Таксите в Унгария са чувствително по-високи заради данъчната хватка на Орбан върху банките
Средната цена на една от най-масовите банкови услуги в България – банковият превод, е поскъпнал минимално на каса – с 1.4% за година до средно 5.74 лв. В същото време цената на услугата, ако тя е наредена през мобилното или онлайн банкирането, е паднала чувствително – с 16.5% за година до 0.96 лв. Това става ясно от публикуваните от Българската народна банка (БНБ) в петък средни размери на таксите по най-масовите банковите платежни услуги към 2024 г.
Информацията се оповестява веднъж годишно заради т. нар. платежна сметка за основни операции, която предлага базови банкови услуги безплатно или на по-ниска цена с цел уязвимите социални групи да имат достъп до банка. Кредитните институции у нас са длъжни да поддържат подобни платежни сметки, като таксите за тях трябва да са по-ниски едновременно от средните такси за цялата банкова система и от най-ниските такси, която самата банка предоставя за съответния вид услуга. Въпреки че банките имат по-нисък ценоразпис за платежните сметки за основни операции, те у нас съществуват главно на хартия и почти не са разпространени.
Повечето такси по разплащанията у нас са се повишили през 2024 г. в сравнение с 2023 г., но най-често увеличението е минимално. Има обаче и значително намаление на някои от таксите, както и запазване на цените по често използвани услуги, става ясно от данните на БНБ. Най-главното за потребителите е, че разплащанията през офис на банка са несравнимо по-скъпи от същите услуги, ползвани през мобилното или онлайн банкирането. Изводът е, че ако човек прави разплащанията предимно през телефона си и с банковата си карта, той ще натовари бюджета си с банкови такси значително по-малко.
Плащанията през ПОС остават безплатни
Най-съществената услуга за безкешовата икономика – плащанията с карта през ПОС терминалите на търговците, остава като цяло безплатна за поредна година, сочат данните на БНБ. През последните години у нас се отчитат силни ръстове на безкешовите и дигиталните плащания, дори за дребни покупки.
Ключовата такса по обслужване на разплащателна сметка е поскъпнала минимално, ако към нея има издадена дебитна карта – от 2.77 лв. средно през 2023 г. на 2.81 лв. средно през 2024 г., става ясно от обявените данни. Цената е доста по-висока, ако към нея няма издадена карта – средно 4.20 лв., което е повишение с 5% на годишна база.
Другата най-масова платежна услуга са преводите. За година междубанковият превод средно се е повишил от 5.66 лв. на 5.74 лв. (ръст от 1.4%), но ако той е направен през мобилното или онлайн банкирането има сериозно намаление на средната цена – от 1.15 лв. на 0.96 лв. (спад с 16.5%), сочат данните на БНБ.
При вътрешнобанковите преводи поскъпването на каса е по-сериозно – от 3.90 лв. на 4.25 лв. средно (ръст от близо 9%). Ако обаче такъв превод е направен през телефона, таксата е намалена от 0.46 лв. на 0.44 лв.
При периодичните преводи на хартия към друга банка има известно поскъпване – от 3.32 лв. на 3.42 лв., но ако те се нареждат онлайн, цената е паднала със 17% - от 1.15 лв. на 0.95 лв.
За много хора съществено значение имат таксите за теглене от банкомат (АТМ). При тях обаче движение на средната цена през годината практически няма. Тегленето от банкомат на същата банка остава средно 0.39 лв. или 0.14% от сумата, но минимум 0.30 лв. Тегленето на банкомат на друга банка леко поевтинява до средно 1.17 лв. или 0.18% от сумата, но минимум 1.43 лв.
Най-скъпи остават касовите услуги. Тегленето в брой до 1000 лв. на каса в офис на банка леко е поевтиняло до 4.04 лв. средно или 0.67% от сумата, но минимум 6.73 лв.
Внасянето на суми в офис на банката леко е поскъпнало до 1.91 лв. или 0.27% от сумата, но минимум 2.81 лв.
