Бор, кобалт, мед, галий, германий, литий, магнезий, манган, графит, никел.
Общото между тях е, че се добиват в относително малки количества, но имат специални характеристики, които ги правят изключително важни за продукти в стратегически области като възобновяеми енергийни източници, цифрови, космически и отбранителни технологии.
Това са само част от металите, които Европа счита за критично важни за развитието на индустриите, технологиите и най-вече за зеления преход - не само на европейската, но и на световната икономика.
Организацията за икономическо сътрудничество и развитие прогнозира, че световното търсене на суровини ще се увеличи над два пъти - от 79 милиарда тона днес до 167 милиарда тона през 2060 г. Глобалната конкуренция за ресурси ще стане жестока през следващото десетилетие. Зависимостта от критични суровини може скоро да замени днешната зависимост от петрола, според ОИСР.
В момента сме свидетели с какво настървение и нетърпение американският президент Доналд Тръм се стреми да сключи сделка с Украйна за достъп до редкоземните ѝ минерали. Това е още една ясна индикация, че новите битки са за такъв тип ресурси.
Как у нас потънаха 8.5 млн. за проучвания на критични суровини
В България обаче темата не просто отсъства от дневния ред на политиците, но те дори спъват опитите на частните инвеститори да проучват територии за наличието на критични суровини. Когато пък някой проект вземе та пробие дебелата административна стена, почти винаги срещу него скачат местни общности или природозащитници, което забавя изпълнението му или направо го спира.
През юли 2024 г. българското правителство прие да финансира с 8.5 млн. лв. до края на 2029 г. научни изследвания, които да установят потенциала на страната за добив на критични и стратегически суровини, необходими за автомобилостроенето, стоманодобива, авиокосмическата промишленост, информационните технологии, здравеопазването и енергията от възобновяеми източници. Още същата година консорциуми на Българската академия на науките с висши училища, научни организации и природонаучни и минераложки музеи трябваше да получат първите 2.5 млн. лв., за да установят какво е положението в България с въпросните суровини.
Но не би.
От Министерството на енергетиката, което отговаря за подземните богатства, не отвърнаха на въпросите на Mediapool какво се случва с тази програма – дали парите за 2024 г. ще бъдат предоставени при следващите годишни траншове до края на 2029 г. и дали въобще ще се финансират изследвания за стратегически суровини.
Бавят се разрешителни за ценни метали
Всъщност парадоксалното е, че държавните власти не само не правят нищо, за да стимулират проучванията за редки минерали, но дори бавят издаването на разрешителни за проучвания на терени в близост до съществуващи находища на мед, сребро, злато и други – макар и малки като количества критични суровини. Такива на база свои анализи са поискали титулярите на концесии за добив от реални находища, за които се смята, че могат да бъдат разширени, но трябва позволението на държавата.
От енергийното министерство заявиха пред Mediapool, че при тях не са постъпвали заявления за конкретни критични суровини. Ценни за зеления преход обаче са метали като мед, злато и сребро, за чието проучване и търсене в нови потенциални находища от "Дънди", например, са подали заявления още през 2017 г., но така и нямат картбланш.
Големи частни компании с пробив на европейско ниво
Големи частни компании успяват да пробият самостоятелно на европейско ниво и да се възползват от еврофинансиране по изследвания за откриване на редки метали в съществуващите рудници. Например панагюрското добивно предприятие "Асарел-Медет" участва във финансирания от европейската програма "Хоризонт" международен изследователски проект AGEMERA за изследване със специални подземни скенери и дронове на съществуващия рудник за допълнителен добив на редки метали. "Дънди Прешъс Металс", която добива злато, сребро и мед от мината си в Чеполеч, пък използва изкуствен интелект и специални алгоритми за анализ на съществуващи данни за по-бързо и по-евтино откриване на залежи в близост до съществуващия рудник.
Губим възможност да сме част от сделката за чиста индустрия
Какво губи обаче България от това, че не прави нищо, за да проучи има ли на територията си критични и стратегически суровини, които може да се добиват и да създават работни места и брутен вътрешен продукт?
