Трийсет дни, които разтърсиха света. Мисля, че паралелът с прочутата книга на Джон Рийд „Десет дни, които разтърсиха света“ е само малко пресилен, когато говорим за първия месец от управлението на Доналд Тръмп. Колумнистите на „Ню Йорк Таймс“ Брет Стивънс и Маша Гесен обсъждат как Тръмп използва своята власт през първите дни от влизането си в Белия дом, пише “Mediapool”. Дискусията модерира Патрик Хийли:
Хийли: Може ли да се каже, че наблюдаваме преустройство на отношенията между САЩ, Русия и Европа?
Стивънс: Може би е прибързано да се правят категорични заключения. Но засега бих казал, че думата „преустройство“ е твърде слаба. „Преобръщане“ е по-близо до целта. Преобръщане на нашето виждане за това кого смятаме за демократ и кого за диктатор. Преобръщане на представата за това кой е приятел и кой противник. Изобщо целият свят се преобърна. И още нещо: имам чувството, че Тръмп се опитва да превърне Америка в една хищническа държава. Постоянно стигам до една и съща дума – отвратително.
Хийли: Струва ми се, че се провижда новата доктрина Тръмп: насилствено завоевание. Най-шокиращото е, че сега имаме един президент, който има същия насилнически мироглед като руския президент. Изненадан ли сте от това развитие?
Стивънс: Изненадан? Причината, че гласувах за Камала Харис, въпреки огромните ми резерви относно нейната компетентност и идеи, е, че се опасявах от нещо подобно. Макар че дъхът ти секва, наблюдавайки всичко това в реално време. Освен това някои от тези позиции може да се окажат катастрофални за самия Тръмп. Ако, например, Зеленски бъде свален и руснаците успеят по някакъв начин да инсталират в Киев марионетно правителство по модела на Беларус, това ще бъде политически така катастрофално за Тръмп, както падането на Кабул беше за Байдън.
Гесен: Путин от години повтаря по различни начини, че това което иска всъщност – и смята, че заслужава – е завръщане към 1945, когато ръководителите на СССР, САЩ и Британия седнаха в Ялта и си поделиха Европа. Тази идея е фундаментална за мисленето на Путин. Той смята, че Русия е била излъгана по отношение както на територия, така и на влияние. Войната в Украйна имаше за цел завладяването на власт и територия в съответствие с тази логика. Тъй че Украйна изобщо не е крайната цел. Това, което Путин очаква от Тръмп, когато започнат преговорите, е да седнат и да си поделят света.
Хийли: По същия начин вижда нещата и Тръмп.
Гесен: От неговата нова експанзионистка риторика – исканията му по адрес на Гренландия, Панама, Канада, природните ресурси на Украйна – е видно, че той се стреми към същото. Да, поради тези и други причини, макар че е изминал само един месец, мисля, че ставаме свидетели на преустройство на следвоенния ред. Твърдя това, базирайки се на изявленията на Тръмп и Путин, а също на Пийт Хегсет, руския външен министър Лавров и Дугин, любимия „интелектуалец“ на Путин. Трябва да слушаме какво говорят.
Хийли: Тръмп не действа на базата на споделени ценности или исторически взаимоотношения; оцеляване на най-приспособимите, такъв е неговият манталитет и той е убеден, че американците са го избрали, за да издейства по-добра сделка от другите страни, а не заради някакви си ценности.
Гесен: Мисля, че вижданията на Тръмп се промениха през последните осем години. Сега той се чувства истински избраник. В поведението му има нещо месианско. Струва ми се, че планира да управлява дълго – завинаги, в неговото въображение? – и да наложи своя отпечатък върху света.
Стивънс: Съгласен съм с Маша. Най-смразяващото изречение в речта му при встъпването в длъжност беше: „Бях спасен от Бог, за да възстановя величието на Америка“. Това е месианство, подходящо за ирански аятолах или средновековен кръстоносец, но не и за американски президент.
Хийли: В Германия предстоят важни избори. Какво можем да очакваме от тях?
Гесен: Мисля, че е трудно да предвидим поведението на европейските избиратели. Можем да кажем обаче това, което знаем. Вашингтон осведоми Европа, че не може да разчита повече на САЩ за своята сигурност. Впоследствие Хегсет смекчи малко тези изявления, но посланието е недвусмислено: гаранциите за сигурност, които бяха в сила в продължение на 80 години, не са валидни вече. А заплахата за Европа съвсем не е теоретична: за пръв път след Втората световна война европейските страни са изправени пред една агресивна, експанзионистична сила, която води активно война. През последните три години Украйна служи като буфер между Европейския съюз и Русия. Това е ужасен начин да се мисли за руско-украинската война, но това е начинът, по който Западният съюз се отнасяше към нея, предоставяйки достатъчно помощ на Украйна, за да гарантира запазването на буферната зона, но не повече. По-голямата част от тази помощ, предоставяна от САЩ, сега е под въпрос, а това означава, че държавите от ЕС са изправени пред пряка военна заплаха. Въпросът е има ли достатъчно политическа воля в Европа, за да се обедини и мобилизира, и да посрещне тази заплаха?
