„Другари, ние решихме да изчакаме, да видиме и най-накрая, ако трябва ще се преустройваме“. Знаменитата реч на Тодор Живков с култовата фраза „да се снишим, другари, докато бурята отмине“ е произнесена през април 1987 година, припомни „Mediapool“. Около две години и половина преди тоталитарната система в страната да се срине заради колапса на СССР.
Чуйте тази реч на Живков. Смях, закачки, говори се свойски, като в кръчма. Посланията са скрити между редовете. Речта потресаващо напомня за някои български политици, доминиращи родния политически пейзаж през последните 20 години. Всъщност, напомня основно на един човек – бившия бодигард на Живков и настоящ лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
В петък българският парламентът прие декларация, според която български военни няма да бъдат изпращани за участие в бойни действия в Украйна. Не, че някой е искал ние да изпращаме войници, но ние да си кажем в аванс. Нека да се снишим, другари.
С тази декларация парламентът отказа да осъди „продължаващата, непредизвикана и неоправдана пълномащабна война на Русия и престъпленията срещу Украйна и нейния народ“. Но и това вече не е чудно.
Изведнъж, шокирани от поведението на новия американски президент Доналд Тръмп, героичните евроатлантици от ГЕРБ и ДПС-Ново начало, които се тупаха в гърдите колко много правят за Украйна, кичеха се с медали, изведнъж решиха да изчакат и да видят дали ще трябва да се преустройват.
Парламентарната декларация е празни приказки. Тя „призовава за постигане на траен и справедлив мир в Украйна и преговорен процес, който да включва всички непосредствено засегнати и заинтересовани от установяването и запазването на сигурността и стабилността в Европа страни, включително и България“.
Защо някой в Европа да включва България в преговорите за Украйна. Защо да се вслушва в нашето мнение. Какво е нашето мнение? Нещо друго, освен мънкане способни ли сме да произведем?
Не им е лесно. В неделя са изборите в Германия. До броени дни се очаква срещата на Путин и Тръмп. Още не е ясно по кого ще правим равнис.
Ясно обаче е друго. България няма външна политика. Няма национална доктрина. Страната е член на ЕС, но европейските ценности не са част от България. Цялата държавна работа е сведена до едно „снишаване“.
Добре, нека превантивно се снишим и да кажем, че няма да изпращаме войници в Украйна. Нека да останем встрани и само да гледаме жертвите на войната. Но да се запитаме. Ако ние бъдем нападнати, защо някой да ни помага? А тези, които пишат тези декларации, нарочно ли искат да не ни се помага?
