Задушница - ден на помена за мъртвите!

На 22 февруари тази година Православната църква отбелязва първата голяма Задушница, известна като Месопустна. В съботния ден, предшествуващ Неделя Месопустна (или Месни заговезни), българите почитат паметта на покойниците, посещавайки гробовете на своите близки.

Денят "Задушница" получава името си от значението на молитвата „за душата“ на починалите. За този ритуал се приготвя "коливо" – варено, подсладено жито, традиционно придружено от хляб и вино. В по-ново време към помена се добавят и дребни сладки и соленки.

Помените могат да се извършват на гроба, в църква или у дома. На гроба свещениците обикновено извършват парастас, който е по-кратък от панихидата, представляваща по-дълга молитва за упокоение, включваща четения от Евангелието и апостолски текстове.

Житото символизира Възкресението, а виното – кръвта на Иисус Христос. Паленето на свещи е израз на горещата вяра, а пламъчетата напомнят за безсмъртието на душите на покойниците. Тамянът представлява чистата молитва, а цветята – добродетелите на починалите. Сладкиши, месо и вино се раздават на живите, които, като вкусват от раздавките, си спомнят за умрелите.

Както при всеки помен, на Задушница се раздава на бедните и нуждаещите се. На следващия ден, в неделя, започват Месни заговезни (Сиропустната неделя), с което се открива и големият Великденски пост. Всички Задушници през годината се провеждат в събота, в памет на Иисус Христос, който в този ден е бил покойник и е пребивавал в гроба.

Обикновено в рамките на една календарна година се отбелязват три Задушници – преди Месни заговезни, след Спасовден и за Архангеловден. На 9 март във всички храмове на Българската православна църква и гробищни паркове ще се отслужат помени за покойниците.