По-сериозно увеличение на таксите има за откриване на разплащателна сметка в офис на банката – от 4.17 лв. средно през 2023 г. на 4.65 лв. през 2024 г. (ръст от 11.5%). Ако към сметката има и дебитна карта, услугата е поскъпнала за година с 12.5% до 3.49 лв.
Тарифите на банките в топ 3
Таксите, които БНБ изчислява, са средноаритметични. Затова обикновено има разлика между тях и тарифите на големите банки, които обичайно са и с най-голям пазарен дял при повечето банкови услуги.
Според актуалните тарифи на трите най-големи банки у нас преводът, направен в офис на банка, струва съответно 6 лв. в ОББ и 7 лв. в Банка ДСК и в УниКредит Булбанк. Ако обаче преводът е към сметка в друга банка и е нареден през мобилното банкиране (включително ако е незабавен blink превод), цената пада на 0.70 лв. в Банка ДСК, 0.98 лв. – в ОББ, и на 1.20 лв. в УниКредит Булбанк.
Тегленето на пари в офис на ОББ струва 0.60% от сумата (минимум 6 лв.), в офис на Банка ДСК – 0.70% от сумата (минимум 7 лв.), а в офис на УниКредит Булбанк – 0.80% от сумата (минимум 10 лв.).
Тегленето с карта, издадена от банката, но на банкомат на друга банка излиза 0.1% от сумата + 1.17 лв. в ОББ, а в Банка ДСК и УниКредит Булбанк услугата струва 0.20%, но минимум 1.50 лв.
Обслужването на разплащателна сметка в трите банки е в диапазона 4.50 – 5.00 лв. на месец, а с дебитна карта – от 2.50 лв. до 3.00 лв.
Най-скъпо е откриването на разплащателна сметка в банков офис в УниКредит Булбанк – 8 лв. В Банка ДСК същата услуга струва 6 лв., а в ОББ е 4.98 лв. (без дебитна карта) и 1.96 лв. (с дебитна карта), сочи проверка на Mediapool в актуалните тарифи на банките.
По-солени са таксите по кредитите
Парадоксално, клиентите на банките у нас се дразнят най-много от дребните банкови такси по разплащанията, които обаче са по-масови и по-често използвани. В същото време далеч по-солени са таксите по кредитите, които са сравнително добре регулирани в законите за потребителските и за жилищните кредити, но пък регулацията често не се спазва.
Преди Нова година мащабна проверка на Комисията за защита на потребителите (КЗП) установи, банките у нас събират куп незаконни такси, свързани с отпускането и обслужването на потребителските и жилищните кредити. В една от банките например таксата за кандидатстване е между 100 лв. и 800 лв. в зависимост от сумата на заема. След проверката КЗП разпореди договорите и тарифите да се поправят. В резултат много банките действително премахнаха незаконните такси занапред, но някои от тях автоматично прехвърлиха този разход отново върху потребителите, като завишиха лихвите по потребителските кредити. Освен това банките не обявиха какво ще се случи с надвзетите незаконни такси със задна дата и дали автоматично ще възстановят тези суми на действащите си клиенти.
Рекордните печалби на банките идват главно от лихвите
Банките у нас отчетоха рекордни печалби през последните три години: 2.1 млрд. лв. през 2022 г. (47% ръст на годишна база), 3.4 млрд. лв. през 2023 г. (64% ръст на годишна база) и 3.7 млрд. лв. през 2024 г. (8% ръст на годишна база). Най-голяма печалба през 2024 г. в България отчете Банка ДСК (собственост на унгарската ОТП Груп) – 976 млн. лв., следвана от италианската УниКредит Булбанк с 947 млн. лв. На трета позиция по печалба е най-голямата по активи банка в България ОББ (собственост на белгийската KBC Груп) с 496 млн. лв.
Силният резултат обаче се дължи основно на огромния ръст на дохода от лихви и в по-малка степен - на този от такси, става ясно от данните на БНБ.
