Пред погледа на цялото общество се разиграва безпрецедентно активно мероприятие, чиято мишена е независимостта на Конституционния съд, а крайната цел е да се окаже влияние върху решаването на делото за касирането изборите.

Скандалът е публичен, но хората едва ли разбират напълно какво точно се случва. И това е преднамерено търсен резултат на няколко институции, които се постараха да създадат перфектен хаос и объркване.

Както е известно, резултатите от парламентарния вот на 27 октомври 2024 бяха атакувани пред КС от няколко политически сили заради огромния брой сигнали за нарушения и манипулации. Най-заинтересована от преизчисляването на гласовете е паритя  „Величие“, на която според ЦИК не стигнаха 23 гласа, за да прескочи бариерата.

Това е единият залог в настоящия казус с делото на КС за изборите.

Ако „Величие“ влезе в парламента, гласовете на управляващото мнозинство ще намалеят, а може и правителството да остане без мнозинстнво. Това би усложнило задачата на управляващите, но допусканията са, че те вече са калкулирали този риск.

Големият залог в делото за изборите обаче е друг - дали ще бъдат потвърдени твърденията, че рекордьор по надписване на гласове е „ДПС-Ново начало“, чийто лидер бе обвиняван, че използва всевъзможни лостове за натиск и влияние, за да си осигури колкото е възможно по-голяма подкрепа.

Какво точно се случва и кои са участниците в цялата сага с делото за изборите?

Предистория

•     През 2024 г. Конституционният съд образува дело за законността на последните парламентарни избори.
•     Основанието? Жалби от няколко политически партии, които пък се базират на множество доказателства за купен или подменен вот в стотици избирателни секции в страната.
•     Много е важно да се знае, че КС е единственият орган, който може да се произнася за законността на изборите. Иначе казано – ако някой може да касира изборите, това е Конституционният съд.
•     След като делото бе образувано, беше възложена експертиза на специалисти по изборен процес. Целта бе да се установят разминавания между реално подадени гласове и вписаното в изборните книжа.
•     Експертите, които проверяват изборните документи, са независими и се назначават от Конституционния съд.
•     Поводът за делото е невероятният изборен резултат на „Величие“ от 3.999% и множеството твърдения за изборни измами.
•     Много партии посочиха ДПС – Ново начало на Делян Пеевски за най-активни участници в нарушенията.

Скандалът

•     Скандалът избухна в понеделник, 10 март, след като председателят на КС Павлина Панова направи безпрецедентно „обръщение към нацията“ и предупреди за възможен саботаж на делото.
•     Няма друг председател на КС, който да е правил това.
•     Съдия Панова предупреди, че произнасянето за законността на изборите ще се забави, защото и прокуратурата се е намесила в казуса.
•     Как точно? До прокуратурата удобно е подаден сигнал от държавната фирма „Информационно обслужване“, която брои гласовете. Назначеният от правителството шеф на „Информационно обслужване“ изпраща до прокуратурата писмо, в което казва, че няма и следа от част от бюлетините в някои секции. От видеонаблюдението при броенето се вижда, че бюлетини са били подадени, но те не са отразени в протоколите.
•     Прокуратурата е образувала преписка, макар да не се знае за какво точно престъпление.
•     Прокуратурата вевлече и ДАНС с разпореждане да провери нещо, към момента неясно какво.

Залогът

•     Експертите на Конституционния съд установиха, че са отчетени 780 гласа, за които липсват бюлетини. Неотчетените гласове са основно за ДПС – Ново начало и ГЕРБ.
•     Има 32 неотчетени гласове за „Величие“.
•     При това положение „Величие“ почти сигурно влиза в парламента с поне 10 депутати. При това положение управляващото мнозинство ще се свие от 126 до 121 гласа. Ако „Величие“ има повече от 10 депутати, кабинетът „Желязков“ най-вероятно ще загуби мнозинство, но това все още не означава, че няма да може да управлява, защото мандатоносителите от ГЕРБ са показвали, че могат да формират тематични мнозинства.
•     Делян Пеевски защити действията на прокуратурата, обяви се срещу влизането на още една партия в НС и рязко обяви, че вече иска да има правителство. Освен това предупреди, че той решава дали и докога ще присъществува сегашният парламент.

Какво върши КС?

•     Функциите на Конституционния съв в процеса по проверка на законността на изборите са само и едниствено да възлага задачи. Те се изпълняват от други органи – в случая Централната избирателна комисия и държавната фирма „Информационно обслужване“. Комисията организира целия изборен процес, а фирмата има задължение да пресметне резултатите на база преброяването.
•     КС предава на ЦИК данните, които са установени по време на делото.
•     ЦИК предава на „Информационно обслужване“ тази информация и очаква да се преизчислят гласове.
•     След преизчисляването ЦИК връща на КС новото разпределение на депутатските мандати, ако има такова.
•     Конституционният съд излиза със своето решение.

Конституционна криза

•     В тази история обаче се появиха още две действащи лица – прокуратурата и ДАНС.
•     Макар участието им да изглежда нетипично на пръв поглед, то не е изненада, защото у нас няма скандал от подобен мащаб без участието на прокуратурата.
•     Прокуратурата обаче не може да се намесва по висящи съдебни дела. Това важи с особена сила за Конституцонния съд, който е независим от всички останали власти.
•     Конституционните съдии имат абсолютен имунитет и намесата на прокуратурата е незаконна.
•     По аналогия, полицай би могъл да арестува за 24 часа прокурора, който се опитва да проверява КС.
•     Онова, което обаче може да се постигне, е работата на Конституционния съд да бъде блокирана. Това може да се случи като се блокира работата на всички останали институции, които съдействат на КС.
•     По всичко изглежда, че целта е да се блокира произнасянето на КС и промяната на статуквото в парламента.
•     Ако това се случи, България ще се окаже в ситуация на тежка конституционна криза.
•     ПП, ДБ, ДПС-Доган видяха намесата на Делян Пеевски зад активирането на прокуратурата.