Насилие, гонения, глад: в Судан се разиграва най-голямата хуманитарна криза в света. От две години хората там са измъчвани от брутална война. Бежанските лагери са препълнени. 25 милиона души са застрашени от глад.
„Когато избухна войната, избягах от Хартум. Кварталът ни бе обект на безразборен обстрел. Повечето от съседите ми бяха убити. Ужасно беше. Затова реших, че трябва да бягаме“, разказва пред германската обществена телевизия ARD Мохамед, който живее с болния си син Анас в палатка в бежански лагер. Мохамед плаче, защото не знае какво ги чака. Защото светът ги е забравил и той не вижда никакво бъдеще за сина си.
След като напуснали столицата на Судан Мохамед, съпругата му и шестте им деца се отправили на мъчително пътуване до Порт Судан. Но те не са сами - стотици хиляди търсят убежище в града, който се явява основното пристанище в източната част на страната и до голяма степен е пощаден от сраженията. Мохамед и семейството му имат късмета да намерят място в импровизиран бежански лагер в училищен двор, пише ARD.
Две години война и повсеместна бедност
Един от синовете им обаче е болен. Анас има атрофия на бъбреците и трябва три пъти седмично да ходи на диализа. Момчето има нужда от спешна трансплантация. Бащата веднага би дарил бъбрек на сина си, но семейството не разполага с нужните средства - нито за прегледи, нито за самата трансплантация. Момчето вече не може да ходи, приковано е към леглото, сестрите му само понякога го извеждат в инвалидна количка на няколко метра из двора.
В Судан постоянно има атентати и разрушения Снимка: Khartoum State Press Office/Xinhua News Agency/dpa/picture alliance
Мохамед и съпругата му са имат добро образование, но едва свързват двата края, разказва германската обществено-правна медия. Бащата кара такси, майката продава закуски на улицата. Така поне успяват да платят лекарствата на сина си. „По-рано имаше организации, които ни помагаха, но днес вече няма. Налага ми се да плащам всичко сам“, споделя Мохамед.
Войната, която тече в Судан от почти две години, е довела до огромна бедност. Шефът на армията Фатах ал Бурхан, който де факто управлява, се бори с войниците си срещу бившия си заместник - ръководителя на паравоенните милиции Мохамед Хамдан Дагло. Тези милиции са известни с извършените от тях жестоки нарушения на човешките права в Дарфур.
Губернаторът на Северен Дарфур Мини Минави казва пред ARD: „Всички болници и всички училища са разрушени. Щом се съберат дори и само няколко души, започват да ги бомбардират с дронове. Извършва се етническо прочистване - в един от градовете избиха над 8000 души за по-малко от седмица“.
25 милиона души са заплашени от глад
По данни на ООН, междувременно над 12 милиона души са се впуснали в бягство от насилието. А войната е предизвикала и огромен глад: от това са засегнати над 25 милиона души, казва пред ARD Лени Кинзли от Програмата за прехрана на ООН. „Хуманитарното положение наистина е катастрофално. Това е най-голямата хуманитарна криза в света. През последните две години броят на хората, застрашени от глад, се удвои. Като основната причина за това е войната."
Много деца в Судан са недохранени Снимка: Thomas Mukoya/REUTERS
И семейството на Али е избягало от Хартум в Порт Судан. „Дойдохме тук, за да можем да се грижим за децата си, но така и не ни допуснаха в лагера." Затова семейството нощува на улицата - без палатка и без защита. А с всеки следващ ден идват все повече бежанци, търсещи спасение от сраженията в столицата. „Някога имах нормален живот“, казва Али, който е компютърен инженер. Сега е бездомен.
„Имаме нужда от основни неща - децата нямат дори бельо. Храна няма, децата боледуват. Преживяхме трагедия, децата много се страхуват. Щом чуят в далечината звука на гранатите, започват да плачат“, казва сестрата на Али.
От управата на бежанския лагер пък казват пред ARD, че биха искали да настанят всички, но няма достатъчно санитарни съоръжения и храна. Нямало нито една свободна палатка.
„Светът е забравил за Судан. Моля ви - погледнете насам! Вижте гладните и отчаяни хора в Судан. Нека и ООН, и европейците да видят - имаме нужда от вас“, казва сестрата на болния Анас. Семейството му се надява, че един ден ще се намери някой, който да плати за операцията.
