Президентът на САЩ Доналд Тръмп е решил да удължи с една година режима на извънредно положение, който предвижда редица санкции срещу Русия, съобщи АФП. Агенцията се позова на документ от Белия дом, представен във Федералния регистър на САЩ.
„Удължавам с една година националния режим на извънредно положение, наложен с указ 13660“, написа Доналд Тръмп.
По този начин президентът на САЩ удължи срока на действие на редица антируски санкции, които са наложени с укази на президентите на САЩ през 2014 г., 2018 г. и 2022 г.
Указът за извънредния режим във връзка с украинските събития в САЩ се въведе още през 2014 г. Тогава указ 13660 на президента Барак Обама, публикуван на 6 март 2014 г., предвиждаше замразяване на имуществото на „редица лица, участващи в незаконната анексия на Крим“.
Първоначално ставаше дума за тези, които са допринесли за присъединяването на Крим към Руската федерация.
След това, вече по време на първото президентство на Тръмп и на Джо Байдън, списъкът на тези санкции по този режим беше разширен няколко пъти.
По-рано, по време на първото заседание на кабинета си, президентът на САЩ изключи възможността за отмяна на санкциите срещу Русия преди сключването на мирно споразумение за прекратяване на войната в Украйна.
Съединените щати са предоставили 30-дневно отлагане на санкциите срещу основната сръбска петролна компания Naftna Industrija Srbije (NIS), обяви сръбският президент Александър Вучич, предаде news.bg.
Той публикува в Instagram копие от официален документ на американското Министерство на финансите, потвърждаващ удължаването на срока.
„Получихме допълнителни 30 дни за петролната индустрия на Сърбия. Добра новина за гражданите на страната“, написа Вучич.
Решението идва, след като през декември администрацията на президента Джо Байдън обяви, че ще наложи санкции срещу NIS заради руското участие в собствеността ѝ. Компанията е мажоритарно контролирана от „Газпром Нефт“ (50%) и „Газпром“ (6.15%), докато сръбското правителство притежава едва 29.8%.
През януари САЩ въведоха най-мащабните си санкции срещу руския петролен сектор, включително разпореждане „Газпром Нефт“ да излезе от капитала на NIS в рамките на 45 дни. В опит да избегне санкциите,„Газпром Нефт“ прехвърли 5% от дела си на „Газпром“, намалявайки контрола си върху компанията.
NIS покрива около 80% от нуждите на Сърбия от петрол, което прави страната силно зависима от руския енергиен сектор. Въпреки това, унгарската енергийна компания MOL Group обяви готовност да увеличи доставките си към Сърбия.
„Сърбия винаги може да разчита на MOL Group. Готови сме да увеличим доставките според възможностите ни и дори да ги удвоим“, заяви миналата седмица Чаба Жотер, директор на подразделението за горива в унгарската компания.
