Френският президент Еманюел Макрон миналата седмица предложи да се проведат разговори за разширяване на защитата, предлагана от ядрения арсенал на Франция и той да обхване и нейните европейски партньори, на фона на опасенията, че е възможно САЩ да оттеглят защитата си от Европа, съобщава телевизия „Франс 24“, цитирана от БТА.

Макар че САЩ към момента не са споменавали за планове да оттеглят ядрения чадър, с който защитават континента от началото на Студената война, драматично променящата им се позиция по отношение на Украйна, Русия и НАТО предизвика тревога в цяла Европа относно силата на американския ангажимент към европейската сигурност, посочва френската медия.

В знак за нарастващата тревога лидерите на Полша, Латвия и Литва - страни, които имат тесни връзки с Вашингтон - приветстваха предложението на Макрон в четвъртък на извънредната среща на върха в Брюксел по въпросите на европейската сигурност.

 Всъщност подобни предложения се обсъждат от години, коментира "Франс 24". Разликата е, че сега европейските партньори на Франция проявяват интерес, тъй като търсят алтернативи за своята сигурност, ако американският президент Доналд Тръмп ги изостави на милостта на Русия.

Френската ядрена възпираща сила се корени в трайното недоверие към САЩ, което датира от Суецката криза през 1956 г., когато Вашингтон принуждава Франция и Великобритания да се откажат от усилията си да отвоюват стратегически важния Суецки канал, като това представлява унизителен провал за залязващите европейски колониални сили. Възприемана като „американско предателство“, Суецката криза убеждава французите да разработят собствена ядрена възпираща сила, за да защитят „жизненоважните интереси“ на нацията.  

Десетилетие по-късно недоверието към Америка и желанието за стратегическа автономия са в основата на решението на президента Шарл дьо Гол да оттегли Франция от интегрираното командване на НАТО, което води до изтегляне на американските военни активи от френска територия.

През годините мнозина френски лидери са призовавали европейските си съюзници да намалят зависимостта си от САЩ - никой от тях не го е правил повече от Макрон, който многократно е призовавал Европа да гарантира собствената си сигурност, отбелязва френската медия.

Според министъра на отбраната Себастиан Льокорню ядреното възпиране „е френско и ще остане френско - от замисъла, през производството до неговата употреба, която би се случила единствено с решение на президента“, посочва Би Би Си.

Това, което се обсъжда, не е да има повече пръсти върху ядрения бутон - става дума за това дали ядреният чадър на Франция може да бъде изрично разширен, така че да обхване и други европейски страни, коментира британската обществена медия.

Досега френската ядрена доктрина беше изградена около заплахата от масиран ядрен отговор, ако президентът сметне, че са застрашени „жизненоважните интереси“ на Франция, пояснява тя. Границите на тези „жизненоважни интереси“ винаги са оставали умишлено неясни - двусмислието относно доктрината и убедителността, че ще има ответни действия, са от критично значение за ядреното възпиране.

Всъщност всички френски президенти, още от времето на самия Дьо Гол, са намеквали, че някои европейски страни де факто вече може да са под френския чадър. През 1964 година Дьо Гол заявява, че Франция би се сметнала за застрашена, ако например СССР нападне Германия. Така че в известен смисъл няма нищо ново в това, че Макрон предлага възпиращата сила на Франция да обхване европейските ѝ съюзници, отбелязва Би Би Си.

Новото, според анализаторите в областта на отбраната, е, че за първи път други европейски страни също искат това да се случи, посочва британската медия.

 „В миналото, когато Франция отправяше предложения [за разширяване на ядрената защита], другите страни не искаха да отговорят“, казва Пиер Ларош от Католическия университет в Лил. „Те не искаха да изпратят сигнал, че нямат пълно доверие на САЩ и НАТО“, обяснява той.

„Тръмп обаче промени правилата на играта“, посочва Ларош. „Не става дума за това, че американците говорят за премахване на ядреното си възпиране - нека бъдем ясни, това не изглежда да е на дневен ред в момента. Но доверието в американското ядрено възпиране не е това, което беше. Това отвори дебата и накара германците да погледнат по-благосклонно на идеята за преминаване под френски и/или британски чадър“, коментира той.

За разлика от САЩ обаче Франция разполага само с малка част от броя на ядрените оръжия, които САЩ могат да разположат, посочва Ройтерс. Евентуално модернизиране и разширяване на броя на нейните системи ще бъде скъпо и ще изисква значителни логистични и оперативни промени в момент, когато европейските правителства вече изпитват финансови затруднения, коментира агенцията.

Според експерти на Франция може да ѝ отнеме до едно десетилетие, за да увеличи арсенала си само със 100 бойни глави. САЩ освен това са разположили части от ядрения си арсенал в цяла Европа, а ядрената доктрина на Франция забранява разполагането на ядрени оръжия извън Франция, посочва Ройтерс.

„В настоящата ситуация френските и британските ядрени сили допълват американското разширено възпиране, но не биха представлявали жизнеспособно решение в случай на внезапно изтегляне на американските ядрени сили“, смята базираният във Вашингтон мозъчен тръст Център за стратегически и международни изследвания. „Франция и Обединеното кралство не могат да предоставят гаранция за разширено възпиране по начина, по който Съединените щати го правят в рамките на НАТО“, коментира мозъчният тръст.

Ясно е, че стратегическата автономия на Европа е непостижима в рамките на обозримо бъдеще, пише испанският в. „Паис“. Зависимостта от другите съюзници ще остане неизбежна, независимо от това дали Макрон ще реши да разшири френския ядрен чадър към европейските страни, или например Полша открито ще реши да се сдобие с ядрено оръжие, посочва изданието.

Дори и в ЕС да има единодушие за отговор на всяка заплаха от страна на Русия или от друга страна, не съществува европейска отбранителна промишленост (има само национални сектори), отбелязва „Паис“. На съществуващите компании ще им трябват години, за да задоволят настоящите потребности на европейските армии и дори в най-добрия случай ЕС няма да може да замени САЩ във военно отношение, коментира испанският вестник.

Шведският в. "Афтонбладет" коментира, че дискусиите по темата са преждевременни. САЩ не са напуснали НАТО, американските войски не са изтеглени от Европа и всъщност не знаем дали това изобщо ще се случи, посочва изданието.

Докато САЩ остават в НАТО и са готови да изпълняват ангажиментите си, всяка дискусия трябва да се съсредоточи върху конвенционалните въоръжени сили, смята шведското издание. Ако САЩ напуснат НАТО или започнат да се колебаят дали биха изпълнили задълженията си по отношение на споделената отбрана, ситуацията ще се промени, но все още не сме стигнали дотам, заключава „Афтонбладет“.