В Германия бежанците получават най-големи помощи, поради което нямат и особени стимули да работят. А как е във Франция, Полша и Дания?
Най-добри условия на кандидатите за убежище предоставя Германия, показва сравнителен анализ, подготвен от ARD. Данните сочат, че във Федералната република те получават по 441 евро на месец, от които 196 евро джобни пари и 245 евро за стоки от първа необходимост като храна.
Кандидатите за убежище във Франция също получават по 440 евро месечно, ако не са настанени в лагер. В противен случай държавата ги подпомага с 210 евро. В Дания към сумата за настаняване се добавят 236 евро, а в Полша търсещите убежище получават само настаняване и храна - не и финансова помощ.
В Германия кандидатите за убежище с одобрени молби получават социална помощ - т.нар. Bürgergeld. Стандартната ставка в момента е 563 евро на човек, плюс разходите за жилище, отопление и задължително здравно осигуряване. Във Франция лицата с признат статут на бежанци получават подобно обезщетение - Revenu de solidarité active (RSA), но без помощ за наема. В Дания размерът на обезщетението е 882 евро, включително за наем. Полша плаща най-малко - около 160 евро.
Германия предоставя и най-добрите условия за отхвърлените кандидати за убежище, пише германската обществено-правна медия. В края на 2024-а в Германия е имало около 221 000 чужденци, които принципно са били задължени да напуснат страната, но 179 000 са били „толерирани“ - т.е. към тях се проявява търпимост и не им се налага да напускат. След 36 месеца Германия предоставя на отхвърлените кандидати за убежище с толериран престой обезщетения, подобни на тези на германските получатели на социални помощи: Bürgergeld, помощи за жилище и отопление и задължително здравно осигуряване, припомня ARD. Във Франция пък отхвърлените лица незабавно остават без помощи - там понятие толериран престой няма.
В Дания - само храна и настаняване в лагер за депортиране
Докато в Германия миналата година са подадени около 250 000 молби за убежище, в Дания за същия период са кандидатствали само около 2300 души, от които едва 860 са получили убежище. Причината за това е строгата политика за предоставяне на убежище на правителството на министър-председателя Мете Фредериксен, посочва ARD.
Но най-важното е, че убежището в Дания е ограничено във времето. Това означава, че мигрантите могат да загубят разрешението си за пребиваване дори след много години, прекарани в Дания, ако властите решат, че са налице условия за тяхното връщане в родината им.
Бежански лагер в бившата германска столица Бон Снимка: Peter Hille/DW
Ситуацията с отхвърлените кандидати за убежище в Дания е подобна на тази във Франция. „След като молбата за убежище бъде отхвърлена, трябва доброволно да се участва в подготовката за връщане обратно в родината, за да продължи получаването на финансови помощи“, разяснява кореспондентът на германската медия в Копенхаген. „На отказващите да се върнат им спират парите и ги изпращат в лагер за депортиране, където те имат право само на дрехи и храна. Отнема им се и възможността за обучение или работа“, допълва германската обществено-правна медия.
Какво е положението с бежанците от Украйна?
Принципно правните изисквания за бежанците от Украйна във всички страни от ЕС са сходни: те могат да живеят в приемната страна без процедура за предоставяне на убежище, интегрират се в здравната и социалната система и им се разрешава да започнат работа веднага.
Според неотдавнашно проучване на фондация „Бертелсман“ обаче миналата година само 30 процента от хората в трудоспособна възраст с украински паспорт са работели в Германия. В Обединеното кралство, Швеция, Дания и Нидерландия този показател достига 56 на сто, а в Полша и Чехия дори надхвърля 60 процента.
Според Дитрих Тренхард, автор на проучването, германската стратегия за използване на езикови и интеграционни курсове за осигуряване на работа на бежанците се е провалила. Причините за това са две: Първо, посещаването на тези курсове отнема твърде много време, и второ (а това е основната причина), досега са признати твърде малко професионални квалификации: „Това пречи на бежанците да работят по професиите си като лекари, учители, фармацевти или други, независимо дали вече са научили немски или не“.
Полша: голям финансов натиск и малко бюрокрация
Наред с Германия, Полша е една от основните страни, приемащи украински бежанци. Приоритет там не е изучаването на езика, а интеграцията на пазара на труда. Според Кристин Йоахим от студиото на ARD във Варшава една от основните причини, поради които бежанците в Полша намират работа по-бързо, отколкото в Германия, е, че финансовият натиск е по-голям. „Защото финансова помощ от полската държава почти няма или тя е ограничена във времето." Освен това в Полша професионалните квалификации се признават по-бързо и с по-малко бюрокрация, отколкото в Германия.
Украински бежанци в Полша Снимка: Czarek Sokolowski/AP/picture alliance
Очевидно е и друго: в Полша бюрокрацията за започване на бизнес е по-малко. До края на 2022-а година украинците в Полша вече са били основали 10 000 компании - фризьорски салони, салони за красота, фирми за ремонт и строителство, както и софтуерни фирми. 28-годишната Лера Рума например, която е във Варшава от три години, само два месеца след пристигането си е открила първия си салон за красота. Междувременно салоните ѝ вече са три, а служителите - повече от 100, пише ARD.
Тя не е кандидатствала за финансова помощ, но е могла да започне наново бързо и небюрократично. „Можех да отида в Германия и да живея от социални помощи, но в Полша ми харесва много повече“, казва младата предприемачка.
Един от резултатите от бързата интеграция на пазара на труда: до 2023-а година полската държава вече е събрала от бежанците от Украйна повече данъци, отколкото е похарчила за тях.
По-лесно признаване на професионалните квалификации
Говорителят по вътрешната политика на парламентарната група на ХДС-ХСС Александър Тром заяви пред АРД, че задължените да напуснат страната, което за него включва и толерираните лица, вече не трябва да получават никакви държавни помощи, освен „легло, хляб и сапун“. Процедурите за признаване на професии също трябва да бъдат опростени, а новопристигащите украинци, бягащи от войната, трябва първо да получават помощи като кандидати за убежище, а не направо социални помощи, категоричен е той. Тези, които работят бързо, се интегрират по-добре и научават немски език на работното място, дори и без дълъг езиков курс преди това, добавя представителят на консерваторите, които се очаква да оглавят новото коалиционно управление на страната.
Техният предполагаем партньор във властта - германските социалдемократи - имат сходни виждания. Говорителят на фракцията им в Бундестага по въпросите на вътрешната политика Себастиан Хартман се обяви за това в бъдеще съществуващите професионални квалификации да се признават по-лесно, отколкото е в момента: „Основен приоритет трябва да бъде всички, които могат да работят, бързо да си намерят подходяща работа“.
