Администрацията на президента Доналд Тръмп даде серия сигнали, че САЩ ще намалят ангажиментите си в НАТО и европейските държави вече се подготвят да поемат повече отговорност. Освен спешната необходимост да се превъоръжат, те са изправени и пред предизвикателството да попълнят редовете на армиите си.

И след руската агресия срещу Украйна младите хора не са готови да се присъединят към въоръжените сили. Един от проблемите е неконкурентното заплащане, но има и много други.

Българската армия е в кадрови колапс от години, като около 25% от местата са незаети, а някои поделения съществуват само на хартия. Темата с недостига на войници е чувствителна за сигурността на страните, но все повече от правителствата признават проблеми.

Бундесверът, например, намаля с около 1500 войници през 2023 г, до около 181 500 души. Обединеното кралство също наскоро призна, че се бори с намирането на новобранци, като хиляди напускат.

Въоръжените сили на Испания не могат от години да спрат отлива.

Подобна е ситуацията и в Австрия

Заплати

За да се пребори с недостига на кандидати България увеличи драстично заплатите с около 30% и вече стартовата е около 2300 лева. Според източници на Mediapool това е повишило значително интереса към военната служба и за някои места има сериозна конкуренция. Дори по петима души се състезават за едно място.

Проблемът обаче е толкова сериозен, че не може да се реши в рамките на година-две.

В Испания има 13 000 по-малко войници, отколкото преди десетилетие, 10% спад в сравнение с 2010 г., когато имаше 130 039 войници. Това принуди правителството да увеличи заплатите, което ще доведе до увеличение на разходите за отбрана с 400 милиона евро.

Според източници от военното министерство решението е взето, за да може страната да изпълни международните си ангажименти в областта на сигурността и отбраната.

Намерението на правителството е да приложи увеличението на заплатите през тази година.

Тази мярка има за цел да осигури „справедливо и адекватно“ възнаграждение на въоръжените сили за насърчаване на мира, помагането на гражданите и реагиране при извънредни ситуации от различен характер. Ще има увеличение от 200 евро за всички хора във въоръжените сили. Ще останат и допълнителните 100 евро, за тези, които са назначени на активна служба.

В Австрия началната заплата за войник е между 2200 и 2900 евро преди данъци, в зависимост от квалификацията. Това е по-нисък доход от много други работни места в сектора на сигурността и затова и там се обсъжда повишаване на заплащането. То трябва да се доближи до средния доход в сектора.

Други проблеми

В Австрия средната възраст е сравнително висока, тъй като коефициентът на раждаемост е сравнително нисък. Това води до дефицит на работна ръка в много сегменти.

Този проблем е още по-тежък в армията, тъй като имиджът на австрийските въоръжени сили не е много висок от години. Поради географското привилегировано местоположение на страната в средата на Европа, заобиколена от членове на ЕС и НАТО, правителствата не са виждали спешна нужда да инвестират много пари във военните от десетилетия.

В Европа има все по-голяма бездна между младите хора и военната професия с нейните ограничения. Сега обаче поради новите заплахи и военните инвестиции значението и статусът на армията нарастват.

Друг фактор, който допринася за дефицита на работна ръка в армиите са инвестициите в нова техника и въоръжение след атаката на Путин срещу Украйна.

Многото нови танкове, самолети и хеликоптери изискват квалифициран персонал. И на министерството на отбраната ще отнеме известно време, за да намери достатъчно нови войници и да ги обучи за новите задачи.

Хибридната война

Според анализи на българското министерството на отбраната, руската хибридна война и дезинформацията са изиграли роля за това все по-малко хора да искат да бъдат войници.

В момента няма достатъчно желаещи дори за гвардейци пред президентството.

Освен заплатите в сектора има и други системни проблеми.

Голяма част от желаещите да станат военни не могат да издържат изпита по физическа годност. Този проблем е все по-сериозен за цяла Европа.

В системата все още има неясни критерии за израстване в йерархията, липса на предвидимост, намаляващ авторитет в сектора и др.

Заради липсата на достатъчно желаещи да станат професионални военнослужещи в Европа все повече се повдига темата за връщането на задължителната военна служба, но по тази тема консенсус се постига много трудно.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Никола Лалов (Mediapool.bg, България); Martin Tschiderer (Der Standart, Aвстрия) и El Confidencial (Испания).