Хийли: Брет, вие говорихте и от името на много наши читатели, наричайки речта на вицепрезидента Ванс в Мюнхен „позорна“.
Стивънс: И пак мога да го повторя, но същевременно трябва да добавя, че Ванс беше прав в едно: Европа наистина е изправена пред вътрешна заплаха, макар че тя не е онази, която той посочи. Дясноцентристки и лявоцентристки правителства допуснаха техните икономики да стагнират и да заслабнат. Имиграционната политика на Меркел в Германия, особено по време на миграционната криза през 2015, ще бъде запомнена като историческа грешка, която наля вода в мелницата на крайната десница. Курсът на свръхрегулация, следван от ЕС, задушава иновациите. Радикалният ислямизъм остава сериозна заплаха, с която много центристки европейски ръководители не смеят да се захванат. Спадът на раждаемостта в Западна Европа означава спад в икономическата динамика, неустойчиви пенсионни системи и ожесточени политически боричкания за постоянно смаляващата се финансова баница. А ниското равнище на военните разходи, дори след инвазията в Украйна, е нещо, което американските данъкоплатци не би трябвало да толерират. Ванс би могъл да каже това, но той предпочете здрависването с фашисти и накрая се изпика на килима.
Хийли: Улавяте нещо ключово в начина, по който Тръмп и Ванс виждат Европа. Те виждат съвкупност от слаби или склерозирали икономики; виждат несъществуващи граници; виждат слабост - още една любима дума на Тръмп, - произтичаща от липсата на национализъм и национална идентичност, които те се опитват да насърчат в Америка, и които природата на ЕС - една валута и т.н. - подсича; виждат държави, които не харчат достатъчно за собствената си отбрана, и вместо това се държат като благосъстоятелни клиенти на САЩ. Преувеличавам ли нещата?
Стивънс: Европа може би е най-големият геополитически риск в света: нейната слабост е провокативна. Подобно на Ливан през 1960-те, тя се е превърнала в градина без стени, с овощни градини, достъпни за разграбване. Трагедията е, че диагнозата на Тръмп за това, което затормозява Европа, не е напълно погрешна. Това, което плаши, е рецептата.
Хийли: Дали републиканците ще капитулират пред Тръмп по въпроса за Украйна?
Гесен: Опасявам се, че няма граници за това, което републиканците ще позволят на Тръмп да направи. Но не съм сигурна, че е правилно въпросът да се формулира като оттегляне на Тръмп от ангажимента да се помогне на Украйна. От една страна, консенсусът относно помощта за Украйна се колебаеше през последната година от президентството на Байдън. От друга страна - и това за мен е много по-важен момент - този ангажимент винаги е бил по-слаб, отколкото трябваше да бъде. САЩ и НАТО винаги са имали военния и финансов потенциал не само да помогнат на Украйна да се защити, да забавят напредването на Русия, но и да сложат край на тази война. Но те систематично предпочитаха да не го правят. Администрацията на Байдън разпространяваше мита за безпрецедентна военна помощ, но помощта за Украйна беше нищожна в сравнение с американските разходи за конфликти, в които САЩ бяха реално замесени. Тя беше недостатъчна, за да спре кръвопролитията, разрушаването на украинските градове и изтезаването на украинския народ. А сега дори тази недостатъчна помощ вероятно ще секне.
Стивънс: Маша е напълно права тук. Историята няма да гледа благосклонно на начина, по който Байдън постоянно протакаше доставката на ключови оръжейни системи, нито на цялостната му концепция да предоставя на Киев достатъчно помощ, за да не загуби, но не и достатъчно, за да спечели. Джейк Съливан, Антъни Блинкен и останалите членове на външнополитическия екип на Байдън имат за какво да се покайват. Ала тази критика би трябвало да накара републиканците да проумеят, че правилният начин да се помогне на Украйна - и да се ускори приключването на войната по най-изгодния за нея начин - е да се удвои военната ни подкрепа за Украйна и финансовото наказание на Русия, като средство за натиск върху Москва на преговорите. Вместо това изглежда, че те следват Тръмп по пътя на изпреварваща капитулация и безчестна капитулация.
Хийли: Какъв може да бъде конструктивният принос на демократите?
