Задачите пред бъдещия канцлер Мерц са гигантски. Той ще трябва спешно да се научи да работи с Тръмп, да укрепи оста Берлин-Париж и да се справи с редица геополитически и икономически трудности. Място за еуфория няма.
Фридрих Мерц няма причина да изпада в еуфория. Да, той ще стане канцлер на Германия, както предвиждаха всички прогнози. Но вместо очакваните 30 и повече процента от гласовете, той получи само 28,5 на сто и сега ще трябва да сформира коалиция със социалдемократите (ГСДП). Обсъжданият доскоро потенциален съюз със Зелените не е възможен, тъй като те не получиха достатъчно гласове за коалиционно мнозинство, така че поне заплахата от трипартийна коалиция бе елиминирана.
Предизвикателствата пред новия канцлер на Германия
Във всеки случай Мерц осъзнава, че пред него стои истинска херкулесова задача. Блокът ХДС/ХСС и ГСДП трябва бързо да намерят общ език и да излекуват раните, които си нанесоха по време на предизборната битка. Най-мощната европейска икономика от дълго време изпитва затруднения и сега е сред изоставащите дори на фона на слабия икономически растеж в останалата част на ЕС. Германия се нуждае от нови идеи и технологии, от нов бизнес модел, ориентиран към дигиталното бъдеще. Времето е малко, а външният натиск е огромен.
В същото време, в което в Берлин се водят коалиционни преговори, ще се решава и съдбата на Европа. Президентът на САЩ Доналд Тръмп е на поста си едва от четири седмици и вече започна да променя геополитическия баланс на силите. Неговите приоритети не са Европа, а Русия и Китай. Ядрените сили сега определят глобалния курс. Трансатлантическото партньорство се разпада просто пред очите ни. След Мюнхенската конференция по сигурността стана ясно: бъдещето на Европа зависи от това каква роля ще играе Германия сега.
Фидрих Мерц по време на пресконференция Снимка: Christoph Soeder/dpa/picture alliance
Новият германски канцлер и геополитиката
Фридрих Мерц трябва да укрепи съюза с Франция, която той навярно ще посети още през следващите дни. Жизненоважната за Европа ос Берлин-Париж не функционираше ефективно през последните години и Мерц ще трябва да коригира това. Европа винаги е била силна, когато Германия и Франция са действали единно. Тези две държави са длъжни да водят от силни позиции дискусиите за прекратяване на огъня в Украйна и създаването на европейски мироопазващи сили.
Миналата седмица Олаф Шолц твърдеше, че дискусията за изпращане на европейски войски е „объркваща и ненавременна“. А когато руският външен министър Сергей Лавров заяви, че войници от натовски държави не трябва да участват в гарантирането на примирие в Украйна, Шолц може би дори изпита облекчение. Европа никога не е имала свой собствен мирен план, цели три години оказваше на Киев само половинчата помощ и сляпо разчиташе на Съединените щати.
Европа вече не може да се оплаква, ако не бъде поканена на масата за преговори за бъдещето на Украйна. Който иска да участва в играта, трябва да разполага със свои чипове и да е готов да ги заложи. Това са новите правила - независимо дали на Европа ѝ харесва или не. Във Вашингтон вече има нов шеф и Фридрих Мерц трябва спешно да се научи как да работи с него.
Има ли Мерц мандат за обрат в политиката на ФРГ?
Много от тези въпроси не бяха обсъждани по време на предизборната кампания. Данъчните облекчения, обещани от блока ХДС/ХСС и социалдемократите, вероятно ще бъдат бързо забравени. От Фридрих Мерц зависи да върне страната в правилния път - не само в икономиката, но и в отбранителната политика. Дали за това са необходими два, три или дори пет процента от БВП, новият канцлер ще реши не с Вашингтон, а с европейските си съюзници. Ако САЩ вече не желаят да носят бремето на тези разходи, Европа ще трябва сама да определи какво е необходимо. Възможно е след няколко месеца НАТО да се превърне в предимно европейски, а не в трансатлантически съюз.
Това ще изисква огромни средства, които не са предвидени в бюджета. Германия няма да може дълго да се придържа към политиката си на ограничаване на държавния дълг (тъй наречената „дългова спирачка“). През ноември именно заради това се разпадна коалицията на така наречения „светофар“. А „дълговата спирачка“ скоро ще бъде само бележка под линия в учебниците по история.
В неделя германците показаха рекордна избирателна активност, защото искаха нов канцлер. Но дали гласуваха в полза на радикалния обрат в политиката на страната, предизвикан от глобалните промени? Дали дадоха на Фридрих Мерц мандат за тежките решения и реформи, които неизбежно ще трябва да бъдат направени? Трудно е да се управлява държава в такива времена, а още по-трудно е да въртиш кормилото, когато трябва да убеждаваш всички да се движат в същата посока.
Освен това имаме и популистите от „Алтернатива за Германия“ (АзГ), които удвоиха резултата си в сравнение с предишните избори. Алис Вайдел вече обяви, че възнамерява да „притисне“ Фридрих Мерц и неговото правителство. Целта на АзГ е да стане първа политическа сила на следващите избори.
Силно и решително правителство
Мерц ще може да се справи с предизвикателствата само ако успее да състави силно и решително правителство заедно със социалдемократите, при които водеща роля навярно ще поеме досегашният министър на отбраната Борис Писториус. Новият кабинет трябва да възстанови доверието в партиите от политическия център и да докаже, че демокрацията може да се противопостави на автокрацията. Това е, може би, последният ѝ шанс.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българскатка редакция и на ДВ като цяло.
*Дирк Емерих e кореспондент на германските ТВ-канали n-tv и RTL. Той е живял и работил дълги години в Москва и Вашингтон и е бил кореспондент на n-tv в Сирия, Либия, Афганистан и други страни в конфликт.
