Изправено пред протести на фермерите, правителството на Гърция се надява да договори до май ново споразумение с България за ползване на водите на река Арда за напояване на земеделските стопанства в областта Еврос, съобщи агенция „Ройтерс“.

Опасенията на земеделските производители от южната ни съседка са, че реколтата им ще се провали след като срокът на старото споразумение от 1964 година изтече миналото лято. По силата на споразумение за репарации от Втората световна война между България и Гърция, от 1964 г. насам водата от България се влива свободно по река Арда в 20 000 хектара от равнината на Еврос.

Водата изтича от язовир „Ивайловград“, който заедно с язовирите „Студен кладенец“ и „Кърджали“ правят каскадата „Арда“, едно от най-големите хидросъоръжения на Балканите. „Ройтерс“ припомня, че споразумението за репарации е изтекло през юли миналата година и не е ясно дали ще бъде подновено, тъй като България също изпитва недостиг на водни запаси през летните месеци. По силата на изтеклото споразумение България освобождаваше 186 млн. куб. м вода годишно, а доставките се извършваха от май до септември, когато културите имаха най-голяма нужда от тях. Гърците имат и друг прелюбопитен начин за получаване на репарации като икономическа облага. Освен от България, Гърция след Втората световна война, получава репарации и от Италия. Една от формите на изплащане от италианска страна е споразумението фериботите по Адриатическо море между двете страни да бъдат само гръцки.

За това как се е стигнало дотам България да плаща репарации с вода потърсихме експертното мнение на историка д-р Красимира Узунова:    

„Реките на Тракия са тема, която вероятно ще започне да излиза все по-често като важна в отношенията между страните от Южните Балкани. Част от южната българска територия, известна като Горнотракийската низина или Северна Тракия е разположена до границата ни със съседните Турция и Гърция и е част от обширната географска област Тракия. През нея протичат няколко важни за региона реки, които се вливат в Бяло море.

Река Марица е една от най-големите и важни за България реки. Тя освен, че е най-дългата извираща от територията на България река, но е и с най-обширен водосборен басейн (53 116 km², от които в България – 21 084 km²) и с най-голям речен отток (110m³/s на излизане от страната, при българо-гръцката граница). Тя извира от Рила и минава през областите София, Пазарджик, Пловдив, Стара Загора и Хасково, а след като излезе от България минава през североизточната част на Гърция и европейската част на Турция и се влива в североизточната част на Бяло море. Дължината на реката е 537 км, от които на българска територия се намират 321 км. Един от големите ѝ притоци е река Сазлийка. Река Тунджа е сред най-дългите реки в България, с дължина около 390 километра. Извира от Стара планина и преминава през различни градове и села, включително Елхово и Ямбол, преди да се влее в Марица на територията на Турция.

Река Арда също е сред големите реки в Южна Българи. Тя извира от Родопите, близо до Смолян, преминава през Хасковския и Кърджалийския регион и се влива в река Марица при град Одрин в Турция. Тези реки имат важно значение не само за съхраняване на природата около тях, но и за стопанския живот на населението и особено за земеделието. Наред с това все по-нарастващо е и значението им за ежедневието на околните селища.

Времето, настъпило от края на ХVІІ и началото на ХІХ век, познато в историята като Индустриалната революция е белязано от забележителни промени в производствените процеси, транспортните средства и социалните структури. Индустриалната революция започва във Великобритания и постепенно обхваща Европа и останалия свят, променяйки радикално икономиката и обществата. Макар и по-трудно то навлиза и на територията на Османската империя, част от която е и Тракия. Трябва да отбележим, че макар населението на Тракия по това време да не е многобройно, стопанският живот, който води изцяло е свързан със земеделие, занаяти и търговия, дейности зависими в много голяма степен от водния ресурс на територията, основно от реките, които означават живот за хората в региона.

Интересен момент, който задължително ще отбележа е осъществяването на търговските връзки на региона и особено на неговата вътрешност с Бяло море. С помощта на салове, които плували непрекъснато по река Марица, българските търговци до прокарването на железниците са имали достъп до пристанищата на Бяло море и оттам до европейските и азиатски пазари. Така нареченото салджийство е било много разпространено и много използвано от местните едри търговци в тяхната дейност. Тук ми се иска конкретно да спомена големият хасковски търговец хаджи Калин Балабанов и неговите синове (единият от тях е ген. Бончо Балабанов), които в средата на ХІХ в. със салове са пренасяли своите стоки и са „въртели“ търговия по южноевропейските и азиатските пазари.

Събитията в края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в., за Балканите са свързани с ликвидиране и изтласкване на Османската империя от полуострова и създаване на самостоятелни балкански държави, които за съжаление по-често са спорели помежду си, отколкото да се разбират по различни общи въпроси, в резултат на което често са враждували, а нерядко и са воювали помежду си. С годините развитието на стопанския живот и особено на земеделието в региона и не на последно място увеличаване броят на населението, започват да поставят все по-неотложно въпроса за водните ресурси на местата, където са разположени селищата и където се развива тяхната стопанска дейност.

