Реч на сенатора Клод Малюре
Национално събрание на Франция
4 март 2025
Г-н президенте,
Г-н министър-председателю,
Госпожи и господа министри,
Драги колеги,
Европа е в критичен исторически поврат. Американският щит изклинчи, Украйна е пред риска да бъде изоставена, Русия е подкрепена.
Вашингтон се е превърнал в двора на Нерон: император-подпалвач, безгръбначни царедворци и един шут дрогиран с кетамин, натоварен да проведе чистка в публичния сектор.
За свободния свят това е драма – но драмата е преди всичко за Съединените щати.Посланието на Тръмп е, че няма никакъв смисъл да сте негов съюзник, защото той няма да ви защити, защото ще ви наложи митническо облагане - по-тежко, отколкото налага на враговете си, защото ще ви заплаши, че ще вземе ваши територии, като същевременно подкрепя диктатурите, които са ви нападнали.
Царят на сделките сега ще ви демонстрира как се сключва сделка. Той си мисли, че ще стресне Китай, като се слага на Путин, но Си Дзинпин, като го гледа такъв корабокрушенец, несъмнено ще нареди ускоряване на подготовката за нахлуване в Тайван.
Никога в историята президент на Съединените щати не е капитулирал пред врага. Никой президент не е подкрепял един агресор срещу един съюзник. Никой президент не е потъпквал американската Конституция, не е издавал толкова противозаконни укази, не е разбивал с един удар целия Генерален щаб, не е отслабвал всички противотежести на властта си и не е поставял под контрол социалните мрежи.
Това не е някаква нелиберална тенденция –
това е конфискация на демокрацията.
Да си напомним, че бяха достатъчни един месец, три седмици и два дена, за да бъде съборена Ваймарската република с нейната Конституция.
Аз се доверявам на здравината на американската демокрация. Америка вече протестира. Но за един месец Тръмп причини на Америка повече злини, отколкото за четирите години на предишното си президентстване.
Ние бяхме във война против един диктатор – сега воюваме против диктатор, подкрепян от предател.
Преди осем дена, в същия момент, когато в Белия дом Тръмп слагаше ръка на рамото на Макрон, в ООН Съединените Щати гласуваха заедно с Русия и Северна Корея против европейците, които искаха изтеглянето на руските войски.
Два дни след това, в Овалния кабинет, един човек, отклонил се от военна служба, учеше на морал и стратегия героя от войната Зеленски, преди да го отпрати като кочияш, нареждайки му или да се подчини, или да си даде оставката.
А тази нощ Тръмп направи още една крачка напред в мерзостта, спирайки доставянето на вече обещаното оръжие.
Какво да направим пред лицето на такова предателство?
Отговорът е прост: да дадем отпор.
И като начало – да не се заблуждаваме. Едно поражение на Украйна ще бъде поражение на Европа. Балтийските страни, Грузия, Молдова са вече в списъка. Целта на Путин е завръщане в Ялта, където половината континент бе отстъпен на Сталин.
Страните от Юга чакат изхода на сблъсъка, за да решат трябва ли да продължават да уважават Европа или вече могат да я подритват.
Путин иска край на реда, установен от Съединените Щати и техните съюзници преди 80 години, чийто пръв принцип е забраната да се придобива територия със сила.
В тази идея се корени ООН, където днес американците гласуват в полза на агресора против жертвата на агресията, защото визията на Тръмп съвпада с тази на Путин: връщане към сферите на влияние, в които велики сили диктуват съдбините на малките държави.
На мене Гренландия, Панама и Канада, на тебе Украйна, Балтика и Източна Европа, на него Тайван и Китайско море.
На това му викат, на вечеринките на голфовите олигарси в Мар-а-Лаго, „дипломатически реализъм“.
Следователно – ние сме сами. Само че разсъждението, според което не можем да се противопоставим на Путин, е невярно. Противно на кремълската пропаганда, Русия е зле. За три години, самообявилата се за втора армия в света успя да изчегърта само трохи от една страна с три пъти по-малко население.
Двайсет и пет процентовата лихва, стопеният валутен и златен резерв, демографският срив сочат, че Русия е на ръба на пропастта. Това, че американците подадоха ръка на Путин, е най-голямата стратегическа грешка, допускана по време на война.
Разтърсването е силно, но има и добра страна.
Европейците излизат от фазата на отхвърлянето. В Мюнхен те в един ден разбраха че оцеляването на Украйна и бъдещето на Европа са в собствените им ръце. И че пред тях има три императива.
