България затваря Топ 10 на най-засегнатите от климатичните промени през 2022 г. държави в света, според най-новото издание на „Индекса на климатичния риск“, който анализира степента, в която страните са били засегнати от екстремни метеорологични събития между 1993 г. и 2022 г. Той се основава на Международната база данни за бедствия и социално-икономически данни от Международния валутен фонд (МВФ).
За целия период на изследването най-засегнатите страни са Доминика, Китай, Хондурас, Мианмар, Италия, Индия, Гърция, Испания, Вануату и Филипините.
През 2022 г. начело в красацията на най-пострадалите е Пакистан, следвана от Белиз, Италия, Гърция, Испания, Пуерто Рико, САЩ, Нигерия, Португалия, а България е на десето място.
За тези трийдесет години над 765 000 души са загубили живота си по света, зради повече от 9400 екстремни метеорологични явления, които са причинили икономически щети за 4.2 трилиона щатски долара (коригирани спрямо инфлацията). Новият доклад на „Джърмънуоч“ (Germanwatch) подчертава последиците от нарастващите в световен мащаб климатични рискове. С Италия, Испания и Гърция три държави от ЕС са сред десетте най-засегнати държави в света през последните три десетилетия.
Индексът разглежда абсолютните и относителни въздействия на свързаните с климата екстремни метеорологични явления, за да създаде класация на държавите. Базира се на шест показателя: смъртни случаи, засегнати хора (ранени и по друг начин неблагоприятно засегнати) и икономически загуби - съответно в абсолютно и относително изражение.
Наводненията, бурите, горещите вълни и сушата са най-видните въздействия от краткосрочна и дългосрочна гледна точка. От 1993 г. до 2022 г. бурите (35%), горещите вълни (30%) и наводненията (27%) са причинили най-много смъртни случаи. Наводненията са отговорни за повече от половината от засегнатите хора. Бурите са причинила най-значителните икономически загуби (56% или 2.33 трилиона щатски долара, коригирани спрямо инфлацията), следвани от наводненията (32% или 1.33 трилиона щатски долара).
Най-засегнатите държави в дългосрочния индекс за 1993–2022 г. могат да бъдат разделени на две групи: (1) Държави, най-засегнати от изключително необичайни екстремни събития (напр. Доминика, Хондурас, Мианмар, Вануату) и (2) държави, засегнати от повтарящи се екстремни събития (напр. Китай, Индия, Филипините). Науката за климата ясно показва, че изменението на климата увеличава риска и за двете категории и допринася за трансформирането на необичайни екстремни събития в постоянни заплахи, създавайки „ново нормално“.
Любопитното е, че седем от 10-те най-засегнати държави през 2022 г. принадлежат към групата на страните с високи доходи. Това ясно показва, че докато капацитетът за справяне на страните с високи доходи значително надвишава тези на страните с по-ниски доходи, страните с по-високи доходи също трябва да увеличат своето управление на риска от климата. В дългосрочен план класацията показва тази крайност Въздействието на метеорологичните явления засяга особено страните от глобалния юг. С пет държави групата с по-нисък среден доход е най-голямата група държави сред 10-те най-засегнати държави, включително три малки островни развиващи се държави/най-слабо развити страни, където капацитетът за справяне е значително по-нисък, отбелязва се в доклада.
„Кризата с климата все повече се превръща в глобален риск за сигурността и трябва да бъде решена със смели многостранни действия. Има все повече признаци, че навлизаме в критична и непредвидима фаза на климатичната криза, която също все повече ще променя социалното развитие и сигурността за човечеството по целия свят“, коментира Лаура Шефер, съавтор на Индекса на климатичния риск и ръководител на отдела за международна климатична политика в Germanwatch.
„Тазгодишният индекс ясно показва как всички страни трябва да подобрят управлението на климатичния риск, за да бъдат по-добре подготвени за екстремни метеорологични явления и да сведат до минимум щетите за хората и икономическите щети. Най-уязвимите страни спешно се нуждаят от увеличена финансова подкрепа от международната общност, за да предотвратят тежките последици от климатичните въздействия“, допълва Вера Кюнзел, старши съветник по адаптация към изменението на климата и човешки права в организацията.
„Има война и неотложни икономически и политически въпроси. И все пак е погрешно да се игнорират промените в климата, тъй като засягат всички тези глобални проблеми. Смекчаването на изменението на климата свежда до минимум причината за умножаването на заплахите, насърчава многостранното сътрудничество и помага да се изпълнят очакванията на нововъзникващите икономики“, смятаТравис Брубейкър, старши политически съветник по външната политика на САЩ в областта на климата.
