Украинският президентът Володимир Зеленски заяви в четвъртък, че страната му търси мир от първия момент на войната, провокирана от Русия, и иска такъв, „но не с цената на това Украйна да се предаде“. Говорейки в Брюксел, той призовава европейските лидери да подкрепят очертаните от него стъпки за изграждане на „пълен и справедлив“ мир, които ключват първоначално примирие в морето и спиране на въздушните бомбардировки на гражданска и енергийна инфраструктура

Руският президент Владимир Путин обаче заяви пред вдовици и майки на руски войници, че „трябва да извоюваме такава версия на мира, която да ни устройва и която да осигури спокойствие на страната ни в дълга историческа перспектива“.

Путин: Няма да отстъпим на никого

„Ние не искаме нищо, което принадлежи на другите, но няма да дадем нищо, което ни принадлежи. Имаме нужда от опция, която да осигури стабилно развитие на страната ни в условия на мир и сигурност“, каза руският държавен лидер. След забележка на войнишка майка, че Русия „не трябва да отстъпва на никого“, Путин се съгласява: „Няма да го направим“.

Путин отвърна и на телевизионното обръщение на френския президент Еманюел Макрон в сряда, като каза: „Някои не могат да се установят. Все още има хора, които искат да се върнат във времената на Наполеон, забравяйки как са свършили“.

„Смислена среща“ със САЩ идната седмица

В Брюксел се провежда среща на върха на ЕС за Украйна, на която Зеленски съобщи, че Украйна и Съединените щати „подновиха работата“ и се надяват да имат „смислена среща“ следващата седмица, предаде ББС.

Преди това в своя публикация в мрежата Х Зеленски посочи, че трябва да има „основно доверие“ в текущите преговори за примирие и подчерта, че освобождаването на затворници може да помогне за установяването на тази основа.

Той отбеляза, че е благодарен за подкрепата, която е получил досега, добавяйки, че неговият народ оценява, че „Европа наистина се опитва да направи правилното нещо“. Той приветства Плана за превъоръжаване на Европа и усилията на някои страни за увеличаване на разходите за отбрана.

Планираната помощ на някои членки на ЕС

Към момента Белгия е обявила, че очаква да достави изтребители F-16 на Украйна през 2026 г. Хърватия отдели 2% от бюджета си за отбрана и 30% за модернизация на армията си до 2.67 милиарда евро до 2027 г. Лидерът на Литва каза, че предлага 31 януари 2030 г. като дата за присъединяване на Украйна към ЕС. Външният министър на Швеция каза, че страната планира да изпрати до осем изтребителя Gripen, за да допринесе за мисия на НАТО за охрана на въздушното пространство на Полша, а правителството на Великобритания обяви нови договори на стойност почти 30 млн. паунда за доставка на Украйна на атакуващи дронове, предназначени да могат да наблюдават район преди удар.

Вече 20 държави обявиха интерес за станат част от „коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна, според британски служители.

Координирани позиции на Зеленски и Макрон

В Брюксел Зеленски се срещна с френския президент Еманюел Макрон и двамата координираха позициите си и следващите си стъпки, предаде украинската новинарска агенция Укринформ, цитирана от БТА.

Той благодари на Макрон за „ясната му и принципна позиция по отношение на подкрепата за Украйна“ и допълва, че са обсъдили „необходимостта от нови и по-съществени стъпки за защита на цялата ни Европа - на народите ни, на институциите ни и на европейския ни начин на живот“. В Телеграм украинският президент написа, че с френския президент имат ясна споделена визия, че истински и траен мир е възможен чрез сътрудничество между Украйна, цяла Европа и Съединените щати. „Войната трябва да приключи възможно най-скоро“, заявява Зеленски.

Германия ще компенсира частично спряната помощ от САЩ

Подкрепа за Украйна дойде и от Германия, където военният министър Борис Писториус заяви на пресконференция с украинския си колега Рустем Умеров, че страната му е готова да компенсира частично спирането на военната помощ на САЩ за Украйна.

Германия е вторият по големина дарител на военно оборудване за Киев след САЩ, предоставяйки системи за противовъздушна отбрана, боеприпаси и бойни танкове. Тя прие и над един милион украински бежанци след руското нахлуване преди повече от три години.

Преди дни Вашингтон, който открито се сближава с Кремъл, замрази военната помощ за Киев, въпреки многобройните жестове на отстъпки от страна на Украйна след бурната среща между Володимир Зеленски и Доналд Тръмп в Белия дом миналия петък.

Няма никакви признаци, че Путин се движи в посока на мира, каза Писториус, като добави, че Берлин остава на страната на Украйна, дори повече от преди.

Германски инвестиции в украинската инфраструктура

Писториус заяви, че е твърдо решен Германия да одобри комплекс от мерки за военно подпомагане на Украйна за 3 млрд. евро.

Вероятният бъдещ германски канцлер Фридрих Мерц обяви преди дни, че Германия ще направи огромни инвестиции в превъоръжаването и инфраструктурата си, в допълнение към очакваната помощ за Украйна.

Писториус посочи, че ракетите „Таурус“, които старият канцлер Олаф Шолц винаги е отказвал да достави на Киев, са били част от дискусиите за съставяне на правителство в Германия и ще продължат да бъдат и през следващите дни.

Дрескодът не е от значение

Министърът, който има големи шансове да бъде включен и в следващата изпълнителна власт, направи и препратка към срещата в Белия дом, когато американски журналист снизходително критикува Зеленски, че не бил облечен в костюм, разсмивайки вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс.

„Мога да потвърдя, че дрескодът не изигра роля в днешната среща“, пошегува се Писториус.

Умеров също като Зеленски носи военни дрехи, а не костюм.