Договорът за функционирането на Европейския съюз изисква от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) да изготвят конвергентни доклади (които могат да се определят като оценка за сближаванете) поне веднъж на всеки две години или по искане на държава — членка на ЕС, която желае да се присъедини към еврозоната. Това се казва в пояснение на Европейската комисия.

Условията, на които държавите членки трябва да отговарят и които се разглеждат в докладите, са:

•     критериите за конвергенция (ценова стабилност, стабилни публични финанси, стабилност на обменния курс и конвергенция на дългосрочните лихвени проценти)
•     съвместимост на националното законодателство с достиженията на правото на ЕС (съществуващо законодателство на ЕС) по отношение на националната централна банка, по-специално нейната независимост и тази на членовете на нейните органи за вземане на решения, нейните цели и интегрирането ѝ в Европейската система на централните банки.

В Договора за функционирането на Европейския съюз (член 140 от ДФЕС) се посочва, че най-малко веднъж на всеки две години или по искане на държава членка с дерогация (т.е. тя не членува в еврозоната) ЕК и ЕЦБ трябва да докладват на Съвета на ЕС за постигнатия напредък по отношение на сближаването (конвергенцията) - „за напредъка, постигнат от държавите-членки с дерогация в изпълнението на техните задължения по отношение на постигането на икономически и паричен съюз“.

Въз основа на своята оценка ЕК представя предложение на Съвета по икономически и финансови въпроси, който — след консултация с Европейския парламент и след обсъждане между държавните и правителствените ръководители — решава дали страната отговаря на необходимите условия и може да приеме еврото. Ако решението е благоприятно, Съветът ЕКОФИН предприема необходимите правни стъпки и — въз основа на предложение на ЕК, след консултация с ЕЦБ — приема обменния курс, по който националната валута ще бъде заменена с еврото, който по този начин става неотменимо фиксиран, отбелязва Европейската комисия.

Понастоящем има 7 държави — членки на ЕС, все още не са включени в еврозоната — България, Чехия, Дания, Унгария, Полша, Румъния и Швеция. Дания е договорила неучастие и следователно няма да бъде предмет на оценка за конвергенция, докато не я поиска.

Докладът на ЕК

В докладите си за конвергенция ЕК представя оценка за напредъка, постигнат от държавите членки извън еврозоната по отношение на приемането на еврото. Докладът е основата за предложението на ЕК за решение на Съвета на ЕС относно приемането на еврото от дадена държава членка.

Докладът на ЕК се изготвя независимо от доклада за конвергенцията на ЕЦБ, като двата доклада се публикуват едновременно.

От държавите членки, приемащи еврото, се изисква да постигнат висока степен на устойчива икономическа конвергенция - като се има предвид постигане на критериите за конвергенция. Тези критерии (наричани също „критериите от Маастрихт“) са посочени в член 140, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС).

Устойчивостта е възлов аспект от оценката на критериите от Маастрихт, което означава, че постигнатият напредък по отношение на конвергенцията трябва да се основава на структурни елементи, гарантиращи неговата трайност, а не на временни фактори.

Източник: Европейска комисия

Изпълнението на тези критерии показва, че икономиката на съответната държава е достигнала разумна степен на конвергенция с икономиката на еврозоната. То отразява способността на държавата да поддържа икономическа стабилност и да се интегрира в икономическата рамка на еврозоната.

Икономическите условия за влизане имат за цел да гарантират, че икономиката на въпросната държава членка е достатъчно подготвена за приемане на единната валута и може да се интегрира безпроблемно във валутния режим на еврозоната без риск от смущения за държавата членка или еврозоната като цяло.

Еврокомисията отбелязва, че изпълнението на тези критерии не води автоматично до членство в еврозоната. Решението изисква одобрение от Съвета на ЕС въз основа на предложение на Европейската комисия, след като Европейският парламент и ЕЦБ са дали своите становища.

Прегледът включва и допълнителни фактори, като интегрирането на пазара на труда, финансовия пазар и пазара на стоки и услуги и промените в платежния баланс. Оценката на допълнителните фактори се възприема като важен признак за това дали интеграцията на дадена държава членка в еврозоната би се осъществила безпроблемно, изтъква ЕК.

Въпросът за правната съвместимост е застъпен основно в изискванията на Европейската централна банка.

Конвергентният доклад на ЕЦБ

При изготвянето на такъв доклад ЕЦБ проучва дали държавите с дерогация или конкретна държава са постигнали висока степен на устойчиво икономическо сближаване, дали националното законодателство е съвместимо с Договорите и Протокола за Устава на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка (наричан по-нататък „Уставът на ЕСЦБ“) и дали законовите изисквания са изпълнени за съответната национална централна банка (НЦБ), за да стане неразделна част от Евросистемата.