Ускоряване на помощта за Украйна като компенсация за недостига от Америка – за да може Украйна да издържи и, разбира се, да бъде наложено украинското и европейското присъствие на всякакви преговори.
Това ще струва скъпо. Трябва да сложим край на табуто върху използването на замразените руски авоари. Ще се наложи да заобиколим въздействието на съучастниците на Москва вътре в самата Европа чрез една коалиция на държавите-доброволци, включваща, разбира се, Обединеното кралство.
На второ място, да изискваме всяко споразумение да включва връщане на отвлечените деца и на пленниците, както и абсолютни гаранции за сигурност. След Будапеща, Грузия и Минск ние знаем колко струват споразуменията с Путин. Гаранциите ще минават през създаване на военна сила, достатъчна за предотвратяване на нова агресия.
Накрая – най спешното, защото то ще отнеме най-много време. Ще трябва да изградим европейската отбрана, зарязана заради американския чадър от 1945 насам и захвърлена след падането на Берлинската стена.
Задачата е херкулесовска – но от това, дали ще бъде решена или не, зависи как ще бъдат съдени в историческите трудове ръководителите на днешна Европа.
Фридрих Мерц току-що заяви, че Европа се нуждае от собствен военен съюз. Това е едно признание за правотата на Франция, която от десетилетия пледира за стратегическа автономия.
Остава да я направим. Ще трябват грамадни инвестиции, ще трябва подсилване на Отбранителния фонд на Съюза отвъд Маастрихтските критерии за държавен дълг, ще трябва хармонизиране на системи оръжия и боеприпаси и ускоряване на влизането в Съюза на Украйна, която днес е първата армия на Европа, преосмисляне на мястото и условията за разпространение на ядреното оръжие на основата на френските и британските възможности, рестартиране на програмите за антиракетен и антиспътников щит.
Планът, обявен вчера от Урсула фон дер Лайен, дава много добра изходна точка. Но още много ще трябва.
Европа не може да се завърне като военна сила без да се завърне като индустриална сила. С една дума – да приложим Доклада Драги. Но наистина.
Истинското превъоръжаване на Европа, обаче, ще дойде, когато настъпи
превъоръжаването в духа ѝ.
Ние трябва да убедим мненията - в конфронтация с отпадналия дух и страха от войната, и най-вече с неафишираните помагачи на Путин – крайната десница и крайната левица.
Чухме ги вчера в Националната събрание. Господин министър-председателю, пред Вас, против европейското единство, против европейската отбрана, те казаха, че искали мир. Онова, което не казват ни те, ни Тръмп, е че техният мир е капитулация, мирът на поражението, подмяната на Де Гол-Зеленски с някой украински Петен под ботуша на Путин.
Това е мирът на колаборационистите, които от три години отказват всяка помощ за Украйна.
Краят ли е това на Атлантическия съюз?
Рискът е голям. Обаче дните след публичното унижение на Зеленски и всички безумни решения от последния месец, в крайна сметка накараха американците да реагират.
Рейтингите падат. Републиканските депутати са посрещани в избирателните си райони от враждебни тълпи. Дори Фокс Нюз стават критични.
Тръмпистите вече не минават за величия. Да, те контролират изпълнителната власт, Конгреса, Върховния съд и социалните мрежи.
Но в американската история привържениците на свободата винаги са печелили. Те започват да изправят глава.
Съдбата на Украйна се решава в окопите, но тя зависи и от онези, които в Съединените щати искат да защитят демокрацията, и от нас тук – от умението ни да обедним европейците, да намерим средствата за общата им отбрана, и отново да направим от Европа силата, която тя е била един ден в историята, и която днешна Европа се двоуми дали да стане отново.
Нашите родители надвиха фашизма и комунизма с цената на всевъзможни жертви.
Задачата на нашето поколение е да победи тоталитаризмите на XXI век.
Да живее свободна Украйна, да живее демократична Европа!
::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::::
Д-р Клод Малюре започва като практикуващ лекар, който участва в множество международни мисии; бил е президент на „Лекари без граници“, после става първият в историята на Франция министър на човешките права. Бил е член на Европейския парламент и дългогодишен кмет на Виши. От 2014 е сенатор. Доайен на партията „Хоризонти“, членуваща в групата на Независимите (център-дясно), публикували текста на Hfo/post/claude-malhuret-situation-en-ukraine-et-sécurité-en-eur. Бележка и превод от френски Деян Кюранов.
