Интелектуалка, открита лесбийка, работила дълго в Китай е лидерът на Германия, който Илон Мъск и Виктор Орбан харесват

Критиците на лидера на „Алтернатива за Германия“ (АГ) Алис Вайдел я наричат опортюнист и политически хамелеон. Тя е открита лесбийка и интелектуалка и не прилича на стереотипния крайно десен политик, но нейните поддръжници казват, че именно нестандартният образ на Вайдел носи успех на партията. Под нейно ръководство АГ бързо набира популярност и за първи път в историята си може да заеме второ място на парламентарните избори на 23 февруари.

Алис Вайдел, кандидатът на Алтернатива за Германия за канцлер, остава загадъчна фигура за мнозина. В интервютата си тя се представя за умерен политик, нарича партията си консервативно-либерална и твърди, че е била етикетирана като крайно дясна от водещите медии.

Мнозина обаче се плашат от острата реторика на предизборните ѝ митинги. АГ подкрепя масовата депортация на мигранти, изоставянето на еврото и зелените политики, прекратяването на оръжейните доставки за Украйна, отмяната на санкциите срещу Русия и връщането към купуването на евтин руски газ.

Китайски пенсии и нацистки дядо

Алис Вайдел е родена през 1979 г. в Гютерслох, Западна Германия, дъщеря на търговец на мебели и антики.

В интервю за WeltWoche тя си спомня, че в училище е обичала да спори и да отстоява мнението си, заради което често е срещала трудности и конфликти с деца на имигранти от Близкия изток.

„Когато постоянно те наричат „ку*ва“ или нещо подобно, вече не искаш да ходиш на открития басейн“, разказва тя.

Родителите ѝ не са били партийни членове, но Вайдел казва, че е израснала в „много политизирана“ атмосфера. Опитва се да избягва да си спомня нелицеприятни моменти от историята на семейството си.

Politico пише, че баба ѝ и дядо ѝ са били членове на нацистката партия. Според разследване на Welt am Sonntag, основано на архивни данни, дядо ѝ Ханс Вайдел е бил военен съдия във Варшавската комендатура и е осъждал противници на Третия райх. Архивите отбелязват, че той е бил назначен на тази длъжност лично от Адолф Хитлер, а ръководството е похвалило неговата ревност и „интерес“ към задълженията му.

Вайдел твърди, че не знае нищо за нацисткото минало на дядо си.

„Поради семейни разногласия не сме общували с дядо ми, който почина през 1985 г. Той не е беше тема на обсъждане в семейството“, отговаря тя на молбата на Politico за коментар.

След Втората световна война семейството на Вайдел е прогонено от Силезия (днешна Полша) и се заселва в Източна Вестфалия.

След като завършва гимназия, Вайдел учи в университета в Байройт, където получава две дипломи по бизнес и икономика, след което получава „мечтаната работа“ в инвестиционната банка Goldman Sachs. Ролята на финансов анализатор обаче скоро ѝ омръзва и Вайдел заминава за Китай, за да напише докторската си дисертация за китайската пенсионна система и да работи като бизнес консултант в Bank of China.

Прекарва почти шест години в Пекин, където защитава докторската си дисертация и започва да владее свободно китайски език, който научава самостоятелно още от гимназията. След като се завръща в Германия, Вайдел работи още няколко години като бизнес консултант за различни компании, докато през 2013 г. решава да изостави финансите и да влезе в политиката.

Идеологическо убеждение или политическа калкулация?

Новосъздадената крайно дясна партия Alternative für Deutschland („Алтернатива за Германия“) си поставя за цел Германия да напусне еврозоната и именно това привлича Вайдел, която също е противник на еврото.

Впоследствие АГ преминава към антиимиграция и радикализация, превръщайки се в политически парий заради крайнодясната си реторика, а Вайдел признава, че членството ѝ е струвало скъпо на приятелите ѝ и семейството ѝ дори е трябвало да се премести в друг град.

В същото време много от хората, които са познавали Вайдел от работата ѝ във финансовата сфера, са били озадачени от решението ѝ да се присъедини към крайната десница.