Надеждност на статистическите данни

Изследването на процеса на икономическо сближаване е силно зависимо от качеството и целостта на основните статистически данни. Събирането и отчитането на статистически данни не трябва да бъде предмет на политически съображения или намеса, изтъква ЕЦБ. Държавите-членки на ЕС бяха ангажирани с това да възприемат качеството и целостта на националните статистики за въпрос с висок приоритет, за да гарантират, че е налице подходяща система за контрол и баланс, когато тези статистически данни се събират, и да прилагат минимални стандарти в областта на статистиката. Тези стандарти са от изключителна важност за укрепване на независимостта, почтеността и отчетността на националните статистически институти и за поддържане на доверието в качеството на статистиката на държавните финанси.

Икономическо сближаване

ЕЦБ разглежда различни страни на конвергенцията - ето някои щрихи от това, на което залага при икономическото сближаване.

За да проучи състоянието на икономическата конвергенция в държавите-членки на ЕС, които искат да приемат еврото, ЕЦБ използва обща рамка за анализ. Тази обща рамка, която се прилага във всички доклади за конвергенция на Европейския паричен институт (EMI) и ЕЦБ, се основава:

•     първо, на разпоредбите на Договора (за функционирането на ЕС) и тяхното прилагане от ЕЦБ по отношение на промените в цените, фискалните баланси и съотношенията на дълга, обменните курсове и дългосрочните лихвени проценти, както и на други фактори, свързани с икономическата интеграция и конвергенция.
•     второ, основава се на набор от допълнителни икономически показатели назад във времето и в бъдеще, които се считат за полезни за по-подробно изследване на устойчивостта на конвергенцията. Някои елементи от тази рамка са подобрени с течение на времето.

Изследването на съответната държава-членка въз основа на всички тези фактори също предоставя важна информация, която помага да се гарантира, че нейната интеграция в еврозоната ще протече без големи затруднения.

Конвергентият доклад се основава на принципи, изложени в предишни доклади на ЕЦБ, за да се осигури приемственост и еднакво третиране. По-специално, редица ръководни принципи се използват от ЕЦБ (и преди това от EMI) при прилагането на критериите за конвергенция.

•     Първо, индивидуалните критерии се тълкуват и прилагат стриктно. Обосновката зад този принцип е, че основната цел на критериите е да гарантират, че само тези държави-членки с икономически условия, благоприятстващи поддържането на ценова стабилност и съгласуваност в еврозоната, могат да участват в нея.
•     Второ, критериите за конвергенция представляват съгласуван и интегриран пакет и всички те трябва да бъдат изпълнени. Договорът изброява критериите на равни начала и не предполага йерархия.
•     Трето, критериите за конвергенция трябва да бъдат изпълнени въз основа на действителни данни, а не на прогнози.
•     Четвърто, прилагането на критериите за конвергенция трябва да бъде последователно, прозрачно и лесно. Освен това, когато се разглежда спазването на критериите за конвергенция, устойчивостта е съществен фактор, тъй като конвергенцията трябва да бъде постигната на трайна основа, а не само в даден момент от време. По тази причина прегледите на страните наблягат на устойчивостта на конвергенцията.

В това отношение икономическото развитие в заинтересуваните държави е проучено от ретроспективна гледна точка, която обхваща по принцип последните десет години. Това помага за по-добро определяне на степента, в която настоящите постижения са резултат от истински структурни промени, което от своя страна трябва да води до по-добра оценка на устойчивостта на икономическото сближаване.

Политическата стабилност

Освен това и доколкото е подходящо, ЕЦБ възприема гледаща напред стратегия. В този контекст се обръща особено внимание на факта, че устойчивостта на благоприятното икономическо развитие зависи изключително много от подходящите и трайни политически отговори на съществуващи и бъдещи предизвикателства. Силното управление, стабилните институции и устойчивите публични финанси също са от съществено значение за поддържане на ценова стабилност и устойчив растеж на производството в средносрочен до дългосрочен план.

Като цяло, осигуряването на устойчивост на икономическото сближаване зависи от постигането на силна стартова позиция, наличието на стабилни институции, устойчивостта на сътресения и провеждането на подходящи политики след приемането на еврото.

Войната: влияние върху цените

Докладът за конвергенция също така разглежда въздействието на руската война срещу Украйна върху оценката на конвергенцията, отбелязва ЕЦБ. През 2021 г. цените на енергията, особено на газа, вече бяха започнали да се покачват много силно, отчасти поради това, че Русия ограничи доставките на газ за Европа. Нахлуването в Украйна в края на февруари 2022 г. влоши положението с цените на енергията и храните, причинявайки значителен фискален натиск, смущения в търговията и повишена несигурност. Тези събития засегнаха ЕС, тъй като той все още се възстановяваше от ефектите на пандемията от COVID-19.

Страните с по-голяма енергийна зависимост и по-силни предишни търговски връзки с Русия бяха засегнати повече от други.

Като се има предвид сравнително краткия период от време, е трудно да се направят категорични заключения относно въздействието върху пътя на сближаване в средносрочен и дългосрочен план, който също зависи от бъдещото развитие на войната на Русия срещу Украйна и по-нататъшното геополитическо развитие. Прогнозната част от оценката на конвергенцията следователно е обект на по-голяма несигурност от обикновено.