"Много, защото минната индустрия и металургията са в основата на всяка икономика", коментира пред Mediapool експертът по устойчиво развитие на бизнеса Боян Рашев, който е партньор в EY denkstatt. Той отбелязва, че само добивът и производството на мед и медни изделия – стратегически за Европа метал – носят почти 10% от износа на страната. "А най-богатите общини в провинцията са точно тези, в които има развита минна индустрия и металургия или енергетика, които се базират на нея – Челопеч, Чавдар, Пирдоп, Раднево и др.", припомня експертът.
Според него с нехайството си относно проучването за стратегически суровини, България губи възможност да се позиционира като опорен стълб в новата Сделка за чиста индустрия на Европейската комисия.
"Малко хора знаят, че България е най-големият производител на барит в ЕС. Освен това имаме и голямо манганово находище, което за съжаление не се използва от няколко години. Добиваме и произвеждаме доста олово и цинк, а покрай тях се извличат и някои критични суровини като антимон, телур и индий. Имаме находище и на волфрам. За съжаление, нямаме много данни за наличие на модерните батерийни метали – литий, кобалт, никел", коментира още Рашев. Той допълва, че изпълняван проект от Геологическия институт при БАН би трябвало да хвърли светлина върху наличните запаси, ресурси и проявления.
Местната съпротива
"Минните проекти срещат съпротива навсякъде по света – особено в Европа, където хората предпочитат спокойствието и тишината пред каквато и да е работа. В България обаче сме уникален случай – тук съпротивата започва още на ниво търсене и проучване, тоест преди изобщо да е ясно имаме ли нещо и може ли то да се добива. Абсурдно е", заявява анализаторът.
Той дава конкретен пример как у нас бе саботиран добивът на волфрам край Велинград, където е установено, че е едно от най-богатите такива находища в Европа. Местните обаче протестираха срещу предоставената 35-годишна концесия и инвестицията от 140 млн. лв. и разкриването на 700 работни места с аргумента, че "Велинград е перлата на туризма и трябва да остане такава". След като кабинетът "Борисов-2" оттегли през 2017 г. подкрепата си за проекта, той бе отхвърлен от екоинспекцията в Пазарджик, а след това съдът подкрепи становището, че предвидените екологични мерки при добива на суровината не гарантирали опазването на околната среда и здравето на хората.
"А волфрамът е металът с най-висока точка на топене. Има много приложения, но е практически незаменим за военната индустрия – за производство на самолети, ракети и всякаква бойна техника, която трябва да издържа на изключително високи температури. Отдавна е обявен за критичен стратегически материал за ЕС, поради огромната зависимост на европейската военна индустрия от внос от Китай и Русия", отбелязва важността на метала Рашев. Припомня, че след като Тръмп наложи мита на Китай, те също отвърнаха с мита, но и с ограничаване на износа на някои суровини. "На видно място сред тях е волфрамът. През 2023 г. мините в Китай добиват 83% от волфрама в света. Цената му полетя в небето, а с нея и акциите на малкото компании, които го добиват извън Китай", разказва той.
Къде какво се добива в света
Анализ на световното предлагане потвърждава, че Китай е най-големият доставчик на няколко критични суровини. Други страни също са важни световни доставчици на специфични материали. Например Русия и Южна Африка са най-големите световни доставчици на платинената група метали, Австралия - на литий, САЩ - на берилий и хелий, а Бразилия - на ниобий.
Макар да е изключително зависим от вноса на важни за икономиката суровини, ЕС извлича 34% от световните доставки на стронций в Испания; 14% фелдшпат в Италия, Испания, Франция, Чехия, Германия и др.; 3% от волфрам в Австрия, Португалия и Испания.
ЕС обработва и рафинира 49% от глобалните доставка на хафний във Франция,;18% от антимон в Белгия, Франция, Испания и други; 17% кобалт във Финландия, Белгия и Франция; 7% германий в Германия и Белгия; 5% силициев метал във Франция, Испания и Словакия; 4% никел във Финландия, Гърция и Франция.
