Честита Баба Марта!

На 1 март по традиция слагаме мартеници - за здраве, радост, късмет и в очакване на настъпването на пролетта.

Празникът на Баба Марта в българските традиции е символ на пролетта и носи пожелание за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата и се предполага, че е възникнал въз основа на древна обредност, свързана с езическите земеделски култове към природата, характерни за Балканския полуостров, съобщава БНР.

Какво повеляват традициите за деня на Баба Марта?

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите ѝ. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – мартеница – най-често на ръката; също така мартеници се поставят и на мъжете и възрастните хора.

Младите непременно трябва да излязат навън "да ги види Баба Марта и да се зарадва", а старите жени не трябва да излизат навън, защото "ще разгневят Баба Марта". Понякога на малките деца връзват мартеничка докато спят и им казват, че била Баба Марта.

Според традицията, мартеница се носи до долитането на щъркелите (или до виждането на тяхно гнездо), което се отъждествява с идването на пролетта. Тогава се сваля и се връзва на цъфнало плодно дърво, за да даде много плодове.

В случай, че овошките са вече прецъфтели, обичаят повелява мартеницата да се скрие под скала или голям камък, за да отиде магическата ѝ сила в земята и в природата.