Външната комисия на НС одобри проект на декларация за неучастие на българската армия в конфликта

Никой не е поискал от България да се включи във военна операция в Украйна и нашата държава никъде не е декларирала подобно намерение. Не се провежда военно планиране и няма да има такова, докато евентуално не се сключи мирно споразумение между Русия и Украйна, които да се съгласят на изпращане на мироопазващи сили. Въпросите, които Вашингтон изпрати към своите съюзници по темата, са само основа за предварителни консултации.

Това е обобщението на позициите, които изложиха тази сутрин в Народното събрание двама членове на правителството – министърът на външните работи Георг Георгиев и на отбраната Атанас Запрянов. Те участваха в изслушване по искане на „Възраждане“ във връзка с американския въпросник, който е пратен и в София.

Всъщност, националистите бяха формулирали темата на изслушването така: „Изслушване на министъра на отбраната Атанас Запрянов и министъра на външните работи Георг Георгиев относно „въпросник“, изготвен от страна на Съединените американски щати по теми, свързани с готовност за участието на Република България в специална военна операция на територията на Украйна“. Това оставяше впечатление, че едва ли не утре от България ще бъде поискано да пратим войски за бойни действия в Украйна.

Двамата министри категорично отрекоха, че има военна подготовка. Георг Георгиев заяви, че никой не е подлагал на обсъждане въпроса за изпращане на военни контингенти, а на евентуални мироопазващи сили, при това само като част от бъдещо мирно споразумение. България ще работи за траен мир, посочи първият ни дипломат, с гаранции за сигурността и териториалната цялост на Украйна. Мирът трябва да се договори задължително с участието на Киев, както и на ЕС, тъй като всяко развитие ще има пряко отражение върху сигурността и стабилността на Европа. Георгиев беше категоричен, че българската подкрепа за Украйна остава непроменена и ще продължи така, освен ако Народното събрание реши друго.

Запрянов изтъкна, че американският въпросник е пратен на всички съюзници на Вашингтон в НАТО като част от подготовка за консултации на ниво Северноатлантически съвет (главният политически орган на алианса – бел.а.). Няма и не може да има военно планиране, докато не се сключи мир, Русия и Украйна да са се съгласили на разполагане на мироопазващи сили, както и да са уточнени параметрите на операцията – мандат, цели, продължителност и т.н.

Военният министър отказа да коментира хипотетични сценарии, за което настояваха политиците от „Възраждане“ и МЕЧ. Те нееднократно задаваха едни и същи, насочени към това, което наричаха „специална военна операция на територията на Украйна“. „Когато има нещо на масата като решение, вие ще решите – Народното събрание. Става въпрос за консултации, нищо друго няма“, заяви Запрянов. И той, и колегата му Георгиев предупредиха, че не бива тези въпроси да се използват за манипулации на общественото мнение.

В изслушването участваха само депутати от „Възраждане“ и МЕЧ. Останалите формации демонстративно отказаха да задават въпроси на министрите, като явен бойкот на поисканото от националистите изслушване. Темата вероятно ще продължи, тъй като депутатите от „Възраждане“ споменаха, че може да поискат министрите отново да отговарят на същите въпроси в закрито заседание на някоя от парламентарните комисии.

Преди два дни водещите политически сили вкупом обявиха, че български войници няма да бъдат пращани при никакви обстоятелства в Украйна. Днес в парламента редица партийни представители потвърдиха отново това заявление.

Декларации

Малко по-късно от ПП-ДБ излязоха с декларация, с която изразиха безпокойство от подхода на правителството към международните развития. „Дотогава, докато премиерът говори наистина за „единен“ и „предвидим“ Европейски съюз, а лидерът на ГЕРБ е силно притеснен, че в Украйна не се провеждат избори, ние сме по-скоро песимисти за това, което предстои да се случи. Надяваме се правителството да ни изненада, защото нашето място е в Европа и ние трябва да го пазим. Самонавеждането ще ни доведе единствено до маргинализация и изолация, а това значи по-малко сигурност за българските граждани. Това значи по-малко икономика за българския бизнес“, посочиха от обединението.

Следобеда парламентарната комисия по външна политика разгледа и одобри проект на декларация, предложен по-рано същия ден от управляващата коалиция. Декларацията засяга „неучастие на български въоръжени сили във военни действия на територията на Украйна“. Управляващите обясниха, че декларацията трябва да успокои обществеността, че българската държава няма да изпраща военнослужещи в Украйна под никаква форма.

В документа се призовава за траен и справедлив мир в Украйна чрез преговори, които да включват всички непосредствено засегнати страни, включително и България; изразява се позицията на 51-ото Народно събрание за неучастие на български войски във военни действия в Украйна; призовава се правителството да продължи политиката на мирно уреждане на международните конфликти чрез дипломация.

Проектът съдържа израза, че България „взима предвид съюзните ангажименти на Република България в рамките на НАТО и другите международни ангажименти на страната ни по линия на ЕС, ООН и ОССЕ“. От „Възраждане“ и МЕЧ, които се противопоставиха на документа, заявиха, че цитираният израз оставя вратата отворена за изпращане на български войски – тълкувание, което управляващите не признават.

Очаква се проектът на декларацията да влезе още утре в дневния ред на пленарната зала.

Въпросник

„Сега“ припомня въпросите на Вашингтон към неговите съюзници, както бяха публикувани от агенция „Ройтерс“:

•     Очертайте как виждате трайните гаранции от Европа, които биха послужили като достатъчно възпиращо средство срещу Русия, като същевременно се гарантира, че този конфликт ще приключи с трайно мирно уреждане?
•     Кои европейски и/или трети държави смятате, че биха могли или биха участвали в такова споразумение? Има ли държави, които смятате, че са незаменими? Вашата страна желае ли да разположи свои войски в Украйна като част от мирно споразумение?
•     Ако военни сили на трети държави бъдат разположени в Украйна като част от мирно споразумение, какъв според вас е необходимият размер на такава ръководена от Европа сила? Как и къде ще бъдат разположени тези сили и за колко време?
•     Какви действия трябва да бъдат готови да предприемат САЩ, съюзниците и партньорите, ако Русия атакува тези сили?
•     Какви, ако има такива, изисквания за подкрепа на САЩ вашето правителство би счело за необходими за участието си в тези споразумения за сигурност? По-конкретно, какви краткосрочни и дългосрочни ресурси смятате, че ще са необходими от САЩ?
•     Какви допълнителни способности, оборудване и опции за поддръжка е готово да предостави вашето правителство на Украйна, за да подобри позицията си в преговорите и да увеличи натиска върху Русия? Какво още е готово да направи вашето правителство, за да увеличи санкциите си срещу Русия, включително по-стриктно прилагане на санкции?