Приемането на България в еврозоната остава засега котвата, която стабилизира сложната коалиционна лодка. А това е важна котва не само за коалицията, но и за България - защото е въпрос на сигурност в настъпващите времена.

Коментар от Даниел Смилов:

Правителството „Желязков“ вече преживя месец и половина - време, което е достатъчно за предварителни оценки на неговата ефективност и неговия характер. Самият факт, че България се сдоби с редовно правителство, подейства успокояващо на хората и те му дадоха първоначален (крехък) кредит на доверие. Какво се случи от избирането му:

Време за първа равносметка

1. Най-важното и стратегическо решение на новите управляващи беше искането за конвергентен доклад за влизане на България в еврозоната. С малко забавяне и реторически зигзаци този доклад беше поискан, което е добра стъпка и дава надежди, че заявената цел - влизане в еврозоната - ще бъде реализирана в началото на 2026 година. В настоящата ситуация членството в еврозоната не е само икономически въпрос. То дори не е толкова икономически въпрос, колкото е въпрос на сигурност - България трябва да е здраво интегрирана в ЕС заради задаващите се неясни времена от геополитическа гледна точка;

2. Най-вече заради ГЕРБ страната все още не е приела три сравнително прости антикорупционни закона, които са директната причина за забавянето на втория транш по ПВУ. В резултат от отлагането на това законодателство с вече повече от година вероятно безвъзвратно ще бъдат загубени 600 милиона евро - огромна сума, която трябва еднозначно да бъде записана на сметката на ГЕРБ и отчасти на новото управление. Опитите да се търси оправдание с ангажиментите в енергийната сфера по ПВУ са неуместни. Първо, трите антикорупционни закона трябваше да бъдат приети независимо от това какво се случва в енергетиката - те са условие, без което парите не могат да бъдат освободени. Второ, ГЕРБ и партньорите им не харесват поетите ангажименти по ПВУ в енергетиката, но те нямат алтернативен план за нея. Ако не се усвоят парите по ПВУ, България не само ще загуби европейско финансиране, но трябва да поеме ангажименти да издържа губещи въглищни централи в продължение на години. Надеждите, че правилата в ЕС ще се предоговарят и въглищата ще станат отново рентабилни, поне засега са безпочвени. Най-малкото развитието на алтернативните енергийни технологии води до тази нерентабилност и процесът е доста еднопосочен. „Планът“ на ГЕРБ явно е да си заровим главата в пясъка и да дотираме централите, за да се осигури временно правителствено спокойствие;

3. Дебатът за „дупката от 18 милиарда“ в бюджета зае по-голямата част от времето и енергията на управляващи и опозиция през последните седмици. Този дебат беше и е безпредметен, защото такава дупка няма и не е имало. Истинският проблем за ГЕРБ обаче е в това, че законодателното вдигане на пенсии и заплати през последните години намали пропорционално парите, които могат да бъдат отделени за клиентелни разходи на близки до властта фирми и общини. Поради нарастването на БВП и сега тези пари са много, но явно са по-малко от обещаното от ГЕРБ, а тук трябва да сложим и „Ново начало“ на Пеевски в сметката. Та „дупката от 18 милиарда“ всъщност реално се изразява в голямата клиентелна уста, която беше отворена в очакване на възобновяването на познатия модел на управление - „Борисов-Пеевски“. Новото управление, вместо да помоли клиентите си да позатворят претенциите си, всъщност реши да хитрува. Беше внесен бюджет, в който бяха поорязани някои от най-големите апетити, за да се влезе в рамките на 3% дефицит и 40% бюджет спрямо БВП. Но хитруването се случи в три посоки. Първо, 40% от БВП в новия бюджет не включва европейското финансиране, което е на практика увеличение на преразпределението през държавата. Асен Василев не е виновен за това - по негово време европейските фондове бяха включени в калкулациите, както си трябва. Второ, и по-важно, ще се вземат допълнителни заеми - повече от 6 милиарда, с които ще се вдига капиталът на държавни компании (БЕХ, Банката за развитие и много други). По този начин клиентелните апетити ще бъдат утолени заобиколно. Трето, в бюджета бяха предвидени и нереалистични приходи, като например увеличение с 30% на постъпленията от ДДС. Т.е. ГЕРБ се опитват и да оставят евро-агнето цяло, и да нахранят клиентелния си вълк. Даже цялата глутница. Това е, разбира се, грешна стратегия, която няма нищо общо със заявката им за „консолидация“ на бюджета. Вярно, глуповатата теза за „18-те милиарда дупка“ изчезна, но тя се заменя с реална многомилиардна клиентелна екстраваганца;

