Президентите в Европа, дори след края на мандата си, имат редица привилегии спрямо обикновените граждани.

Проверка какви точно са тези облаги в различните страни и как е уредено даването им в Испания, Франция, Австрия, Италия, Румъния, България, Чехия и Литва показва, че те най-често предвиждат пожизнено възнаграждение, осигурен транспорт, а понякога охрана и средства за персонал.

В отделните страни обаче има особености около привилегиите. Какви са те?

У нас – офис, заплата и транспорт

В България привилегиите на бившите президенти са уредени със специален закон, приет преди повече от 20 години – през 2003 година.

Според него бившите президенти имат право на пожизнено месечно възнаграждение в размер на 60 на сто от основното месечно възнаграждение на действащия президент за съответния месец.

Заплатата на президента обаче е вързана с тази на народните представители. По закон той получава две депутатски заплати месечно. Заплатите на народните представители не са фиксирани, а се преизчисляват на всеки три месеца. Законът предвижда, че депутатите взимат сума, равна на три пъти средната заплата в обществения сектор.
Така в момента основната заплата на депутатите е над 7000 лева, на действащия президент е над 14 000, а на бившите президенти – над 8400. Всички тези суми обаче са условни - те не включват процентното увеличение за всяка година стаж, който е индивидуален.

Законът казва още, че бивш президент може да поиска и да получи безсрочно и безвъзмездно държавен имот до 200 кв. м, който да ползва за извършване на обществена дейност. Ако реши да осъществява такава дейност, той ще има право и на до 30 000 лв. годишно за функционирането на офиса му. Отделно има право и на еднократна сума до 20 000 лв. за офис оборудване. Държавата поема и заплатата на един сътрудник, но има изискване – тя да не е повече от 30% от пожизнената пенсия на бившия президент.
Освен това за срок от една година след прекратяване на правомощията им, бившите президенти имат право на лична охрана и специализиран транспорт, осигурени от Националната служба за охрана. След тези 12 месеца могат да ползват само транспорт, но не и на охрана.

Законът предвижда всички привилегии да се отнемат завинаги, ако бивш президент влезе в затвора за умишлено престъпление. Досега обаче в страната не е имало такъв случай. Привилегиите се прекратяват временно и ако бивш президент бъде избран отново на поста, стане вицепрезидент, народен представител, конституционен съдия, съдия, прокурор, следовател или бъде нает на работа някъде.

Само 2000 евро в Чехия

В Чехия бившите президенти отново имат право на пожизнено възнаграждение, кола, шофьор и пари за офис. В момента обаче пожизненото възнаграждение е фиксирано със закон според условията от 2004 г. и то е 2000 евро месечна заплата и още 2000 евро за административни и представителни разходи. През 2025 година обаче това е заплатата на управител на по-голям супермаркет за хранителни стоки в Чехия.

Засега няма идеи за увеличение на възнагражденията на бившите президенти и една от причините за това е Милош Земан, който беше президент до 2023 година. Преди нахлуването на Русия в Украйна той имаше силно проруски профил и поради това част от обществото го възприема като своеобразен предател. Затова се чуваха и гласове той да бъде лишен от пожизнените си облаги, но това не стана.

Бившите премиери в Испания

Испания е кралство и няма президент. Но привилегиите на бившите премиери там са много близки до тези на бившите президенти в други страни. Те имат право на заплата до края на живота си, както и на допълнителна финансова подкрепа, включително служебни разходи.

Законът, който описва това, е от 1983 г. Първоначално възнагражденията не са били пожизнени, а за срок от 4 години след изтичането на мандатите, освен това са били и с фиксиран размер от около 15 000 евро. През 1992 г. обаче е прието облагите да станат доживотни, а размерът им е вързан с националния бюджет.

Освен пожизнена заплата бившите президенти в Испания имат и други привилегии като възможност за наемане на двама служители, офис, автомобил с шофьор и охрана. Могат да ползват безплатно сухопътния, морския и въздушния държавен транспорт. При пътуванията си в чужбина пък могат да се ползват от подкрепата на службите на испанското дипломатическо представителство.