Джим Дилуърт, американски банкер, живеещ в Германия, който е работил с нея в „Голдман Сакс“ и „Алианц Глобъл Инвестърс“, казва, че по онова време тя не е показвала десни възгледи.

„Най-„радикалното“ беше нейният скептицизъм по отношение на еврото като единна валута“, казва той пред „Файненшъл таймс“.

Дилуърт допълва, че когато по-късно я е попитал за причините за решението ѝ, Вайдел му е казала, че ще ѝ трябват 20 години, за да постигне същия политически успех в дясно центристкия Християндемократически съюз (ХДС).

„Ето защо тя е избрала именно тази партия, АГ. Мисля, че в това имаше много опортюнизъм“, смята Дилуърт.

Вайдел отрича някога да е казвала подобно нещо.

„Никога не съм казвала такова нещо. Това няма никакъв смисъл. Никой, особено по онова време, не се присъединяваше към АГ в името на кариерата“, казва тя пред FT.
„Лесбийка по биологични, а не по политически причини.“

Ако евроскептицизмът на Вайдел напълно съответства на партийната линия, то личният ѝ живот е в разрез с нея.

„Алтернатива за Германия“ защитава традиционните семейни ценности, като се противопоставя на еднополовите бракове и „джендър идеологията“. Семейството е баща, майка и деца, се казва в манифеста на АГ.

В същото време Алис Вайдел е открита лесбийка, която от дълги години има граждански брак със Сара Босард, филмова режисьорка от шриланкийски произход. Двете разделят живота си между две държави - Швейцария и Германия, и отглеждат двама осиновени синове.

Вайдел не се смущава от противоречието между личното си положение и възгледите на партията си. „Аз не съм куиър. Просто съм омъжена за жена, която познавам от 20 години“, обяснява тя.

Нейните сътрудници също не виждат в това проблем. Както казва пред FT един от високопоставените членове на АГ, „тя е лесбийка по биологични, а не по политически причини.

Вайдел предпочита да не се фокусира върху сексуалната си идентичност. В един от малкото коментари по темата тя заяви, че е член на АГ „не въпреки хомосексуалността си, а заради нея“, тъй като според нея партията ѝ е единствената, която повдига въпроса за враждебността на мюсюлманските имигранти към ЛГБТ общността, пише Frankfurter Allgemeine Zeitung.

Когато през 2017 г. Германия легализира еднополовите бракове, Вайдел определи тази тема като незначителна на фона на неконтролируемата миграция.

Оттогава ръководството на „Алтернатива за Германия“ до голяма степен мълчи по въпроса, като подчертава, че макар партията да подкрепя традиционната институция на семейството, АГ приветства хомосексуалистите, които са „напълно интегрирани“.

При това Вайдел заявява, че партията ѝ се противопоставя на хомосексуалното образование в училищата, което тя нарича „безсмислени левичарски джендър идеи“.

Тачър като политически идол

Вайдел определя за свой политически идол бившият британски премиер Маргарет Тачър - личност, която все още предизвиква пълна гама от емоции - от възхищение до омраза сред британците.

„Това, което ме впечатлява в нейната биография, е готовността ѝ да върви срещу течението, дори когато това е неприятно. Тачър дойде на власт, когато Великобритания беше в икономически упадък, и я вкара в правия път“, казва Вайдел пред Bild.

Реформите на Тачър наистина укрепиха британската икономика в дългосрочен план, но Желязната лейди остана в историята като политикът, унищожил тежката индустрия и социалната система на страната - нещо, което много британци все още не могат да ѝ простят.

Макар че Вайдел е привлечена от решителността на Тачър и тя също се застъпва за принципите на пазарната икономика, между двете има съществена разлика. Тачър е наричана „Желязната лейди“ заради своята твърдост и нежелание за компромиси, докато Вайдел проявява противоположни качества - политическа гъвкавост и прагматизъм.

