До 70 процента достига зимната смъртност при пчелите в страната. За това алармираха председатели на пчеларски сдружения от Северна България. Според Тодор Тодоров от Хасково, който е член на Сдружение „Пчела Източни Родопи“, това обаче далеч не е най-големият проблем пред производителите. 

„Смъртност сред пчелите през зимата има и тя е висока, но все още има време семействата да бъдат възстановени. Срокът за пролетното преброяване, което се прави първо от самите пчелари, а след това се констатира и от ветеринарен лекар, е 30 април. Все още сме средата на март и стопаните знаят какви мерки да вземат. Смъртността е световен проблем и тенденция от години. Сериозна пречка е, но той не трябва да се афишира като основен. Много по-голям проблем е ниската изкупна цена на едро. В момента тя варира между 4 и 4,20 лева на килограм при конвенционалния мед и 4,50 до 4,60 за килограм при биомеда“. Това каза Тодор Тодоров пред Haskovo.net.

„През тази година имаше студени дни, които действат добре на пчелите, защото премахват някои болести и унищожават вредителите. Но пък миналото сухо лято, с около 40 дни, в които температурите са били над 30 градуса, е много неблагоприятен фактор. Затова се очакват добивите на хасковските пчелари през тази година да са малко над средните“, допълни Тодор Тодоров.

В Сдружение „Пчела Източни Родопи“ членуват около 30 производители предимно от Хасково и Стара Загора. Помагат си като обменят знания, канят лектори, които да обогатят познанията им. И се координират при събирането на количества мед за прекупвачите на едро. Медът се изнася предимно за Германия.

„По принцип изкупуващата фирма трябва да събере 24 тона мед. Толкова побира един тир. Взема се проба от всяка тенекия мед. Тя се изследва в лаборатория в Германия. Ако пробите са добри –  набелязаните количества се изкупуват. След това прекупвачът събира цялото количество мед и го разтапя. Целта е да се получи една хомогенна смес с еднакви показатели, защото медът от всеки производител е различен. Когато това стане, вече готовият мед се опакова във варели по 300 кг и се транспортира с тир към страната за износ, в случая Германия“, обяснява Тодоров. Това е „пътят на меда“ за износ, който се осъществява от фирмите прекупвачи. Те събират, преработват и транспортират готовия продукт. Членовете на сдружението само си помагат да се събере нужното количество.

В България в последните три години се добиват между 11 000 и 12 000 тона мед годишно. Около 9000 тона се изнасят, а останалите се реализират на вътрешния пазар. Вносът е около 5000 тона. 

„Вносът на мед, особено от страни извън ЕС е друг голям проблем. В Китай вече имат заводи за мед, където пчели на практика няма. Добива се синтетичен мед, но той отговаря на всички изисквания. А със заводи няма как да се конкурираме. Китайският мед идва в България през Гърция. В последните години най-големият внос е от Гърция, което е абсурдно, защото цената на меда там е по-висока, отколкото в България. Не е трудно да се досетим какъв е произходът на меда, който се внася от там“, допълва Тодоров.

Държавна субсидия за меда няма, няма и директна европейска субсидия. Производителите все пак получават европейско финансиране, но то е по определени мерки и е на състезателен принцип. Има система за оценяване на продукта по точки. Средства получават тези с най-добрите проекти. Друг начин на получаване на средства са интервенциите за оборудване. Там може да се кандидатства за техническо оборудване. Предоставя се и финансова помощ за подпомагане на процеса на опрашване.

„Стопаните, които кандидатстват за финансиране по мерки имат интерес да възстановят броя на пчелите и ще го направят. За останалите обаче това остава неоправдан разход, няма икономически стимул и затова най-често просто пчелите им ще намалеят“, прогнозира Тодор Тодоров. Вносът на евтин мед просто убива българското производство. Затова и последните протести на пчеларите са за по-високи изкупни цени и за по-строг контрол от страна на държавата върху вноса на мед.

Божидар Събев