Въпросът не е за това как да спасим Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), а колко по-малко да загубим от него. Това заяви пред БНР евродепутатът от групата на ЕНП Андрей Новаков и открои нова, спасителна възможност - включване в него на проекти, свързани с отбраната и сигурността.
Новаков е член на работната група по мониторинг на националните планове, която вчера заседава по възможностите пред страните-членки да пренареждат заявените реформи.
„Вече не стои на дневен ред - ще загубим ли пари по плана, а въпросът е да загубим, ако може, по-малко от половината. Към момента със сигурност вървим към повече от половината“, каза евродепутатът.
Към момента България разполага с 15,5 млрд. лв. по ПВУ, като 13,5 млрд. от тях са изцяло финансиране от европейския бюджет, отбеляза Новаковт. По думите му обаче от тези 13,5 млрд., с които страната ни разполага, сме разплатили едва 12%. Крайният срок за използване на парите по ПВУ е 31 август 2026 г.
„Вчера в рамките на това заседание беше един от малкото случаи, в които виждам ЕК толкова категорична и толкова непоколебима. От 1 септември следващата година няма да можеш да правиш нищо по плана. Този план няма да бъде удължаван и няма да бъде създаван нов такъв план. Това е последният път, в който има такъв вид финансиране и държавите-членки са свободни да правят каквото искат, за да могат да усвоят в максимална степен тези средства в рамките на регламента."
„За да можем да променим малко, иначе трагичната, ситуация, трябва да променим в ход на изпълнение някои от проектите. Това, което чух вчера от ЕК, е, че тя би приела проекти за отбрана и сигурност. За година и 2-3 месеца нито можеш да построиш нещо, нито можеш да го проектираш, нито можеш да го отчетеш, тук говорим за нещо, което можеш да закупиш. За съжаление и влакове да тръгнеш да купуваш, те не са произведени - това не е нещо, което можеш да отидеш в магазина да си вземеш. Говорим за неща, които вече са произведени и можеш да купиш, като част от проект, без значение дали това е инвестиция в дронове или в някакъв друг вид отбранителна техника. ЕК би допуснала инвестиции в иновации, които могат да имат двойно предназначение. В България има много добри примери за това - има компании, които изстрелват самолети, има такива, които имат безпилотни летателни апарати. Инвестициите в тях биха били допустим разход по ПВУ."
Новаков напомни, че ПВУ може да се променя и в хода на неговото изпълнение.
„Можем да правим всичко тогава, когато реформите в държавата имат нов приоритет, а новият приоритет е отбрана и сигурност. Това трябва да е посоката, в която да се движим. Това би спасило значителна част от средствата по плана, второ - би ни помогнало да подкрепим индустрия, която е жизненоважна."
„Това е последен сигнал, от който трябва да се възползваме и да се погрижим за себе си“, категоричен бе Андрей Новаков.
Темата за повишаване на отбранителните способности стана актуална в последните дни, след като стана ясно нарастващото разминаване между европейските лидери и Вашингтон по отношение на сигурността на континента. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен лансира пакет от предложения, който според нея може да мобилизира до 800 милиарда евро за европейската отбрана. Европейската комисия предложи да поеме нов дълг до 150 милиарда евро, които да бъдат отпуснати на правителствата от ЕС под формата на заеми в рамките на нов план за превъоръжаване.
Ще бъде създаден център за иновации в отбраната, съобщи министър-председателят Росен Желязков в началото на днешното заседание на Министерския съвет, с аргумента, че българския ВПК се нуждае от модернизация.
Евродепутатът коментира и темата за декарбонизацията и либерализацията на тока за домакинствата. Според него в настоящата ситуация не можем да си позволим да се либерализира електроснабдяването на битовите потребители, което би ги оставило на свободния пазар на нерегулирани цени. Не можем да си позволим и да разчитаме на вятър и слънце да захранват тежката ни промишленост, добави евродепутатът.
„В ЕП все повече „Зелената сделка“ отстъпва, на преден план идва индустриалната такава."
Новаков смята, че влизането ни в еврозоната не е под риск. Той е сигурен, че това ще се случи на 1 януари 2026 г.
