Светът се чуди какво е намислил Тръмп за „новия световен ред“. Ясно е, че засега само Русия е доволна. Но е ясно и друго – че истината е най-голямата жертва на новата политика на Вашингтон. От Даниел Смилов, „dw.com”

Светът през последните дни е зает да се чуди какво цели президентът Доналд Тръмппо отношение на „новия световен ред“. И това е много важен въпрос, защото не е ясно какъв ще е този ред и кой ще е печеливш в него. Засега единствено Владимир Путин и неговите привърженици са доволни, защото Русия вече не е изолирана от обединения Запад и нейният лидер получава всекидневни комплименти от Тръмп. А той взе да споделя и някои от ключовите руски пропагандни тези – например, че Зеленски е „диктатор“ и че Украйна е започнала сама войната срещу себе си.

Добронамерените към Доналд Тръмп коментатори призовават за изчакване и с намигване загатват, че това, което виждаме, е „изкуството на сделката“ в действие. Мнозина сигурно се надяват, че Тръмп ще подлъже руснаците с комплименти, ще защити Украйна, ще вземе ресурсите ѝ и ще прехвърли тежестта за възстановянето ѝ върху Европа. „Ура!" викат на този „план“ дори и европейските тръмписти, незнайно защо. 

„Реалистите“ - самонарекли се така – също имат обяснение за действията на американския президент, което по същността си е дълбоко идеологическо и направо религиозно. Те вярват, че светът изначално е анархистичен и грешен, а човешката природа е дива и егоистична. По-голямото куче иска и има право да вземе целия кокал и това е, което трябва да се знае за международните отношения.

Защо президентът на САЩ действа и говори така?

От тази гледна точка Тръмп и САЩ имат сериозно ръстово и еволюционно предимство и е нормално да очакваме решения, които са в интерес на Америка в глобален план. Но дори да приемем тази идеологическа парадигма, пак не е ясно, защо Тръмп е доста щедър към Русия, която не е в неговата лига по кажи речи нито един критерий. (Освен по ядрения, който обаче само безумен самоубиец би използвал и за това по-скоро трябва да бъде изключван от по-трезвите калкулации.)

Геостратезите се опитват да оправдаят политиката на американската администрация с гениален ход а ла Кисинджър: Тръмп може би привлича Русия на своя страна за евентуален конфликт с Китай. Но и тази теория има своите дълбоки пукнатини, защото са налице поне две ключови разлики между сегашната ситуация и 70-те години на миналия век, когато Никсън е отишъл в Китай и го е привлякъл на своя страна срещу СССР. Първо, това се е случило след истински военен конфликт между Китай и СССР, а сега отношенията между Китай и Русия са на превъзходно ниво. Всъщност без помощта на Китай за Русия войната в Украйна отдавна щеше да е приключила. Второ, увертюрите на Никсън към Пекин не са били за сметка на европейските съюзници на САЩ, а в момента политиката на Тръмп е открито насочена срещу стабилността и на ЕС, и на НАТО, а и на ключови държави в Европа –  като Германия и дори Великобритания. В крайна сметка, ако Русия получи Украйна с помощта на САЩ, каква ще е гаранцията, че в един бъдещ конфликт между САЩ и Китай, Путин ще заеме американската страна? Това е риторичен въпрос – гаранцията е точно нулева.

В световното Ганково кафене чуденето и чешенето на глави по всички тези въпроси продължава, но всъщност по-спешното питане може да се окаже друго: каква е всъщност визията за демокрация и управление, която стои зад всички тези американски маневри? Защото действията на Тръмп могат да бъдат сравнително добре обяснени като отговор на очакванията на неговите избиратели. Светът може и да е потресен от неговите действия, но ако те му носят популярност и подкрепа у дома, американският президент може и да бъде „оправдан“, следвайки своите, а не мнението на останалия свободен свят.

Тук привържениците на диктатурата няма за какво да се радват. Какъвто и да е Тръмп, каквито и крипто-фашизоиди да са успели да се присламчат към МАГА движението, все пак визията му като цяло е демократична. Проблемът е обаче, че Тръмп стои зад доста радикална визия за демокрация, която можем за благозвучие да наречем „мажоритарна“: мнозинството управлява, без да се съобразява с конституционни, правни, алтруистични или други ограничения, идващи от международен правов ред например. Родният политически гений вече е артикулирал тази визия за демокрацията чрез формулата: „ако мнозинството каже, че всички ще ходим със зелени гащи, всички ще ходим със зелени гащи“.