Трябва да се отбележи, че до края на Първата световна война населението на региона не е многобройно. Прогонените от техните родни места в Тракия българи, предадена по волята на големите европейски държави на съседите ни Гърция и Турция, много скоро са заменени от пристигащи от Азия гръцки преселници. С годините това население се увеличава поради продължаващата миграция и естественият прираст, който може до голяма степен да се обясни с подобряване на живота и повишаване на трудовата ефективност.  Всичко това довежда до все по-голяма консумация на вода. През 20-те и 30-те години на ХХ в. между България и Гърция са възниквали някакви спорадични спорове за ползването на водите на реките, особено в контекста на земеделието и напояването. Трябва да отбележим, че тогава както и днес е имало периоди на суши и маловодие. Възниквалите спорове обикновено са били решавани чрез двустранни преговори и споразумения, но преди Втората световна война, условията за използване на водите на реките Арда, Тунджа и Марица не са били подробно регулирани в международни договори. След приключване на Втората световна война, България е подложена на силен натиск от съюзниците ѝ в Париж, българските представители подписват мирен договор, с който са уредени последиците за нашата страната, като участничка в Тристранния пакт. Макар и да застава след октомври 1944 г. на страната на съюзниците от Великобритания, САЩ, СССР и Франция, тя не е призната за съвоюваща и е заставена да понесе всички тежести на страна загубила войната.

През 1947 година, с подписването на Парижкия мирен договор, България се задължава да изплати 45 млн. долара репарации на тогавашното кралство Гърция под формата на стоки включващи и водните ресурси в рамките на 8 години. Това споразумение се свързва и с изграждането на инфраструктура за поливно земеделие, което значително подобрява земеделските практики в региона. В същото време трябва да отбележим непрекъснатото нарастване броя на населението и заедно с това нараства и ежедневната водна консумация. Например докато през 1913 г., т.е. по време на Балканската война, град Одрин е наброявал около 94 хил. жители, сега той е около 180,901 души по официални данни, но вероятно е много повече. Град Комотини в североизточна Гърция, е имал население около 52,600 жители към края на Втората световна война. Днес населението на града е около 60,000 жители. В края на Първата световна война, населението на Западна Тракия (или Беломорска Тракия) е било около 200,000 души. Днес то е около 368,993 души (по данни от 2005 г.).

Необходимостта от регулиране на условията за използване на водните ресурси в Тракия, през 1964 година е подписана спогодба. Тя урежда висящите финансови въпроси, свързани с Парижкия мир и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и тогава Кралство Гърция. Спогодбата влиза в сила от 9 юли 1964 г. и в нея дословно е посочено: „Българската страна ще доставя на гръцката страна регулирана вода от река Арда за напояване земи на гръцка територия в размер на 186 (сто осемдесет и шест) милиона куб. м годишно при 85% (осемдесет и пет процента) обезпеченост за срок от 60 (шестдесет) години. Графикът и техническите подробности по доставянето на посоченото количество вода се уреждат с Протокол № 2, приложен към Спогодбата. В случай, че Гърция евентуално би решила да се откаже от доставянето на уговореното количество регулирана вода, никакво финансово или друго искане не ще бъде предявено от нея срещу България.

„С тази спогодба България тогава канализира към гръцката страна 186 милиона кубични метра вода годишно през летните месеци, за да напоява директно 202 000 хил. акра в Северен Еврос и косвено още от 80 до 100 000 хил. акра от същата територия в централния и южния регион. Ползата не се ограничава само до напояването, но е свързана и с питейната вода. Подразбира се също, че подаването на регулирана вода се суспендира в случай на природно бедствие или друга непреодолима сила, които биха направили невъзможно изпълнението на уговореното задължение, доколкото продължават последиците от тях. В спогодбата се включват претенции от всякакво естество между двете държави, по-специално произтичащите от Мирния договор от 10 февруари 1947 година – за обезщетение на гръцките физически и юридически лица спрямо българската държава, чиито имущества, права и интереси в България са били засегнати пряко или косвено от национализация, секвестиране, отчуждаване, ликвидации, колективизация и др., продиктувани от структурните реформи на българското народно стопанство.

По тази спогодбата България е платила на Кралство Гърция сумата от 7 000 000 щатски долара. От тях 12% са постъпления от неявни сделки и износ на български стоки за Гърция, с изключение на машините и съоръженията, заделянето от стойността на които възлиза на 20%.

„Количествата вода, канализирана за 60 години в Гърция, са задоволителни и на базата на тези 186 милиона кубически метра са регулирани всички нужди от напояване. В същото време през годините в България има изградени по поречието на река Арда три язовира, обединени в каскада – „Кърджали“, „Студен кладенец“ и „Ивайловград“.

„Арда“ е единствената система от големи язовири у нас, изградени на едно поречие. По обща водосборна площ от 5128 кв. км и инсталирана мощност каскадата се нарежда сред най-големите хидроенергийни комплекси в България, а по общ обем на язовирите от над 1,2 милиарда кубични метра е на първо място в страната. Основното ѝ предназначение е производство на електрическа енергия и регулиране на речния отток. Преминавайки през град Кърджали, водите на Арда веднага навлизат в следващия язовир от каскадата – „Студен кладенец“. До следващия язовир „Ивайловград“ има 25 км. Шест километра след язовирната стена Арда напуска България и навлиза в Гърция. Договорените условия през далечната 1964 г., които обхващат времето до лятото на 2024 година са ясни, а как ще бъде от тук нататък е въпрос на следващи споразумения между двете страни“. 

Това разказа по молба на Haskovo.net историкът д-р Красимира Узунова