Имало едно време един вестник… Така започнал един дядо да разказва на внучето си.Защото, колкото и дълго и добре да излиза, всеки вестник един ден спира да диша...
Дори само скромен и незадълбочен поглед от последните трийсетина години у нас, ще ни покаже каква огромна шарения от вестници мина в историята, прекарали набързо своите 5-6 години журналистически „блясък“.
Казано по друг начин – едно издание може да кара против всякаква икономическа логика(в смисъл,когато сметките му не излизат), цели 35 години. Но не може да кара по този начинповече от това. Или завинаги…
Така и при нас – след като вначалото на януари 2025-а закръгляме въпросната годишнина (а стотиците ни верни читатели добре знаят, че това стана през първата седмица на същиямесец), сега дойде време да обявим, че 2025 е годината, в която най-старото Среднородопско печатно издание, наричано през последните 35 години „Златоградски вестник“, престава да излиза…
С което може би сбъдваме мечтата на една редица местни кметове и пр. златоградски общинари, упражнявали се през определени периоди на тези изминали години да управляват Златоград. А именно - мечтата им точно това издание да го няма, за да престане да им се пречи във въпросните,иначе успешни, или не толкова, упражнения във властта…
Както и да е, а това едва ли е и толкова важно в родното ни битие, но вече имахме възможност по друг повод в един от миналите броеве да кажем, че много от българската периодика в исторически смисъл, излиза между три и тринайсет години. А строго погледнато в родопската ни периодика, пак в исторически план, изданията ни се задържат от няколко месеца, докъм 7-8 години най-много. И за нашите 35 години съществуване, ако не повод за гордост, то поне за добре изпълнен обществен и професионален дълг, бихме могли, скромно казано, да говорим.
За което, разбира се, основание ни дава и самочувствието, че именно на основата на този вестник, през изминалите години успяхме да издадем една внушителна поредица от наши книги из историята и културата на Златоград и региона. И както отбелязахме вече в края на предговора на последната ни книга,„Избрани страници“ от 2024 г., „…нека един ден и други родопски градове или техни печатни издания, а и не само родопски, разбира се, да успеят да кажат: имахме 35-годишен вестник и на основата на този вестник издадохме 15 книги за нашата история и култура.“
Това е искреното наше пожелание, защото само така родопския регион, а и самата ни България, ще успее в своето културно и социално-икономическо развитие занапред.
И последно, предвиждайки „ръкоплясканията“ от някои нашенски среди, нека да кажем, че спирането на „Златоградски вестник“ на хартия не е краят, а само „антрактът“ от неговото съществуване. Защото той ще продължи да излиза в електронния си вариант, където само във ФБ-страницата ни, към 21 февруари 2025, имаме 8 335 абонати-последователи, следящи ревностно публикациите ни. Ще ни липсват обаче и онези 3000 читатели на хартия, повечето от които, това е сигурно, няма да могат повече да се ползват от неговата информация, анализи и исторически текстове.
Затова сега – успешна и здрава Нова 2025 година за верните наши читатели-почитатели от всички възрасти! Защото, току виж, ЗВ продължил да диша, нищо че е „електронно“. Но все пак, за край, нека споменем още две „изречения“, в които имплицитно прозира Златоградски вестник.Първото е, че„За равнодушието си към културата, обществото се разплаща най-напред с гражданските си свободи“, казвапоетът Йосиф Бродски.
А второто, по-популярното: „Когато едно общество не осъзнава какво има, то е обречено да го загуби…“
Ефим Ушев
