„Ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава най-вероятно да се повиши при друга"

Таван на надценките на хранителните продукти е непродуктивна, това показва и опитът на други държави. Надценка означава разход за реализацията на дадена стока, това не означава печалба. Няма как да се фиксира надценка, върху който и да било продукт, защото бизнесмоделът на различните търговци е различен, разходите, които те имат по реализация на дадена стока, са различни и ако се фиксира при дадена стока нормата на разход, това означава най-вероятно да се повиши при друга стока. Затова подобна мярка няма как да сработи.

Такова мнение изрази изпълнителният директор на Сдружението за модерна търговия (СМТ) Николай Вълканов. Вълканов каза това в отговор на журналистически въпрос относно цените на храните и заявеното от министъра на земеделието Георги Тахов по бТВ, че е възможно да се възприеме в закон надценката да е до 30%, предава БТА.

Заявката на премиера не беше в тази посока, коментира още Вълканов по повод свиканото от премиера Росен Желязков съвещание относно цените на храните, на което бяха обсъдени мерките, които правителството ще предприеме. Позитивната заявка беше, че ще се търсят решения, които са пазарни, а не директна намеса върху цени или надценки, което доказано от опита на други държави е контрапродуктивно, посочи Вълканов. Относно възможните пазарни мерки той каза, че очевидно отново ще се прави анализ по цялата верига на доставки и добави, че това е хубав  знак. Нека да се осветлят проблемите при различни стокови групи, да се види всъщност има ли проблеми или всичко това, което се случва, са нормални пазарни обстоятелства. Видяхме, че заявката е да се види в цялата верига, в това число и отношенията между производители и купувачи, прекупвачи, преработватели, каква е ситуацията, така че да се търси един комплексен подход, посочи той.

Относно проверката на Комисията за защита на потребителите (КЗП) по отношение на цените, Вълканов обясни, че от КЗП са искали данни за покупни и продажни цени за известен период назад във времето при различни стокови групи, като това е дадено като заявка към отделни компании, не към тях като сдружение. Вълканов обаче каза, че на него не му е известно правно основание, на което да се искат подобен тип данни от КЗП.  От Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) казаха, че ще започнат нов анализ на малката потребителска кошница и стоките в нея, това е органът, който има право да прави подобен тип проверки и да изисква такъв тип информация, така че не е добре да се дублират функциите на двата регулатора, коментира Вълканов. Той обаче добави, че ако отделните компании преценят, те са свободни да изпратят каквото пожелаят на КЗП.

Попитан за изнесената информация за спад с близо 8 млн. лева на дневна база на оборота в търговските вериги в деня на бойкота на 13 февруари, организиран от четири граждански организации заради високите цени на храните, Вълканов посочи, че няма представа на базата на какъв брой компании е направена тази извадка, нито защо е направена спрямо сряда срещу четвъртък, но добави, че данните са такива, каквито са. Дали този спад е голям или малък, трудно ми е да коментирам, защото не разполагам с базата, на която са извадени тези данни, от тях не става ясно и до каква степен е бил наваксан спадът в оборотите в предишните или следващите дни, посочи той.

На въпрос за предстоящия бойкот на търговските вериги, обявен за 20 февруари, Вълканов допусна, че може да има отлив на клиенти и посочи, че след като има такъв тип тенденция и в други държави, за известно време тя ще се артикулира и тук.

Очакваме да имаме един ползотворен и конструктивен диалог с правителството, каза още Николай Вълканов. Що се отнася до това дали някакъв тип търговски отстъпки могат да се правят, СМТ няма как да влияе на търговската политика на отделните компании, тя се определя независимо от всяка една от тях, посочи той.