4. Управлението започна мандата си в много комфортна ситуация от чисто политическа гледна точка. В него влязоха четири партии (ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС-ДПС). Имаше и една формация в опозиция - ПП-ДБ. Парадоксът тук беше, че програмата на ПП-ДБ съвпадаше в голяма степен с тази на управляващите, защото ДБ участва в писането на управленското споразумение и изработването на приоритетите му. Имаше и две партии - „Възраждане“ и „Ново начало“ (а донякъде и „Меч“), които бяха по-скоро опозиция на опозицията от ПП-ДБ. И наистина, Пеевски и Костадинов са говорили много повече срещу ПП-ДБ, отколкото срещу Борисов и ГЕРБ. Това не ги прави автоматично част от управлението, но все пак показва, че статутът им е особен. Това е в голяма степен валидно и към момента, но заставането на „Възраждане“ твърдо срещу еврото и протестните им изцепки промениха картината. Ясно е, че „Възраждане“ искат да използват съзнателно насилие - в парламента и извън него, за да мобилизират своя електорат и да станат втора сила. Ясно е също така, че ГЕРБ вече не могат да играят театъра на мълчалива подкрепа за „опозицията на опозицията“. Това разваля комфорта на ГЕРБ и ще видим как потенциалният конфликт между тях и „Възраждане“ ще се развие. Ако в Германия или Австрия крайнодесните бяха влезли в управлението, Борисов щеше да е по-гъвкав към „колегите“ от „Възраждане“. Но, уви, гъвкавостта му ще трябва да се поотложи;

5. Назначенията в регулаторите, КС и ВСС ще са всъщност реалният тест за ролята на Делян Пеевски и „Ново начало“ в управлението. Забавянето на назначенията на заместник министри е всъщност реверанс към Пеевски - така се запазва статуквото, което му е много удобно. Обмисляните кандидати за КЗК и други регулатори - Росен Карадимов по специално - бяха критикувани публично от ПП-ДБ и ДПС-ДПС като номинации, угодни на Пеевски. ДПС-ДПС се изнервиха от цялата ситуация и започнаха да заплашват, че ще оттеглят подкрепата си. В краткосрочен план това се очертава като риск за правителството „Желязков“. Не е изключено Борисов да се поддаде на натиск от „Ново начало“, да опита да гарантира еврочленството до юни и да предизвика нови избори след това.

Кризата не е преодоляна

В обобщение трябва да се каже, че за съжаление кризата с крехки и неустойчиви правителства не е преодоляна. Имаме доста сложна коалиция, която се опитва да постигне и стратегически важни цели, и да задоволява клиентелни апетити, които сама създава и разпалва. Моделът на управление на правителствата на Борисов не може да се върне обаче. Времената са други и политическите опоненти на ГЕРБ са доста по-силни. Всъщност ГЕРБ хвърлиха цялата си енергия срещу ПП-ДБ и така успяха да отслабят съдържателно най-полезния си потенциален партньор. Същевременно те отказват да скъсат с опашката на корупционното си наследство - неприемането на изключително елементарно законодателство с някакъв антикорупционен потенциал е най-шокиращата демонстрация на този отказ. И сложните отношения с Пеевски, който уж не е в управлението, пък решенията са все в негова полза, са си пак същите. Новото е, че заиграването на ГЕРБ с „Възраждане“ изглежда няма как да продължи, както досега. Но да видим.

Членството в еврозоната остава засега котвата, която стабилизира сложната коалиционна лодка. Това е важна котва не само за коалицията, но и за България. Но управляващите не бива да мислят, че хората ще им простят всичко в името на еврото. Нито пък, че ще си гарантират спокойствие с клиентелно раздаване на пари. Компромисите и балансът на интереси са неизбежни.

Всяко управление се крепи на това доколко хората смятат, че то работи в полза на общия интерес. Правителството „Желязков“ все още е в ранна фаза и се ползва с дължимата благосклонност. Но облаците пред него са на хоризонта и е добре новите управляващи да си дават сметка за проблемите, които вече са генерирали.