Заради новата си роля ББР отново минава под шапката на финансовото министерство
Между 50 млн. и 80 млн. лв. дарения очаква държавата от частния сектор като подкрепа за реализирането на публични инвестиции, заложени в бюджета. Това обяви финансовият министър Теменужка Петкова по време на обсъждането на второ четене на закона за бюджета във финансовата комисия на парламента, завършило късно снощи.
Новата разпоредба за събиране на дарения от бизнеса, за да се случат различни инфраструктурни проекти, и после тези дарения да бъдат признавани за данъчни цели, предизвика спор в комисията. Депутати от Продължаваме промяната и Демократична България настояха този текст да отпадне, но мнозинството в комисията го гласува.
Според Мартин Димитров от ДБ има риск подобна възможност, разписана в закон, да се превърне в рекет за бизнеса. „Представям си как фирми ще бъдат „съветвани“, че е добре да правят дарения, особено в година с проблеми да се пълни бюджета“, допусна той.
„Не става дума за рекет, а за ползване на данъчна преференция от юридически лица, които искат да направят доброволна вноска към бюджета за стимулиране на дадена инвестиция, например за реализация на инфраструктурен проект“, отвърна финансовият министър Теменужка Петкова. Тя обясни, че мярката всъщност била поискана от различни браншови организации - без да уточнява кои. Според финансовият министър не съществува никакъв корупционен риск.
Асен Василев от ПП опонира, че европейска директива и наше законодателство достатъчно ясно уреждат насърчаването на инвестициите и държавата има други инструменти да окаже помощ за привличане на инвеститори. „Вие искате да им вземете едни пари, за да направите нещо, което е задължение на държавата. Казвате: ако искате път, дайте дарение, а ние ще го възложим на някой да го построи“, каза Василев. Той припомни, че преди време по подобен начин фирми са дарявали на МВР. Тази порочна практика е била прекратена, но сега се възражда под нова форма в закона за бюджета.
„Очакването на допълнителни приходи от 50-80 млн. лв. от подобна мярка, звучи по-реалистично от 4 млрд. лв. от данъчна амнистия. Ако не се съберат тези пари, няма страшно за бюджета“, заключи председателят на бюджетната комисия Делян Добрев и сложи край на спора.
Отхвърлени бяха и предложенията ПП-ДБ и „Възраждане“ да се запази сегашният праг за регистрация по ДДС на 166 000 лева, който е в сила едва от началото на 2025 г., вместо да бъде свален на 100 000 лева от 1 април. Мотивите на опозицията са, че това ще е във вреда на малкия бизнес. Мартин Димитров и Асен Василев припомниха, че когато през 2022 г. прагът бе повишен от 50 хил. на 100 хил. лв., не е имало никакви загуби за бюджета, напротив - това е дало положителен ефект, тъй като е разтоварило малките фирми от излишна бюрокрация.
Според финансовия министър Теменужка Петкова обаче анализи на НАП показват, че вдигането на прага от 100 хил. на 166 хил. лв. е довело до дерегистриране на съществена част от фирмите, което ще има негативен ефект за бюджета от 139 млн. лева. тази година. „Не може да си го позволим, защото в този момент имаме нужда от повече приходи в бюджета“, каза Петкова.
Не беше прието и предложението да се отложи с една година въвеждането на по-строга и по-широкообхватна отчетност на големите фирми чрез подаване на т.нар. стандартен одитен файл всеки месец към НАП. На заседанието на бюджетната комисия представител на Асоциацията на банките в България обясни, че е голямо предизвикателство да спазят срока - 1 януари 2026 г. „Първо трябва да се дефинира някакъв праг на информацията, която да подаваме на НАП. Става въпрос за 5 милиона операции дневно. Трябва и време да се тестват системите. Оставащите 6-7 месеца не са достатъчни“, посочи представителят на банките.
Финансовият министър обаче обясни, че мярката е ангажимент към Комитета за оценка на мерките срещу изпирането на пари MONEYVAL, за да извадят България от сивия списък за пране на пари, а големите предприятия имат достатъчно време до края на годината да подготвят софтуерите си и счетоводствата си за тази промяна.
Отхвърлено бе и предложение на ДПС-ДПС да се освободят от банкови такси услугите, предлагани по т.нар. платежна сметка за основни операции - без такса за месечно обслужване на сметката и при теглене на пари от банкомат.
Мнозинството в бюджетна комисия гласува и рекордно големия нов дълг, който страната ни може да поеме тази година - 18.9 млрд. лв. Две отделни предложения на ПП и на ДБ предвиждаха таванът на новия дълг да бъде намален до 12 млрд. лева - колкото са необходими за покриване на дефицита от 6.4 млрд. лв. и обслужване на падежи по стари задължения. Те обаче отхвърлени.
Както е известно държавата смята да налее 7.2 млрд. лв. в капитала на 10 държавни дружества, като най-голямата финансова инжекция е предвидена на Българската банка за развитие - 4 млрд. лв. Тези средства правителството ще осигури със заеми, а разходът е изписан в бюджета под черта, за да не влияе на бюджетния дефицит.
С преходните разпоредби на бюджета на второ четене комисията гласува ББР отново да премине под шапката на финансовото министерство, където беше до 2020 г. „Ако фокусът на ББР е да финансира малкия и средния бизнес, то мястото й е към Министерството на икономиката и индустрията. Какво налага тя обратно да премине към МФ и какъв е очакваният ефект?", попита Асен Василев.
„Визията и политиката на правителството за ББР се променя. Възнамеряваме да разгърнем пълния капацитет на банката, така че тя да участва във важни стратегически проекти с цел ускоряване на икономическия растеж“, отговори финансовият министър Теменужка Петкова. Тя посочи, че на ББР ще бъдат дадени държавни гаранции за 2.5 млрд. лв., за да участва във втория етап на програмата за саниране на домовете, както и ще бъде включена в инвестиционната програма за общинските проекти и затова трябвало да премине отново под шапката на МФ за по-добра оперативна работа.
Без подкрепа останаха почти всички предложения на опозицията, сред които бяха по-слаб ръст на заплатите в МВР, по-големи данъчни облекчения и обезщетения за отглеждане на деца, както и по-голям размер на месечния таван на ваучерите за храна.
