През 1974 г. вестник „Вашингтон Пост“ свали президента Ричард Никсън, разказвайки за аферата „Уотъргейт“. Днес държавният глава на САЩ Доналд Тръмп няма причина да се притеснява от подобен скандал. Докато собственик на изданието е основателят на Amazon Джеф Безос, такова нещо не може да се случи, пише SkyNews.
Преди няколко дни Безос обяви публично, че рубриката с мнения ще бъде съкратена, като редакционната политика ще бъде концентрирана върху защита на „личните свободи и свободните пазари“.
Когато купи изданието през 2013 г., Безос бе на съвсем друга позиция. Тогава твърдеше, че работещите там са „експертите“, а не той самият и няма да им казва какво да правят.
По онова време за „Пост“ работеше редакторът Марти Барън, носител на „Пулицър“ заради публикуваните от „Бостън Глоуб“ (предишното му работно място) разследвания за сексуален тормоз от католически свещеници. Тази история бе разказана във филма „Spotlight“, който спечели „Оскар“. Един от принципите на Барън е, че „демокрацията умира в мрака“.
Днес Барън нарича действията на Безос „предателство на самата идея за свободно изразяване на мнение“.
Сътресенията във „Вашингтон Пост“ са показателни за начина, по който действа администрацията на Тръмп. Но и за отношението на собственици като Безос към журналистиката. Още от първия си мандат Тръмп заплашва медии, но е ясно, че хора като основателя на Amazon нямат нужда от заплахи, за да влязат в „правата линия“.
Безос не е единственият. До Тръмп се наредиха още Илън Мъск, който дори отговаря за бюджетните съкращения на президента, и Марк Зукърбърг, който пък обяви тотална промяна в политиката на фейсбук по отношение на проверката на фактите. „Amazon Prime“ плати 40 млн. долара за документален филм за живота на първата дама Мелания Тръмп. Смята се, че 28 млн. долара от тях ще отидат директно в банковата ѝ сметка.
Разпорежданията на Безос до „Пост“ приличат на съвременна версия на „новговор“, езикът на Големия брат, описан от Джордж Оруел в „1984“. Той изкривява думите и им придава обратно значение. Докато забранява мненията, Безос твърди, че вестникът ще пише за „личните свободи“.
Миналата седмица оставка подаде редакторът в „Пост“ Дейвид Шипли, който отговаряше за рубриката с мненията. Миналата година също имаше напускания на няколко души след като се разбра, че изданието ще изостави дългогодишната си практика да подкрепя кандидати за различни постове. Затова, макар и написана, така и не бе пусната статията за Камала Харис. След десетилетия във вестника напусна художничката Ан Телнес, след като нейна карикатура, изобразяваща Безос сред поддръжниците на Тръмп, бе свалена.
Тръмп вече заведе дела срещу няколко големи американски телевизии, критични към него. След завръщането си в Белия дом той смени шефа на федералната комисия, надзираваща работата на медиите, и му нареди да разследва обществени медии.
На журналистите от „Асошиейтед Прес“ (АП) бе забранен достъпът до Белия дом, защото медията не иска да нарича Мексиканския залив Американски, както го прекръсти Тръмп. „Ройтерс“ и АП не бяха допуснати до срещата на Тръмп с Володимир Зеленски, завършила със скандал. Но пък бе допуснат Брайън Глен, представител на консервативния стрийминг канал Real America's Voice, който попита Зеленски защо не носи костюм и дали това не е неуважение. „Мерки“ бяха предприети и срещу други медии – TheNewYorkTimes и Politico.
Всичко това се експлоатира от Тръмп и неговите приближени в епохата на постистината. Президентът атакува всеки, който му се изпречи, независимо дали става дума за медия, държавна служба или съдилище. Демокрацията наистина може да умре в този мрак. Същото може да се случи и „Вашингтон Пост“, който вече изгуби 10% от абонатите си. Но едва ли на Безос му пука особено. Както и на Мъск, който превърна X в платформа, работеща в полза на Тръмп.
