Прегряващата руска икономика е на прага на сериозно охлаждане, тъй като огромните фискални стимули, растящите лихвени проценти, упорито високата инфлация и западните санкции се отразяват негативно, но след три години война Вашингтон може би е хвърлил спасително въже на Москва, пише Reuters.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп настоява за бърза сделка за прекратяване на войната в Украйна, като разтревожи европейските съюзници на Вашингтон, оставяйки тях и Украйна извън първоначалните разговори с Русия и обвинявайки Украйна за нахлуването на Русия през 2022 г. Това са политически подаръци за Москва, които могат да донесат и сериозни икономически ползи.
Натискът на Вашингтон идва в момент, когато Москва е изправена пред две нежелани възможности, според Олег Вюгин, бивш заместник-председател на руската централна банка.
Според него Русия може или да спре да раздува военните си разходи, докато настоява да спечели територии в Украйна, или да ги поддържа и да плати цената за това с години на бавен растеж, висока инфлация и понижаване на жизнения стандарт, като всички тези фактори носят политически рискове.
Макар че държавните разходи обикновено стимулират растежа, невъзстановяващите се разходи за ракети за сметка на гражданските сектори доведоха до прегряване до степен, в която лихвените проценти от 21% забавят корпоративните инвестиции, а инфлацията не може да бъде овладяна.
Макар че е малко вероятно Русия бързо да намали разходите за отбрана, които представляват около една трета от всички бюджетни разходи, перспективата за споразумение би трябвало да облекчи други икономически натиски, би могла да доведе до облекчаване на санкциите и евентуално до завръщане на западните фирми.
Руските пазари вече отбелязаха подем. Рублата се покачи до близо шестмесечен връх спрямо долара в петък, подкрепена от перспективите за облекчаване на санкциите.
Икономиката на Русия расте силно след малкото свиване през 2022 г., но властите очакват растежът от 4,1% през 2024 г. да се забави до около 1-2% през тази година, а централната банка все още не вижда устойчиви основания за намаляване на лихвите.
При задържането на лихвите на 21% на 14 февруари управителят на централната банка Елвира Набиулина заяви, че ръстът на търсенето отдавна е по-бърз от производствения капацитет, откъдето идва и естественото забавяне на растежа.
Предизвикателството пред банката да намери баланс между растежа на икономиката и понижаването на инфлацията се усложнява от необузданите фискални стимули. Само през януари фискалният дефицит на Русия нарасна до 1,7 трлн. рубли (19,21 млрд. USD), което е 14-кратно увеличение на годишна база, тъй като Москва увеличи разходите си до 2025 г.
