Д-р София Минчева е най-младият общопрактикуващ лекар в Хасковска област. Тя е на 38 години. Има дъщеря на 7 години. Доскоро най-младото джипи в региона беше на 50 г.

Лекарката има двойно гражданство – българско и турско. Родена е в Хасково, но на 3-годишна възраст с родителите си заминава за Турция, където пребивава до завършването на гимназия. По-късно семейството се връща в Хасково. Тя завършва Медицинския факултет в Стара Загора през 2014 г. След дипломирането заминава с бившия си съпруг за Белгия, където прекарва 2-3 години, след което отново се връща в България.

Започва работа като лекар-ординатор в Детско отделение на МБАЛ-Хасково, където изкарва 7 месеца. Забременява и ражда дъщеря си. След майчинството, от болницата й предлагат да започне работа в Инфекциозно отделение, тъй като там има по-голяма нужда от лекари. Така лекарката се впуска в „дълбините“ и точно след месец започва ситуацията с коронавируса, превърнала се в пандемия и погубила много хора не само в Хасково, но и в цял свят – и млади, и възрастни. Там работи 4 години. Срещата с трудностите в работата й не я отказват да спре, напротив – мотивират я да продължи да помага на хората. От 6 месеца тя е общопрактикуващ лекар в Харманли и преглежда от понеделник до сряда, от 9:00 до 14:00 часа като вече има над 700 пациенти. Възнамерява през май или юни да разкрие практика и в медицински център „Хирон“ в Хасково, където да преглежда пациенти в четвъртък и петък.

Д-р Минчева разказа пред Haskovo.net за предизвикателствата, стоящи пред медиците в България, удовлетворенията от работата и за изкушенията, предлагани в чужбина.

Д-р Минчева, по време на пандемията от коронавируса, Вие сте работила в Инфекциозно отделение. Това за Вас вероятно е било голям опит в кариерата?

 – Точно така. Бързо натрупах практика и опит, защото идваха хора не само с положителни тестове за Ковид, но и със съпътстващи заболявания.

Вие сте се „гмурнала“ да плувате на дълбоко. Тази ситуация с пандемията от Ковид не ви ли стресира?

 – Да стресираме ме много, но повече заради дъщеря ми, която тогава беше много малка. Мислех какво ще се случи, ако заразя нея, включително майка ми или баба ми. Дори те взеха дъщеря ми и за няколко месеца отидоха в Турция, в началото на пандемията, но после се върнаха.

Работата в Инфекциозно отделение и особено ситуацията с коронавируса не Ви ли подтикна да се откажете от професията?

 – Не, въобще не, защото виждах благодарността на пациентите, някои от тях по време на визитация ме държаха за ръка. Викаха: „Помогнете, не мога да дишам“. Как да оставиш човек в този момент? Няма как. Не съм се отказала. Имаше възрастни лекари, които не искаха да работят особено с пациенти, болни от Ковид.

В Инфекциозно отделение дежурствата понякога бяха по 24 или 48 часа, което не ми позволяваше да отделям необходимото внимание на дъщеря ми, която расте. Детето започна да плаче, когато отивах нощна смяна и реших, че трябва да предприема промяна. Работех в отделението до месец май 2024 г., когато ми казаха, че в Харманли имат нужда от личен лекар, тъй като няколко джипита са прекратили практиката си. Така през септември започнах в медицински център „Панацея“ в Харманли като личен лекар, за да нямам нощни смени и да не съм ангажирана с работата през почивните дни. В началото започнах с 20 пациенти, но постепенно се увеличиха и сега са над 700. Междувременно започнах да специализирам Обща медицина в Медицинския университет в Стара Загора, където ходя в четвъртък и петък.

Как се справяте като личен лекар?

 – В момента съм сама. В началото ми беше трудно и все още ми е трудно, защото системата е много различна. Като джипи имам много административна работа, каквато аз нямах толкова в Инфекциозно отделение. Сега идват хора, на които трябва да им се предпишат лекарства за различни заболявания по Здравна каса, издавам направления, пиша болнични, но и извършвам прегледи, които са по-малко в сравнение с работата на компютър. Аз съм свикнала повече да работя практически.

В началото пациентите идваха и казваха: „Доктор, аз искам едно направление, например за кардиолог!“. Аз обаче първо ги питам какви оплаквания имат в момента, какви заболявания имат. При необходимост пускам кръвни изследвания и преценявам дали да се даде направление.

Пациентите свикнаха ли с Вас, с Вашия метод на работа?

 – Явно да. Досега нямам оплаквания от пациенти.

Как Ви приемат пациентите от Харманли, все пак Вие сте млад лекар?

 – Те са много доволни, защото пред вратата на другите лекари има много опашки и чакат с часове. Като разбраха, че съм започнала работа, млада лекарка, още през декември миналата година дойдоха много хора, които в момента са доволни. Ще видим занапред как ще върви работата. Разбрах, че в Хасково още един лекар се пенсионира и ще прекрати практиката си. Искам да отворя още един кабинет – в медицински център „Хирон“, в който да работя като личен лекар в четвъртък и петък.

Притеснявате ли се от заболяванията на някои пациенти, смущава ли Ви нещо в работата?

 – Засега не. Покрай Ковида натрупах опит и свикнах да работя с такъв тип пациенти.

По време на Ковид ситуацията беше много тежка, видяхте ли отблизо смъртта?

 – Да, много пъти. Много хора починаха – и млади, и възрастни. Няма да забравя, че ние пред вратата плачехме с близките на пациентите. Те бяха безпомощни, просто очакваха някакви думи от нас, да им дадем надежда, че близките им ще живеят. Надеждата обаче трябва да е реалистична, защото ние правим каквото можем, но помагаме донякъде и не може да даваме гаранция, че някой човек ще живее или не. Беше трудно. В някои от 24-часовите ми дежурства имаше по 2-3 смъртни случая. Къде по-напред да тичаме?

Казахте, че сте живяла доста години в Турция, какво е заплащането там за лекарите в сравнение с това в България?

 – Там е много по-добро. Много от младите колеги не искат да работят в България и повечето от тях заминават за чужбина.

Колко получава един Ваш колега общопрактикуващ лекар в Турция?

 – Там може би получават двойно.

Заплащането в чужбина и в по-големите градове не Ви ли изкушава?

 – Явно в Хасково има нещо, щом съм останала тук. Свикнала съм тук и искам да остана тук да работя. И тук хората имат нужда от лекар. Ако всички тръгнем към по-големи градове или в чужбина, в Хасково няма да останат лекари. Парите са важни, но по-важно е удовлетворението от работата. Вдъхновява ме благодарността на хората, стимулира ме, когато помагам на пациентите и ме вдъхновява да осната в Хасково.

От кой лекар сте се учила на медицина и подход към пациентите?

 – Много неща научих от д-р Донев, д-р Кинова, д-р Запрянова.

Кой е най-добрият съвет, който получихте от Вашите по-възрастни колеги?

 – Д-р Донев постоянно ми казваше: „Трябва да слушаш пациентите и да ги гледаш в очите“. Съветваше ме да слушам оплакванията им, но да гледам общото им състояние и тогава да поставям диагноза.

Надявам се занапред да не съм най-младата лекарка, а да съм най-добрата лекарка в областта.

Интервю на Анета Кутелова