Българското участие на картата на ценните метали
Оказва се, че България е третият по големина доставчик на барит в Европа с дял от 11 процента след първенеца Китай, заемащ дял от 44 процента и Мароко – с 28 на сто от вноса. В световен мащаб делът на българския барит е 0.7 на сто. В периода 2016-2020 г. страната ни е добила над 59 хил. т. барит. На България се падат и 5 процента от доставките на мед в Евросъюза след Полша, Чили, Перу и Испания. От 2016 до 2020 г. са добити над 111 хил. т мед, а са обработени над 220 хил. т, според данните на изследване на Европейската комисия от 2023 г. за критичните материали. Макар медта да не е сред тях, тя е в списъка на ЕС като стратегическа суровина.
Според данните на доклада за 2023 г. България е сред производителите на бентонит, перлит, церий, кадмий, флуорит, каолин и силициев пясък. На страната се падат 0.3 процента световен дял в добива на злато и 0.2 на сто на сребро.
В миналото България е добивала и уран, който е преработван в Русия и част от него е използван за свежото гориво в АЕЦ "Козлодуй". Спрели сме и добива на манган, който е важен за производството на стомана и батерии. Същото е направила и Унгария, в резултат на което вътрешното за Евросъюза предлагане на тази суровина е спаднало от 32 тона на 10 тона. Това е довело до ръст на вноса от Южна Африка - 41% (33% през 2020 г.) и Габон - 39% (26% през 2020 г.).
Реално на база данните за България към момента може обосновано да се предполага, че на нашата територия има още и други ценни метали, сред които бисмут.
В Италия надпревара за литий, бор, кобалт и други
За разлика от България, в Италия надпреварата за проучване на критични минерали вече е започнала. Интересът е към литий, бор, калий, кобалт, никел, мед и сребро. Смята се, че има находища и на флуорит, манган и редкоземни елементи. От известно време няколко компании са се насочили към проучването на уран. Много проекти все още са в етап на кандидатстване и следователно в начален етап.
В Сардиния например се работи за връщане в експлоатация на инсталации в мина за флуорит, но "ще отнеме известно време, защото след проучването има поредица от стъпки, които са продължителни", коментира геологът Фабио Границио. В Италия има общо 76 активни мини, но само в 22 се добиват материали, които попадат в списъка на ЕС с 34 критични суровини. В 20 от тях се добива фелдшпат, важен минерал за керамичната промишленост.
"В сравнение с преди 50 години всичко се промени напълно. Днес наредбите за околната среда са сред най-строгите в света", коментира Границио. Според него, за да се осигури прагматично и спокойно приемане на минното дело, е необходимо да се образоват, обясняват и дават добри примери, които вече се случва в страната му. Въпреки това в Италия има малко минни изследвания и трябва да се инвестира в това, смята той.
Минният бизнес отдавна не е мръсен
Границио отбелязва като проблем това, че хората като чуят за мина, си представят такава от преди 70 години – с мръсните миньори с кирките, а днес те са квалифицирани хора, които използват сложна техника за добива на металите.
Според данните за различните държави в Евросъюза, те имат сериозен потенциал за добив на стратегически суровини. В Испания например има флуорит, силициев метал, волфрам и ванадий. В Португалия - волфрам, докато в Обединеното кралство - барит, флуоршпат и ванадий. В Белгия също се смята, че има ванадий, както и индий. В Германия информацията е за барит, въглища, галий, графит, метален силиций и ванадий. Във Финландия потенциалът е за кобалт и германий, докато в Полша за карон и ванадий, както и в Чехия. В Австрия се смятат за налични залежи на волфрам, графит и ванадий, докато в Унгария има галий.
Всичко това сочи, че Европа има потенциал да намали зависимостта си от вноса на критични суровини и самата дори тя да стане фактор на световния пазар. Вероятно същото важи и за България, но кой да знае, след като отново страната ни изостава от световните тенденции и от възможността да забогатее.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Владислава Пеева, Mediapool.bg (България) и Davide Madeddu, Sole24Ore (Италия).
