Наследници от трето и четвърто поколение не могат да посочат къде са земите на дедите им
Реституцията на земеделските имоти продължава вече повече от 30 години, а краят й не се вижда. Нещо по-лошо, и до ден-днешен има огромни проблеми с установяването на земите, подлежащи на възстановяване.
Това става ясно от отговор на министър Георги Тахов в рамките на парламентарния контрол. Темата е повдигната от Галин Дурев, депутат от левицата, който пита министъра колко са неприключилите процедури по възстановяване и по обезщетяване и колко са правоимащите, които не са успели да установят границите на имотите си и нямат издадено решение на общинската служба по земеделие за възстановяване на собственост в реални граници.
За разлика от закона за реституция на горите, където е предвиден краен срок, в който общинската служба по земеделие трябва да се произнесе с решение, в Закона за възстановяване на собствеността върху земеделските имоти крайни дати няма, посочва в отговора си агроминистърът.
Той обяснява затлачването на реституцията върху ниви, лозя, ливади и прочее с факта, че правоимащите са наследници от трето и четвърто поколение на собствениците, чиито имоти са били отнети навремето, и не могат да идентифицират старите граници, тоест не знаят къде се намират имотите.
Тахов изтъква, че там, където на бившите собственици са върнати имоти в нови граници, процесът на практика е приключил, но се бави реституцията на земеделски земи в старите им граници (територии, в които притежаваните преди колективизацията имоти са запазени в техните стари граници).
Дори да разполагат с т. нар. „признавателни решения“, наследниците на някогашните собственици трябва да се снабдят и с „възстановителни решения“, а за целта е необходимо да посочат на място границите на имотите, пояснява министърът. Той откроява като особена проблемна Пловдивска област, където все още има много наследници с признато право на собственост, които обаче не са „очертали“ имотите си на терен и реституцията е „висяща“.
Тахов припомня, че на общинските съвети е вменено задължението да предоставят земи от общинския поземлен фонд за обезщетяване на правоимащите, чиято собственост не може да бъде възстановена в реални граници.
Процедурата
„След идентифицирането на границите на имотите е необходимо и съгласие на съответния общински съвет, с което общината да предостави съответния имот за възстановяване. За целта общинската служба по земеделие отправя мотивирано искане до кмета на общината, а общинският съвет се произнася на заседание с решение за предоставяне на имотите. Следователно, приключването на процедурата по възстановяване на собствеността върху земеделските земи зависи и от волята, действията и актовете на общинската администрация и общинските съвети“, подчертават от МЗХ.
Срокове
През 2015 г. бе въведен 5-годишен мораториум върху разпореждането на земеделски земи, подлежащи на реституция - за да се даде време за приключване на производствата по възстановяване на собствеността.
В края на 2020 г. „замразяването“ бе удължено с нови 5 години - така че да се даде време общините да намерят " необходимия поземлен ресурс за приключване на реституцията). Срокът изтича на 23 декември 2025 г.
А след това, когато отпадне забраната за разпореждане, какво ще стане, питат депутатът Дурев.
Отговорът на ресорния министър е обтекаем: „Поради обществената значимост на въпроса и обхвата на засегнатите страни е необходимо в рамките на настоящата година да се проведе широк обществен дебат относно възможните решения, а впоследствие и конкретни законови изменения“.
Това навярно означава, че мораториумът ще бъде удължен с поредни 5 години, а измъчената реституция ще продължи.