Дълбокият, макар и парадоксален демократизъм на тази постановка е, че лидерът Тръмп трябва непрекъснато да доказва, че е способен да надскочи всякакви ограничения в защита на волята на мнозинството. От тази гледна точка, мажоритарната демокрация е по дефиниция трансгресивна – тя трябва почти ежедневно да доказва, че отива отвъд приетото, приличното, познатото, утвърденото, правилното. Че е отвъд правилата.

Трите жертви на политиката на Тръмп

Оттук – съвсем логично – следват и привидните налудности на мажоритарния политик, който трябва да убеди последователите си, че ще следва тяхната воля, каквато и да е тя:

Първата жертва на трансгресията е разбира се „политическата коректност“ – възприетите правила на общуване и отнасяне към другите, както и уважението към частната им сфера. Мнозинството има право и ще определя всички тези въпроси – включително интимни и сексуални въпроси – по свое усмотрение;

Международните ангажименти са втората жертва, която ежедневно трябва да бъде брутализирана. „Америка първа“ в този смисъл е призив за международен „ред“ без правила и обвързаности. Ако има някакви обвързаности, те непрекъснато трябва да се променят с оглед на менящите се интереси на отделните играчи, апетитът им и ресурсите, с които разполагат, за да си угаждат. Канада – от тази гледна точка – е съвсем възможна цел, да не говорим за Гренландия или Панама. Или пък украинските подземни богатства;

Най-важната жертва на трансгресията на мажоритарния лидер обаче е друга – и това е истината. Истината става въпрос на гледна точка и може спокойно да бъде изоставена, ако не е от полза на мнозинството, или не му харесва. Истината е всъщност и най-болезненото ограничение за мажоритарния лидер – ако то съществува, той не би бил способен да следва волята на мнозинството навсякъде. Просто защото тази воля може да го отведе на лъжовна и илюзорна територия.

Лъжите на Тръмп и неговите хора

Всъщност това, което най-много притеснява загрижените за демокрацията наблюдатели на действията на новата американска администрация, е нейното желание и последователност в трансгресирането отвъд истината. Твърдения от рода на:

„Алтернатива за Германия“ е спасението за Германия:

Зеленски е „диктатор“ с 4% рейтинг;

Украйна започна войната на собствена територия;

Газа ще бъде освободена от палестинците и ще бъде направена средиземноморска ривиера;

Европа е недемократична, защото забранява свободата на словото…

не бива да бъдат четени като външно-политически заявки, а като трансгресия отвъд истината. Способността да не се съобразяваш дори с очевидности е демонстрация на сила от мажоритарния политик. След такава демонстрация, той е доказал пред избирателя си, че може да го последва навсякъде, може да го отведе навсякъде.

В крайна сметка дори истината става въпрос на партизанска лоялност в една мажоритарна демокрация: важно е да победиш опонента, а истината е само инструмент в тази борба. Ако не е на твоя страна, толкова по-зле за нея.

Българската битка за истината

Българската демокрация всъщност имаше проблем с трансгресия отвъд истината много преди Тръмп. Най-виден този проблем беше по повод на корупцията и „другата гледна точка“ за нея. Да, може определени лидери да са корумпирани, но пък са си наши и е по-добре да спечелим политическата битка с тях, отколкото да дадем победата на другите. Нещо повече, ще изкараме и другите уж толкова корумпирани, ще ги представим като нарушители на закона, така че на този фон „нашите“ да станат по-приемливи.

Българската битка за демокрация през последните десетилетия беше и е всъщност битка за истината. А истината се състои от проверими твърдения. Например, че не е все едно дали си откраднал 500 млн. от хазната или си подписал нещо си за нефункциониращо НПО. Че не е ОК да си фалирал и разграбил КТБ. Че не е добре да изнудваш магистрати и политици чрез евра и нотариуси. Че не е ОК да отстраняваш демократично избран кмет на район в София с измислени аргументи. Трансгресията на мажоритарните лидери се състои в това да убеждават, че те могат да функционират отвъд истината, отвъд правилата. Но силата им идва от гражданите, които решават, че за тях е по-важна партията им да е напред, отколкото истината и правилата да бъдат защитени.

Администрацията на Тръмп засега дава криле на мажоритарната демокрация по света и точно тази идеологическа нейна програма е може би най-притеснителната ѝ част. Но битката за истината не е изгубена. Озадачението, което гореизброените твърдения на екипа на Тръмп поражда по света, е белег за някаква съпротива и устойчивост на разума. А и дългосрочно окопалите се мажоритарни политици –  като Орбан и Вучич, не могат да се чувстват в безопасност от обществена реакция. В крайна сметка обществата изглежда имат някаква граница на функциониране отвъд истината и скрита способност – с протести или избори – да се връщат към нея.

Това би трябвало да е валидно и за България.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.