ДА ПОСРЕЩАШ ЖИВОТА С ДУША И СЪРЦЕ
110 г. от рождението на акушерката Недялка Паскалева Скринска
Недялка Паскалева Скринска е родена на 28 февр. 1915 г. в гр. Хасково в многодетното семейство на чиновник. Завършва средното си образование през 1934 г. в Хасковската смесена гимназия „П. Каравелов“. От малка има мечта да учи Медицина, но поради тежкото материално положение и тя не е можела да продължи своето образование и след завършване на гимназия започва работа за да подпомага своето семейство. Годините са бурни и несигурни, работа се намира трудно. Работи за кратко в Инспекцията по труда и като учителка в детска градина. Завършва 6 месечен курс за самарянки, в които много млади жени от населението се подготвят за очакваната вече евентуална война. Работа с желание като самарянка в Окръжна болница Хасково - само срещу един безплатен обяд. Животът става неспокоен, страхът и безпокойството от настъпващата войната са навсякъде. Както пише в своите спомени това са най трудните години от нейния живот съпроводени с непрекъснати бомбардировки и разрушения. Пред нея се открива нов път и тя се омъжва в с. Бобошево, Кюстендилско, като съпругът и обещава, че рано или късно тя ще продължи образованието си в медицината. Войната започва, а тя вече има две малки деца, но въпреки това и се отдава възможност да осъществи своята мечта. По Радио София още в първите дни на 1945 г. съобщават, че в Пловдив и Варна се откриват нови акушерски училища. По това време синът и не 3 години, а дъщеря и – на 1 и половина. Майчината и любов я задържа при децата, които имат нужда от нейните грижи и възпитание. Но си казва “иди, учи, работи за тях, за всички”. Спомня си и думите на баща си “В живота никога не е късно за учене.”
През есента на 1945 г. въпреки своите терзания със сълзи в очите и с разтуптяно сърце тя заминава за Пловдив и постъпва в Акушерския институт на пълен пансион. Недялка Скринска е студентка от Първия републикански випуск на института. Както споделя в спомените си обучението е много трудно, тя вече е омъжена и с две невръстни деца, далеч от семейството си, но желанието и амбицията ѝ да получи мечтаното образование и помага е крепят в тези тежки моменти. Обучението и продължава в периода от 1945 г. до 1947 г. след което тя се завръща в с. Бобошево като акушерка с полувисше образование, но там все още няма открит Родилен дом. Нейната борба за подобряване на условията при които жените дават началото на нов живот не спират, тя непрекъснато работи, убеждава и провежда агитация сред жените за необходимостта от откриването на Родилен дом. Така нейният труд е възнаграден, от съвета съдействат и предоставят всичко необходимо, а жените активно се включват в обзавеждането, като едни бродират пердета, други покривки, за да бъде обстановката близка до домашната. Така с помощта на обществеността и населението от района на 2 окт. 1947 г. е открит Родилен дом в село Бобошево в присъствието на министъра на здравеопазването, а Недялка Скринска е назначена за акушерка. В нейния участък има още села и годишно в родилния дом е имал около 280 раждания. Детската смъртност спада много. Но има и жени, които не искат да раждат в родилния дом под предлог, че имат условия в къщи. Но с упоритост и увещания и те отстъпват. Скоро всички се убеждават, в ползата от родилния дом. Вече няма нито една жена починала от родилната треска и усложнения.
Открива се поприще където е мечтала да отдаде силите и знанията, които е придобила. Започва упорита работа сред жените, които до тогава са раждали по домовете си. Включва много жени по подреждането на родилния дом. Желае да го направи с по-близка обстановка до домашната, та жените да не чувствуват разликата в това отношение. С много труд тя постига желаното. Родилният дом и акушерката са вече търсени. Редят се години на ползотворен труд. Много труд, много безсънни нощи, цели седмици не може да се вижда с децата си в къщи, но остава удовлетворена от приноса си за благото на хората. А децата израстват под грижите на мъжа и. В селото откриват детска и женска консултация идват лекари. Търсят я хора за да помага при отглеждането на децата и изнасянето. Пътува с двуколка, която не веднъж се е обръщала по балканските между селски пътища. В Бобошево остава 13 години и създава чудесно отношения с населението.
Недялка Скринска е първата акушерка в България, която въвежда и открива курс за безболезненото раждане по психо профилактичния метод на Велвовски. По този въпрос е свикана акушеро-гинекологична конференция в България проведена в Бобошево за обмяна на опит. Родилният дом е "образцов". Дори изселени в София семейства от с. Бобошево се връщат да раждат в открития Родилен дом. Идват от различни краища на страната за взаимстване на опита и прилагането на метода на безболезненото раждане. Посещаван е от много наши и чужди делегации - от СССР, КНР и други. Продължават години на всеотдаен труд. По същото време се води и голяма акция по хигиенизирането на населените места. В това е ангажиран целия персонал в участъка – 3 лекари, които се сменят, и други една акушерка.
През 1960 г. Недялка Скринска с цялото си семейство мести да живее в гр. Кърджали, който е обявен за окръжен град. Оценя положителните промени и новото, което по това време настъпва в града. Разбират, че Кърджали ще стане един от най-хубавите градове на България. Постъпва на първо време в Хирургия като мед. сестра, а след два месеца се премества в родилно отделение на Окръжната болница - Кърджали. Тук тя отдава своята душа и сърце, сили и знания в помощ на нуждаещите се родилки. Не жали себе си и е готова денонощно да работи в полза на благородната професия, предава своя опит на по-младите постъпващи акушерки. Вдъхва им любов към работата, която е тежка и отговорна - работа свързана с живота на човека.
Живот отдаден на професията!
Изготвил: Гергана Димитрова
Държавен архив - Кърджали
