Спадът с повече от 90% в износа на „Газпром“ за Европа принуждава газовия монополист да съкрати персонал и да разпродаде активи. Както съобщава Ройтерс, цитирайки топ мениджъри и служители на компанията, „Газпром“ вече е съкратил драстично персонала на експортното си подразделение, планира да обяви сградата му за продажба и да уволни до 40% от служителите в централата си, разположена в Лахта център в Санкт Петербург.
„Газпром експорт“ някога бе елитното и най-проспериращо подразделение на монопола, но сега е „само черупка“, казал източник от компанията пред Ройтерс. Според източници на агенцията от 600 служители, които са работили в „Газпром експорт“ преди пет години, са останали само няколко десетки. В момента те се занимават предимно със съдебни спорове с бивши европейски клиенти, които са завели искове срещу „Газпром“ за повече от 18 милиарда евро. Освен това компанията, която търпи многомилиардни загуби и се опитва да спести пари, анализира възможността да продаде офиса на подразделението, който беше построен през 2014 г. в стил италианско палацо, както и други луксозни недвижими имоти, казал топ мениджър на „Газпром“ и друг човек, запознат с дискусиите по въпроса.
Делът на „Газпром“ във вноса на газ от страните от ЕС, който надхвърляше 40% преди войната в Украйна, е паднал до 7%, според Европейската комисия. От петте тръбопровода, по които бяха извършвани доставките, в момента работи само един - „Турски поток“. Износът през 2023 г. падна до 28 милиарда кубически метра, нивото от втората половина на 70-те години на миналия век. Тази година доставките за Европа бяха намалени още повече: Украйна отказа да извършва транзит през тръбопровода, който работеше до декември. Добивът през 2023 г. е най-нисък от основаването на „Газпром“ през 1990 г. (само 404 милиарда кубически метра), а загубата е рекордна (629,1 милиарда рубли).
За първите девет месеца на 2024 г. „Газпром“ отчете печалба от 989,9 милиарда рубли (първите три тримесечия на 2023 г., между другото, също бяха печеливши за него), но тя е главно благодарение на петролния бизнес („Газпром нефт“ се занимава с него) и консолидацията в отчетите на оператора на завода за LNG Сахалин-2. Газовият бизнес остава дълбоко нерентабилен: според отчетите през първата половина на миналата година той е донесъл загуби от почти 500 милиарда рубли.
Компанията се опитва да спести разходи не само чрез експортното си подразделение. Шефът ѝ Алексей Милер вече е одобрил планове за съкращаване на 1500 работни места в централния офис, казали два източника на Ройтерс. Съкращенията в централата на „Газпром“ все още не са обявени, но служителите са помолени да подготвят презентации по въпроса защо трябва да запазят работата си. Съкращенията ще възлизат на около 40% от персонала на централата, като процесът се очаква да приключи в рамките на няколко седмици, казал един от източниците.
През 2022 г. Путин се опита да използва „Газпром“ като енергийно оръжие, за да подкопае решимостта на европейските страни, които подкрепиха Украйна срещу неговата агресия. Ръководството на компанията погрешно е преценило настроенията на европейците, признава неин топ мениджър. „Газпром“ вярваше, че Европа бързо ще се опомни и ще „моли“ за възобновяване на доставките на руски газ. Но ЕС ги изостави, като ги замени основно с втечнен газ от САЩ и други страни, както и с увеличаване на вноса от Норвегия, Алжир и Азербайджан. „Сгрешихме“, казал източникът на Ройтерс.
През 2007 г. пазарната капитализация на Газпром надхвърли 330 милиарда долара, а тогава Милер уверено заяви, че тя може да достигне 1 трилион долара. Тези надежди бяха унищожени от финансовата криза през 2008 г., а европейският бизнес на компанията беше погребан от експанзионистичните планове на Путин. Пазарната капитализация на „Газпром“ в момента е около 46 милиарда долара, което е по-малко от, например, германския производител на военно оборудване Rheinmetall (61,5 милиарда долара), чиито акции са поскъпнали в пъти, защото войната на Путин изисква от Европа активно да се превъоръжава и да укрепва отбраната си.