Стивънс: От известно време повтарям, че ако някога е имало момент демократите да си върнат наследството на Рузвелт или Кенеди, то този момент е сега. Най-малкото да започнат да формулират своята критика така, че американците ясно да разберат залозите: ако Русия излезе като победител от войната в Украйна, това няма да позволи на САЩ да съсредоточат енергията си върху Източна Азия и само ще окуражи Китай да завземе Тайван при първа възможност. Това ще бъде добра новина и за приятелите на Москва в Техеран, които ще се почувстват оправдани в убеждението си, че щом САЩ могат да предадат съюзниците си в Сайгон, Кабул и Киев, те в крайна сметка ще предадат и партньорите си в Ерусалим.
Хийли: Може ли да се каже, че живеем в Америка, която е различна от Америка, която познавахме, но все още не сме осъзнали това?
Стивънс: Отново се колебая да изкажа категорично мнение след един месец на сбъркано държавно управление. Но няма съмнение, че не бяхме виждали подобно нещо: американски президент, който симпатизира повече на един руски диктатор, който трови опонентите си и бомбардира жилищни сгради, отколкото на хората, които биват тровени и бомбардирани. Превръщаме се от велика сила - като „велика“ загатва за базисни морални ценности и благородство на целите - в голяма сила, която разчита единствено на своите мащаби, за да наложи волята си.
Гесен: Нашата страна не е добре подготвена да се противопостави на атаката на Тръмп: ние сме атомизирани и поляризирани, вече нямаме местни новинарски медии и в резултат на това нямаме почти никакъв местен политически живот. В същото време разполагаме със свободна преса. Имаме вероятно най-богатото гражданско общество в света. Все още разполагаме с до голяма степен независима съдебна система и солидна правна култура. Не трябва да се поддаваме на автокрацията.
Хийли: По какъв начин Тръмп променя нашата страна?
Гесен: Това е класическата автократична сделка: качество на живот в замяна на чувството за принадлежност към нещо велико. Митата на Тръмп, изкорубването на федералните учреждения, унищожаването на мрежата за социална сигурност - всички тези стъпки ще имат тежки последици за много американци, включително за много от онези, които са гласували за Тръмп. Тяхната награда за това, че губят все повече усещането си за материална сигурност? Да бъдат част от новата империя на Тръмп. Това е безумна сделка, но исторически много общества са я приемали. Ново социологическо проучване в Русия показва, че за първи път мнозинството от хората казват, че предпочитат да живеят във „велика“ Русия, която е силна на световната сцена, отколкото да се радват на по-висок стандарт на живот.
Стивънс: Аз също съм наясно, че един от начините, по които Путин, Ердоган в Турция и Чавес във Венецуела успяха да укрепят автокрацията си, беше като в началото на мандата си случиха период на силен икономически растеж, обикновено подхранван от високи цени на суровините, което по-късно им позволи да смажат демократичните институции и да управляват със сила, дори когато икономиките им се сринаха. Не мисля, че това ще бъде съдбата на американската демокрация, просто защото нашите институции са много по-дълбоко вкоренени в историята и навиците ни. Ние не сме Ваймарската република или постсъветска Русия - крехко цвете върху камениста почва. Но трябва да внимаваме. Това, което особено ме тревожи, е поглъщането на републикански политици и каквото е останало от консервативната интелигенция от култа към Тръмп. Имаше някои изключения, като редакционните страници на The Wall Street Journal, но преобладаващата нагласа в консервативните среди е, че всичко, което Тръмп прави, е правилно само поради факта, че го прави. Аз обаче не мисля, че демокрацията може да издържи в дългосрочен план, ако няма здраво консервативно движение, което държи повече на принципите, отколкото на личностите.
Хийли: Много наши читатели питат какво могат да направят, ако не са съгласни с посоката, в която Тръмп тласка Америка? Какво бихте им казали?
Стивънс: На моите консервативни съмишленици: не си затваряйте очите и не се опитвайте да обясните всичко, което Тръмп прави, като част от някаква брилянтна схема, като хитър трол или нещо, за което предпочитате да не мислите много, защото предпочитате да избегнете очевидните изводи. Той злепоставя традиционните консервативни морални ценности със самата си същност; злепоставя и много от политическите ни ценности с някои от своите сбъркани или злонамерени политики. На моите либерални приятели бих казал: не се поддавайте на натрапчива омраза или неспособност да разберете, че силата на Тръмп, както и на всички демагози, идва не от лъжите, които казва, а по-скоро от полуистините: способността му да припали по истински проблеми, дори когато има лоши решения. В случая с вътрешната политика това се отнася най-вече за прекомерното разрастване на правителството през последните години, неспособността на администрацията Байдън да охранява границата, отвратителността на част от културната левица и левичарството на твърде много американци, живеещи в периферията на икономиката на знанието. Във външната политика това означава плахата предсказуемост на последната администрация, която предизвикваше подигравки и агресивност от страна на нашите противници. Това са някои от проблемите, с които демократите не успяха да се справят, което обяснява политическата дупка, в която се намират сега.
*Превод от английски със съкращения Стоян Гяуров