Конституционният съвет във Франция

Във Франция бившите президенти също имат право на материални придобивки и мерки за сигурност. Те могат да разполагат с офис от 7 души, кабинет, обзаведен апартамент и служебен автомобил с шофьор.

Пенсията на президента е колкото брутната заплата на държавен съветник, която през 2022 г. е била близо 5500 евро. Тази сума се увеличава, ако преди това са били местни представители или са имали парламентарни функции.

Освен това бившите президенти имат право да станат доживотни членове на Конституционния съвет на страната, който се произнася за противоконституционност на законодателството и по спорове във връзка с избори или референдуми.

Това е съпроводено с комфортна нетна заплата от 13 500 евро на месец.

Бившият президент Франсоа Оланд избра да не се възползва от това право. Действащият държавен глава Еманюел Макрон вече обяви, че също няма да се присъедини.

Валери Жискар д'Естен беше част от Конституционния съвет до смъртта си през 2020 г. Никола Саркози също се присъедини в края на мандата си през май 2012 г. Около година по-късно обаче му се наложи да подаде оставка, след като същият този Съвет отхвърли сметките за предизборната кампания на Саркози, което беше безпрецедентна мярка за бивш държавен глава.

Особеностите в Италия

В Италия бившите президенти автоматично стават пожизнени членове на Сената. Всички пожизнени членове на Сената имат офис близо до сградата му и получават месечна издръжка и някои привилегии.

Освен, че могат да ползват автомобил с шофьор, имат достъп до държавни полети и могат да пътуват безплатно с обществения транспорт, както всички депутати.
И там на бившите президенти се предоставя и персонал, финансиран с публични средства.

В Румъния – и годишен медицински преглед

В Румъния бившите президенти също имат право на пожизнено възнаграждение. То е в размер на 75 % от надбавката, отпускана на действащия президент на Румъния. През финансовата 2023 г. президентът е имал нетен доход от около 15 000 леи (около 3 000 евро).

Бившите президенти имат право да ползват безплатно протоколна резиденция и помещение за кабинет. Имат право на един съветник и един секретар. Те могат да ползват охрана, както и безплатен автомобил, осигуряван от Службата за охрана и сигурност.

Имат право и на пълен годишен медицински преглед в Централната военна болница за спешна помощ „Д-р Карол Давила“.

Бившите президенти могат да загубят правата си, ако бъдат обявени за служители или сътрудници на румънските комунистически тайни служба „Секуритате“. И това се е случвало. През 2022 г. Траян Бъсеску губи привилегиите си, след като е обявен от Върховния съд за сътрудник на „Секуритате“.

Правата могат да бъдат изгубени и ако бъдат признати за виновни в извършване на криминално престъпление.

И още привилегии

В Австрия президентът, канцлерът, членовете на правителството, както и членовете на парламента имат право на продължаващо изплащане на 75% от месечната им заплата в продължение на шест месеца след напускане на поста.

Това обаче не важи, ако заемат друга политическа длъжност, бъдат наети на друга платена работа или имат право на пенсия.

През 2019 г. говорител на тогавашния канцлер в оставка Себастиан Курц обяви, че той ще се откаже от финансовия бонус след напускането на поста. След това обаче се оказа, че Курц изобщо няма право на такава заплата, защото има право да се върне в парламента, следователно би имал работа и възможност за доход.

И в Литва бившите държавни глави получават държавна пенсия, персонал и транспорт. Там обаче броят на длъжностите за персонал, както и броят на колите се одобряват от правителството на страната.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Claudia Pîrvoiu, HotNews.ro (Румъния); Kim Son Hoang, Der Standard (Австрия); Lola García-Ajofrín, El Confidencial (Испания); Sarah Rost, Voxeurop (Франция); Ieva Kniukštienė, Delfi (Литва); Petr Jedlička, Denik Referendum (Чехия); Mediapol (България); Lorenzo Ferrari, OBCT (Италия).
.