Без нови доставки на американско оръжие Украйна ще може да воюва със сегашното си темпо до края на лятото. Въпреки че значително увеличи военното си производство и европейският военно-промишлен комплекс бавно, но сигурно набира скорост, без Съединените щати Украйна ще загуби редица критично важни видове оръжия, преди всичко в противовъздушната отбрана.
В края на своя мандат администрацията на Байдън изпрати максималното възможно количество военно оборудване и боеприпаси в Украйна и подписа договори с техните производители, които ще извършват доставки до 2026 г. Те обаче няма да могат да задоволят всички нужди на украинската армия през този период. Оръжията, които Байдън разпредели и поръча, трябва да са достатъчни, за да поддържат битките на украинците със сегашното им темпо поне до средата на годината, казва Селест Уоландър, бивша високопоставена служителка на Пентагона, пред The Wall Street Journal.
Украинските въоръжени сили ще могат да се справят без нови доставки до лятото включително, но след това ще има проблеми, споделят в разговор с вестника бивши и настоящи западни служители. Някои украински военни експерти са по-оптимистично настроени за перспективите.
„Можем да издържим може би шест месеца или година, давайки на Европа още една година, за да създаде производство на всякакви боеприпаси“, казва Николай Белесков, старши анализатор във фондация „Върни се жив“ и главен консултант в Националния институт за стратегически изследвания в Киев. „Може да претърпим някои загуби, може би да загубим някаква територия. Но нямаме друг избор, освен да се сражаваме въпреки трудностите."
Прекратяването на американската военна помощ е най-лошият сценарий, казва старши помощник на Зеленски, добавяйки, че в този случай Украйна ще трябва да увеличи собственото си военно производство и да получи повече оръжия от европейците.
От началото на войната до края на 2024 г. Съединените щати са предоставили на Украйна 64,1 милиарда евро военна помощ, показват данните на Института за световна икономика в Кил – повече от всички останали съюзници взети заедно.
По отношение на общата помощ, включително финансова и хуманитарна, ситуацията е на обратно, противно на твърденията на Доналд Тръмп: 132,3 милиарда евро от Европа (и още 115,1 милиарда евро обещани) срещу 114,2 милиарда евро от САЩ.
Но балансът на силите по отношение на военните доставки също започна да се променя: през 2024 г. ЕС, Великобритания и Норвегия, както са разказали европейски служители пред WSJ, са доставили на Украйна оръжия на стойност 25 милиарда долара – повече от САЩ (които не са дали почти нищо през първото тримесечие и физически са изпратили голямо количество оборудване едва през януари 2025 г.) Тази година ЕС обсъжда увеличаване на доставките до 30 милиарда долара.
Украйна е изградила мощен военно-промишлен комплекс, който според министъра на стратегическата промишленост Герман Сметанин е произвел оръжия на стойност 30 милиарда долара, шест пъти повече отколкото през 2023 г. Тази година, според официални лица, планира да произведе 3000 ракети и 30 000 дрона с голям обсег. Дроновете се превърнаха в основно средство за противодействие на руските войски, които значително превъзхождат украинските по численост: вече се произвеждат по около 2 милиона от тях годишно.
Като цяло Украйна сега произвежда или финансира около 55 процента от оръжията си, Съединените щати доставят около 20 процента, а Европа доставя 25 процента, по думите на един западен служител.
Но докато Европа вече може да се изравни със САЩ в разходите за военна помощ за Украйна, „не виждам, че е в състояние да осигури пълната гама от необходими оръжейни системи“, казва Оскар Йонсон от Шведския университет по отбрана. Той смята, че някои критични категории, като например ракети прехващачи в системите за противовъздушна отбрана, „бързо ще възникне недостиг“, ако доставките от Съединените щати бъдат прекратени.
Това се отнася например за ракетите Patriot. Въпреки че основните доставчици на самите системи не са САЩ (те предоставиха две системи, докато Германия предостави три, а Румъния една), ракетите се произвеждат в американски предприятия. Ако има недостиг на боеприпаси, способни да свалят руски балистични ракети, украинците ще трябва да изберат дали да ги използват за защита на градове или на военни обекти.
Подобна е ситуацията и с далекобойните ракети ATACMS: загубата им би била сериозен удар за украинските въоръжени сили, които ефективно ги използват за нанасяне на удари по складове за боеприпаси и линии за снабдяване на вражеските войски, включително на руска територия. Вярно е, че бъдещият германски канцлер Фридрих Мерц се застъпи за доставката на ракети с голям обсег на действие Taurus на Украйна, докато напускащият поста ръководител на правителството Олаф Шолц отказа да го направи.
Европа изостава и в производството на артилерийски снаряди: докато САЩ са предоставили на украинските въоръжени сили около 3 милиона от началото на войната до септември 2024 г., а самата Украйна, според нейни служители, сега произвежда 2,5 милиона снаряди за оръдия и минохвъргачки годишно, ЕС успя да увеличи производството през 2024 г. до само 1,4 милиона и се надява да го увеличи до 2 милиона през 2025 г.
Михаил Самус, директор на базирания в Киев мозъчен тръст New Geopolitics Research Network, смята, че САЩ могат да спрат доставките на оръжия, но да позволят на Европа да ги купува за Украйна: „въпросът не е самата помощ, а дали Тръмп ще участва в производството на оръжия за Украйна. Ако не, това ще бъде силен удар за Украйна и Европа."