Апостолът на свободата Васил Левски основава революционен комитет в Пчеларово, жителите на селото и до днес пазят спомена. Свидетелства за революционната дейност на Апостола в Кърджалийско през 1871-1872 г. са записани от журналиста Костадин Поповски и са публикувани във в.”Нов живот” през 1987 г. Той разговаря с много възрастни жители на селото, които разказват за идването на Дякона в Пчеларово, спомени запазени от техните деди. Публикации по темата се появяват и през деветдесетте години на миналия век . Свое изследване прави и известната изследователка на Източните Родопи Мария Николчовска.
Днес пчеларовци са твърдо решени да възстановят дома, в който се е създал революционния комитет. Те готвят инициативен комитет. Инициативата е на Красимир Димитров.
Костадин Поповски пише, че за дейността на Апостола в селото му разказват баба Станка Атанасова и Яни Вълков. Баба Станка помни дядо си Георги Карагьозов и баба си Марушка от които идва споменът за Левски. Когато се създава комитета Георги Карагьозов е 16-годишен.
Яни Вълков уточнява, че комитетът е създаден през есента. Апостолът дошъл с външни хора.Събрали се в Карагьозовата къща. Събирали пари. Според Вълков според спомените на неговите предци Апостолът е посетил два пъти Пчеларово.
В своето изследване Мария Николчовска пише,че Дяконът при пребиваването си в Хасково попитал своя съмишленик Атанас Узунов, родом от Пчеларово, дали в Кърджалийско има български села, в които могат да се създадат революционни комитети. Узунов веднага му посочил Пчеларово. Узунов отвел Левски в къщата на Атанас Карагьозов, на който бил кръстен. При първата визита на Апостола комитет не бил създаден. Левски дошъл втори път, като довел свещеник, който да служи в селото. Това бил поп Спасьо от Казанлък. Тогава се създал и комитета.
Днес пчеларовци искат да възстановят домът, в който е учреден комитетът. Това е Кърмазиевата къща в Карагьозовата махала. Тя е била най-старата къща в селото.
През 1980 г.къщата на Атанас Георгиев Карагьозов е предложена от Община Черноочене за паметник на културата. Немарливото отношение на властите обаче води до срутването й. Днес тя е наричана и Кърмазиевата къща, защото Атанас Карагьозов бил червендалест човек.
Георги Кулов