През 2024 г. например нетният доход от такси на банките е 1.6 млрд. лв., което е ръст от около 10% на годишна база. В същото време нетният доход от лихви е близо 5.6 млрд. лв., което е ръст от около 15% на годишна база. Важно е да се отбележи, че в последните години банките имаха и значителни разходи покрай тихата революция при разплащанията, която позволи у нас да заработят незабавните blink плащания.
Огромните банкови печалби в България в последните години дойдоха основно от поддържавено на почти нулеви лихви по влоговете на местното население, което държи в банките в страната близо 90 млрд. лв. (почти 45% от БВП). Това позволи банките да свалят и цената на кредитите – особено на жилищните кредити, което доведе до бум на жилищното кредитиране от 29% през 2024 г. От своя страна, ръстът в кредитирането също вдигна постъпленията на банките както от лихви, така и от такси.
Унгария: Скок на таксите заради данъчната хватка на Орбан
Банковите такси растат не само в България, но и в другите държави от Централна и Източна Европа. Един от интересните примери е Унгария, където банковите такси се повишиха значително около Нова година заради отражението на данъчните мерки върху сектора, наложени от правителството на Виктор Орбан.
В последно време бе обявена поредна вълна на увеличение – този път заради инфлацията, съобщава Bankmonitor. Според портала повишението ще е от 1 март в ОТП и УниКредит, а от 1 април – в CIB и K&H Bank (KBC Group).
При останалите финансови институции в Унгария промените в условията и тарифите все още не са публикувани, така че не се знае дали ще променят таксите и ако да – кога.
Според съобщението на банките разходите, свързани с банковите сметки, ще се повишат в съответствие с индекса на потребителските цени, т.е. с темпа на инфлация. Това не е изненада за унгарците, защото обичайно през пролетта повечето финансови институции в страната променят таксите, свързани с управление на сметки и преводи, според средната стойност на индекса на потребителските цени за предходната година. Това означава, че за 2024 г. увеличението не трябва да надхвърли 3.7%. В този случай обаче повишенията са проблем, защото те идват едва няколко месеца след предходното поскъпване.
Важно е да се отбележи, че банките, които обявяват увеличение на цената, не прилагат мярката за всичките си продукти. Според експертите на Bankmonitor затова е важно потребителите да се следят промените в тарифите, защото обичайно се предлагат различни пакети с по-евтини решения за определени банкови услуги.
Последните поскъпвания са отражение и на политиката на правителството на Виктор Орбан към банковия сектор.
За разлика от България, кабинетът на Орбан в Унгария въведе допълнителни данъци върху банките, за да пълни дупките в бюджета. Освен че допълнителният банков данък се запази през 2025 г. (въпреки обещанията да бъде намален), през лятото на 2024 г. бяха въведени и отчисления, които банките трябва да внасят при валутните операции. Бяха повишени също и отчисленията върху банковите трансакции - от 0.3% на 0.45%. При тегленето на пари кеш правителствената такса се качи от 0.6% на 0.9%. До края на 2024 г. финансовите институции нямаха право да пренасят повишената цена върху потребителите, но ограничението отпадна от 1 януари 2025 г. Допълнителните постъпления, които унгарският бюджет очаква от извънредното банково облагане тази година, се равняват на около 1 млрд. лв.
Например таксата на теглене от банкомат на една от големите унгарски банки се повиши от 0.77 лв. + 1.49% от изтеглената сума на 0.77 лв. + 1.79% от сумата. Това е значително по-скъпо от средната цена на същата услуга у нас, която е 0.39 лв. Ако банкоматът е на друга банка, цената се вдига от 7.70 лв. + 0.6% от сумата на 7.70 лв. + 0.9% от сумата. За сравнение, същата услуга в България струва средно 1.17 лв. + 0.18% от изтеглената сума.
Освен това, за разлика от България, която прилага фиксиран курс на лева към еврото и цената на валутния обмен е минимална, в Унгария сериозен проблем за потребителите са „скритите“ такси при обмен на форинти в евро.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Цветелина Соколова, Mediapool (България) и журналисти от HVG.hu (Унгария).
