Въпросите, изпратени от страна на Съединените американски щати до европейските държави по теми, свързани с готовност за участието на България в специална военна операция на територията на Украйна, целят сондиране на виждания и мнения по различни аспекти на трайното и дългосрочно уреждане на конфликта. На тях не трябва да се гледа като предмет на договаряне, а запознаването с вижданията на съюзниците, което има за цел да бъдат взети предвид при провеждане на бъдещи дискусии и действия.
Това обясниха министърът на отбраната Атанас Запрянов и външният министър Георг Георгиев по време на изслушаване в парламента относно „въпросник“, изготвен от страна на САЩ по теми, свързани с готовност за участието на България в специална военна операция на територията на Украйна. Изслушването е по искане на „Възраждане“.
Министърът на външните работи посочи, че мнението на България е важно и именно изпращането на въпросите от САЩ до нашата страна индикира това.
„Въпросите целят сондиране на виждания и мнения по различни аспекти на трайното и дългосрочно уреждане на конфликта в момент, в който администрацията на американския президент Доналд Тръмп си е поставила цел за дълготраен мир. Цел, която и ние подкрепяме. Към тези въпроси не бива да се гледа като предмет на договаряне. Запознаването с вижданията на съюзниците има за цел да бъдат взети предвид при провеждане на бъдещи дискусии и действия. Тук искам да развенчая още едни спекулации, че от мнението на България никой не се интересува. Напротив, тези въпроси индикират това - че нашето мнение е ценно“, заяви Георгиев от трибуната в пленарната зала.
Той отново посочи, че България няма да изпрати войски на територията на Украйна и подчерта, че никой не говори за сили в контекста на военна операция.
„Говори се за изпращане на войски при условията на изграден траен мир. Украйна трябва да вземе решение за условията на мир като се има предвид, че справедливият и траен такъв е възможен само при зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната. В този смисъл, България ще бъде пряко засегната от постигнатите договорености и придържането към тези принципи е от ключово значение за нашата собствена сигурност. Така че всичко е в унисон с българския национален интерес и нашата защита. Европа трябва да бъде равностоен участник в усилията за мир. Българската подкрепа за Украйна остава непроменена“, допълни Георгиев.
Министърът на отбраната също повтори, че никой не е искал от София да участва в операцията по мироопазване, която е бъдеща и може да се случи, нито някой е искал участие и в сегашната война на Русия срещу Украйна. Запрянов посочи още, че въпросите от САЩ не са изпратени само до България, а към страните от НАТО.
По думите му последните събития, включително и конференцията от Мюнхен, демонстрират новия подход на САЩ по отношение на войната, който има за цел прекратяване на военните действие.
„В тази връзка бих призовал от сдържане на оценка относно последните инициативи на американската администрация. С встъпването в длъжност на Тръмп започва процес на преразпределение на тежестите в НАТО в посока поемане на по-голям дял от страна на европейските съюзници в алианса. Това развитие не е нито ново, нито изненадващо. Още в първия си мандат Тръмп поиска Европа да започне да поема повече отговорност за собствената си отбрана. Това вече е факт. В този контекст САЩ предприеха стъпки към консултиране със своите съюзници относно техните виждания за трайно и ефективно уреждане на конфликта в Украйна. Техният пратеник в Украйна има за задача да говори с Украйна и европейските държави. Това е отделна линия на действие на американската администрация, различна от паралелно протичащия процес на разговори с Русия. В бъдещ етап тези процеси ще се обединят на масата на преговорите“, каза Запрянов.
Той обясни, че за да се извърши военно планиране, то трябва да има сключено споразумение за мир, Русия и Украйна да са се съгласили за такова разполагане, да има мандат или на ООН, или на друга организация, да има цел, покана за конкретно участие и принос и времеви параметри.
„Нищо такова няма, така че аз като министър на отбраната ви казвам - няма как да има военно планиране при липсата на такова планиране."
По време на изслушването в залата отново се размениха остри реплики между Цончо Ганев от „Възраждане“ и Манол Пейков от „Продължаваме промяната - Демократична България“. Надежда Йорданова дори се опита да успокои колегата си, за да не се стигне до физически сблъсък, както неведнъж се е случвало
Въпроси към министрите задаваха само депутатите от „Възраждане“ и Радостин Василев от МЕЧ.
В началото на седмицата Министерството на външните работи потвърди, че България е получила въпроси за евентуалното си участие и подкрепа на усилията за сигурността в Украйна.
От посолството на САЩ у нас и чрез постоянната ни делегация в НАТО са изпратени шест въпроса. В тях се пита кои държави биха могли да допринесат за гаранциите към Киев, биха ли били готови да разположат войски в Украйна като част от мирно решение, както и какъв трябва да бъде размерът на евентуалните сили, ръководени от Европа.
Държавният глава Румен Радев и лидери на парламентарно представените партии се обявиха категорично против изпращане на български войски в Украйна.