Някои мъжки октоподи могат да бъдат изядени от сексуалните си партньори, но мъжките октоподи Hapalochlaena fasciata нанасят прецизно отровно ухапване на женските преди чифтосване. За своята защита мъжките октоподи използват една от най-мощните отрови в природата, разкриват морски биолози от Австралия.
Женските от вида Hapalochlaena fasciata обикновено са два пъти по-големи от мъжките, така че при възможност могат да изядат своите любовници. По време на чифтосване някои мъжки октоподи инжектират женските с мощната си отрова, за да ги парализират – и да избегнат изяждането си от своите партньори.
„Отровното ухапване на женските ги прави неподвижни, което позволява на мъжките да се чифтосват успешно“, обясняват изследователите в статията си.
Отровата, използвана от този октопод, е „тетродотоксин“ - може би най-известна като смъртоносната отрова, която се съдържа в рибата фугу, чието месо се смята за деликатес, но може да убие, ако не се приготви правилно.
Тетродотоксинът е способен да парализира плячката и при лабораторни експерименти за чифтосване изследователите наблюдават, че мъжките октоподи използват ухапване, за да впръскат слюнка, съдържаща тетродотоксин, в аортата на партньорките си, за да избегнат канибализма.
Отровата, използвана при този метод, не се произвежда от самия октопод, а се получава от симбиотични бактерии, които живеят в тялото му.
Наблюдавайки честотата на дишане на мъжките и женските октоподи по време на чифтосването, екипът съобщава, че честотата на дишане на женските рязко спада, когато чифтосването започне, и спира напълно след около осем минути.
„В това състояние, подобно на асфиксия, цветът на тялото на женските става блед. Зениците им се свиват и губят всички рефлекси към ярки светлинни импулси, което е симптом за загуба на нервния контрол, като например при тетродотоксиново отравяне“, отбелязват изследователите.
„След като женските се обездвижат, мъжките успешно копулират, а чифтосването приключва, когато женските възвърнат контрола над своите пипала и отблъснат мъжките."
Нито една от женските в експериментите не е умряла от ухапванията на мъжките, което предполага, че те имат някаква степен на резистентност към токсина - жизненоважна способност за видовете, които използват отровата, за да усмиряват плячката, и така рискуват случайно да се отровят.
Въпреки това обаче женските не остават без последствия; след чифтосването на мястото на ухапването им се забелязват подутини и отворени рани. Независимо от това всички наблюдавани в изследването женски снасят яйца в рамките на 3 до 29 дни.
Тази стратегия за чифтосване, подпомагана от отровата, не е уникална за октоподите Hapalochlaena fasciata.
Много по-малки видове мъжки октоподи са развили и други средства за намаляване на опасностите от сексуален канибализъм. Някои от тях например използват удължено, модифицирано рапипало, за да прехвърлят сперматозоиди в партньорките си от разстояние, като по този начин свеждат до минимум риска да бъдат погълнати от по-големи женски.
Справка:Chung, W.-S., Kurniawan, N. D., Marshall, N. J., & Cortesi, F. (2025). Blue-lined octopus Hapalochlaena fasciata males envenomate females to facilitate copulation. Current Biology, 35. https://doi.org/10.1016/j.cub.2025.01.027
Източник: Octopuses Use Venom for Safe Sex, Biologists Reveal, Newsweek
