Тръмп, който е известен с това, че търси сделка винаги и навсякъде, е голям почитател и на най-големия дипломатически удар на Никсън – посещението му в Китай през 1972. Днес сянката на Никсън е надвиснала над американската външна политика поради намерението на Белия дом да сключи всеобхватна сделка с руския президент Путин, която да пренареди световната политика, като измести европейците на заден план и остави Киев на сухо.
Кийт Келог, емисарят на Тръмп за Украйна, разкри логиката на подобен ход по време на Мюнхенската конференция по сигурността. Администрацията на Тръмп, каза той, ще се опита да „торпедира“ сближението на Путин с Китай, Иран и Северна Корея - очевидно като предложи на Русия сделка, по-добра от всичко, което може да получи от тях.
Това е подход, който поразително прилича на майсторския ход на Никсън от 1972, когато президентът, спечелил си репутацията на отявлен антикомунист, смая света, като стана първият американски лидер, посетил Пекин. Срещайки се с Мао Дзедун, Никсън установи нови дипломатически отношения, които поставиха Съветския съюз в неравностойно положение и дадоха на Съединените щати лост, който те използваха, за да принудят Москва да преговаря за нов договор за стратегическите оръжия. Сега Тръмп очевидно обмисля „Никсън наобратно“ - драматично сближение с Москва, което да остави Пекин на сухо.
Саботирането на Китай е една от постоянните теми на движението МАГА след възхода на Тръмп през 2015. В представите на днешния американски президент сближението с Путин е може би начинът китайците да бъдат поставени на тясно.
Тази логика обаче е дълбоко сбъркана. Посещението на Никсън се състоя по време, когато Пекин и Москва бяха вече врагове, три години след смъртоносните престрелки за един оспорван остров в река Усури, които едва не доведоха двете страни до война. Днес обаче Русия и Китай са близки съюзници.
Русия е силно зависима от Китай едва ли не по всички важни направления. Китай е най-големият потребител на руски въглища и петрол – пазар, от който Путин би бил луд да се откаже по време, когато неговата икономика се задъхва. Пекин оказва на руснаците важна военна и технологическа помощ; според някои сведения Китай доставя 90 процента от компютърните чипове, използвани в руската индустрия. Москва и Пекин имат сходни интереси в редица дипломатически и политически сфери, мотивирани от дълбокото си желание да се противопоставят на САЩ при всяка възможност. А така уж между другото, китайците прикрито и не толкова прикрито подбуждат Украинската война. Неслучайно през 2022 президентът Си заяви, че за партньорството между двете страни „няма граници“. Ако САЩ се надяват да убедят Путин да се откаже от тази връзка, цената ще трябва да бъде изключително висока.
Но защо американците трябва да плащат такава цена? Въпреки приказките от лагера на MAГA за упадъка на САЩ, американската икономика процъфтява, а армията ѝ е все така силна. Руската икономика, напротив, изпитва големи затруднения. През последните три години империята на Путин се мъчи да надвие противник, който има по-малко от една трета от нейното население и само малка част от нейните природни ресурси. Въпреки 144-милионното си население, БВП на Русия е по-малък от този на Тексас или Калифорния.
Но вместо това Тръмп, също като на „Монополи“, обмисля да даде на Путин картата, на която пише: „Излизаш от затвора“. Да се съгласи на такива условия би било скандално и глупаво от страна на Запада. Възнаграждаването на най-наглия акт на териториална агресия в Европа след Втората световна война би нанесло огромен удар върху следвоенния ред, основаващ се на правила, които от десетилетия поддържат мира в голяма част от света. Това би създало катастрофален прецедент - такъв, който ще сигнализира най-вече на Пекин, че може безнаказано да превземе със сила Тайван.
Въпреки многобройните недостатъци, досега европейците се справиха изненадващо компетентно с оказването на военна и финансова помощ на Киев. Ала споразумение между Тръмп и Путин, сключено през главите на европейците, почти сигурно ще означава края на НАТО - огромен подарък за Русия, Китай, Иран и други антизападни тирании. Има основания да се опасяваме, че Путин ще направи някакви повърхностни отстъпки, предназначени да осигурят на Тръмп публична победа.
Руски източници заявяват, че са наясно с желанието на Тръмп за постижение, което да представи като победа над Китай, и са почти сигурни, че то ще му бъде осигурено. Каквото и да е то, няма причина да очакваме, че Путин ще сметне за необходимо да развали съюза си със Си. Той просто се нуждае твърде много от него, независимо от това какво ще му дадат американците.
Превод от английски Стоян Гяуров, Mediapool
