Чепеларе ще отбележи 103 години от рождението на Димитър Райчев. На 28 февруари (петък) от 11:00 часа, пред барелефа на родната му къща на главната улица в гр. Чепеларе, в знак на почит към видния общественик, будител и почетен гражданин на община Чепеларе, ще бъдат поднесени венци, цветя и възпоменателни слова. Димитър Георгиев Райчев е роден на 22.02.1922 г. в гр. Чепеларе в семейство на бедни земеделци. Основното образование завършва в гр. Чепеларе, а средното в гимназията в с. Райково. През време на Втората световна война като доброволец отбива военната си служба в гр. Скопие. По време на службата завършва с пълно отличие военно-въздушното училище, а след това участвува в Първата фаза на войната като борден – радиотелеграфист на самолет. След войната завършва като частен ученик гимназията в гр. Асеновград , а впоследствие - педагогически профил в университета “Тодор Самодумов”- гр. Пловдив. От 1947 до 1949г. учителствува в с. Момчиловци, а след това в гр. Чепеларе. За изграждането му като личност на учител положителна роля са изиграли неговите учители, като Стоян Ставрев, неговият чичо- Димитър Райчев, Таньо Видев и др. В периода на учителствуването му / 1947-1968г./под неговият богат педагогически опит са израстнали множество лекари, хирурзи, военни и учени. От 1968 г. работи в Историческият музей в гр. Смолян. Като уредник в историческият музей в гр. Смолян е откривател на ценни археологически находки, като установяване на палеолитна култура в Родопите. Под негово ръководство се извършват археологически проучвания на тракийската и средновековната култура в Родопите. Извършва също така и археологически, биоспелеологични, палеонтологични проучвания в редица родопски пещери. През 1968 г. полага основите на музейната сбирка по спелеология, която по- късно прераства в Музей на родопският карст и Музей по спелеология. В Музея по спелеология са намерили място ценни експонати от родопските пещери. При биологичните изследвания, които Димитър Райчев извършва в родопските пещери, той открива нови видове троглобионтна фауна. Днес тя носи неговото име. През множеството експедиции, проведени под негово ръководство се открива и фосилна плейстоценска фауна, като пещерна мечка, пещерен леопард, пещерна хиена и др. За издигането на научното равнище на Музея по спелеология работи в тясно сътрудничество с изтъкнати български учени, като акад. Иван Буреш, Петър Трантеев, ст.н.с. Иван Николов, проф. Живко Гълъбов, проф.Диню Канев, проф. Петър Пенчев, проф. Живко Иванов, доц. Михаил Малеев, ст.н.с. Петър Берон и др. В областта на спелеологията под негово ръководство излизат от печат бюлетините “Родопски пещерняк”. В излезлите от печат 67 бр. Бюлетини са отразени резултатите от спелеоложките проучвания в Родопите. Създател е на Музея на ските и ски спорта в гр. Чепеларе. Участвува с редица доклади, в национални и международни школи по актуални проблеми на карста. Създател е на пещерният кръжок, който по- късно прераства в Пещерен клуб “Студенец” и е негов дългогодишен негов председател. Бил е главен и научен ръководител в многобройни национални, международни и клубни експедиции. Автор е на книгите “Чепеларе и неговите околности”, “Триградското ждрело и Дяволското гърло” и “Карстовото богатство на с. Ягодина”, както и на много статии, които и до днес са изключително актуални. Носител е на много правителствени отличия и награди. Основоположник е на Планинско- спасителният отряд в гр. Чепеларе, старши инструктор е по спелеология, почетен член е на Българската Федерация по спелеология. Инициатор е на концепцията за развитието на пещерният туризъм в Родопите. Като краен резултат са благоустроени родопските пещери. Носител е на ордените “ Кирил и Методий, I, II, III степен, медал “Алеко” и почетната значка“ Златен прилеп”.