Походката може да покаже от какво се страхуваме, от какво боледуваме... Разбира се, можем да я променим, което ще ни помогне да станем по-уверени, а в някои случаи може да ни помогне и да се справим с болежки, свързани с неправилно натоварване на кръста и краката..

Замисляли ли сте се що за чудо е ходенето?
Често се описва като контролирано падане – като правим крачка, се накланяме напред и наистина започваме да падаме, но излизащият напред крак не ни дава да направим това. Наглед – нищо особено. Но всъщност е необходима сериозна работа на голямо количество най-различни мускули и стави по цялото тяло. И всичко това се регулира от централната нервна система. Така че няма как походката ни да не е различна – тя се определя от твърде много специфични особености на всеки човек. Но дълго време нямало кой да обърне внимание на този факт.
През 1833 г. френският писател Оноре дьо Балзак написал кратък труд на тема човешката походка и обърнал внимание на това, че вече са открити законите за движение на небесните тела, написани са книги за приливите и отливите, но никой не изследва тази интересна и важна тема за начина ни на придвижване. Той стигнал до заключението, че походката ни е неповторима като почерка, и затова смело я нарекъл физиономията на нашия характер.
Трийсетина години след неговата смърт, учените все пак се заели с това и наистина потвърдили: походката ни е също толкова уникална, както и външността ни. Няма двама души, които да се движат еднакво. Това се потвърждава и от съвременните кинематични и биодинамични тестове. Те се извършват на платформи с помощта на жироскопи и различни датчици, които фиксират разпределението на натоварването върху стъпалото, измененията на положението на тялото в пространството, ъгъла на свиване на ставите и т.н. Портретът на човека на базата на това изследване се получава толкова точен, че биомеханичната експертиза вече се прилага в криминалистиката за идентификация на личността на престъпниците.

Особеностите на походката могат да са знак за някои заболявания.
С този въпрос се занимава клиничната биомеханика. Знае се например, че при паркинсон походката става криволичеща и неуверена. Радикулитът „сковава“ крачките. Пораженията на някои центрове на нервната система карат човек да се движи зигзагообразно, разтваряйки широко крака. При плоскостъпие човек тропа, движи се тромаво. Като имате предвид всичко това, не се учудвайте, че някои лекари, още с влизането ви в кабинета им, вече започват да ви поставят диагнози.

Боси или с обувки?
Според специалистите, само когато човек ходи бос, краката му функционират така, както природата е предопределила. Когато избираме обувки, трябва да сме сигурни, че ще дават свобода на костите и мускулите на стъпалата. Тясната обувка не позволява на стъпалото да пружинира при движение, твърде свободната пък ни кара да свиваме пръсти, за да я задържим. Платформата ограничава подвижността на стъпалото, а това води до травми.
Вредите от бягането за здраве, за които вероятно не подозирате

Как да си изработим по-уверена и изящна походка
Много недостатъци на походката могат да бъдат променени, и то не само в детска възраст. Но, разбира се, е важно да поработите над това известно време. Например с такива упражнения:

•     Станете, изправете гърба, повдигнете брадичката, стегнете корема, леко разтворете краката.
•     Отпуснете свободно ръцете до тялото. Ако „бягат напред“, пораздвижете раменете напред-назад, нагоре-надолу. Намерете удобното положение, при което гръдният кош ще се изправи, а раменете и шията ще се отпуснат. Тогава дишането ви при ходене ще е свободно и леко.
•     Наклонете се напред-назад няколко пъти, а после станете, леко приведени напред. Така собственото ви тегло ще се разпредели равномерно по цялото стъпало – от петите до пръстите.
•     Когато стъпвате с единия крак напред при ходене, изправяйте коляното – иначе изглежда сякаш сте на кокили.
•     Следете за това първо в земята да опира петата (или съответно – токът на обувката), като при това не вирвайте пръстите нагоре, а само леко ги повдигайте. После леко преминете към цяло стъпало. Добре е стъпалата ви да не са абсолютно паралелни – така ще се уморите по-бързо. По-удобно и красиво е двата крака да са леко разтворени.
•     Движете се със средна походка – нито много ситна, нито твърде разкрачена – около 60 см.
•     Когато имате възможност, правете тренировъчни разходки в правилната поза из стаята или някъде навън. Като го правите всеки ден, скоро ще се превърне в навик.