Както пише Катя Хойер, германско-британски историк и журналист, Вайдел, за разлика от много свои колеги от партията, винаги е успявала да балансира между идеологическите убеждения и политическата калкулация.

Години наред тя се опитва да гони от партията радикали като Бьорн Хьокке, който на два пъти бе подведен под отговорност заради използвания от него нацистки лозунг Alles für Deutschland („Всичко за Германия“).

През 2017 г. Вайдел, която беше избрана за съпредседател на фракцията на АГ в Бундестага, се опита да го изключи от партията, но партийният трибунал не я подкрепи. Хьоке се оказва твърде влиятелен, затова Вайдел реши да се помири с него, а на предизборния конгрес в град Риза делегатите скандират „Alice für Deutschland“ („Алис за Германия“), което звучи почти като забранения нацистки лозунг.

Вайдел вече не се смущава от това.

„Той смекчи провокативната си реторика. Той се справя чудесно с работата си в Тюрингия. Намирам наказателните дела срещу него за смешни“, казва тя за Бьорн Хьокке.

Подкрепата за радикали като Хьоке е цената, която Вайдел плаща за властта и за запазването на единството на АГ. В замяна на това неговата фракция запазва лидерството си, пише Катя Хойер.

Политологът Ханс Форлендер от Дрезденския университет също отбелязва, че силата на Вайдел е в нейната гъвкавост.

Традиционните медии я представят като сдържан, буржоазен политик, но тя лесно намира общ език с радикалните си поддръжници, особено в социалните медии и по време на митинги.

В TikTok, платформа, популярна сред младите хора, AГ е представена по-добре от всяка друга германска партия - членовете ѝ имат стотици хиляди последователи, а Алис Вайдел е сред петимата най-влиятелни политици в Германия в тази социална мрежа.

„Вайдел е човек, който може да се хареса на по-широка аудитория от традиционния електорат на АГ, включително на буржоазната средна класа“, казва политологът Оливер Лембке от университета в Бохум. - Тя изглежда като възрастен човек в стая, пълна с луди и екстремисти“.

„Мъже с ножове и други безделници“

Способността на Вайдел да се хареса както на умерените, така и на радикалните избиратели, се илюстрира отлично от болезнената тема за имиграцията.

На самия конгрес в Риза, където нейните поддръжници скандираха „Алис за Германия“, Вайдел беше далеч от умерения си образ. Тя обеща на събралите се да осъществи „реемиграция“, което по същество означава масова депортация на имигранти, независимо от техния статут в Германия.

„Ако това се нарича реемиграция, значи е ре-еми-грация“, обяви Вайдел от сцената под аплодисментите на публиката.

Интересно е, че екипът на Вайдел първоначално се опита да смекчи реториката, като премахна токсичния термин от предизборния манифест. Но след като разбра, че радикалното крило на партията няма да отстъпи, Вайдел светкавично промени позицията си, като напълно подкрепи твърдата линия, отбелязва Катя Хойер в „Гардиън“.

АГ умело се възползва от дълбокото недоволство на германците от масовия приток на мигранти, като измести фокуса от първоначалната си цел да се противопостави на ЕС към борбата с политиката на „отворени врати“ на Ангела Меркел, която пусна в страната повече от един милион бежанци.

„Бурките, момичетата със забрадки, мъжете с ножове на социални помощи и други безделници няма да ни донесат просперитет“, заяви Вайдел пред Бундестага през 2018 г.

Заради подобни провокативни изказвания обаче „Алтернатива за Германия“, за разлика от други крайно десни партии в Европа, остава маргинализирана както у дома, така и в чужбина. В Германия други партии отказват да си сътрудничат с крайната десница.

В Европа на АГ също се гледа предпазливо. Партията не беше приета в евроскептичната коалиция на Виктор Орбан „Патриоти за Европа“, създадена в Европарламента, която включва крайно десни сили от Австрия, Франция, Италия и Испания.

Унгарският министър-председател и преди е критикувал АГ, като е казвал, че „там могат да се появят луди хора и идеи“, но съвсем наскоро той прие Алис Вайдел в Будапеща, след което напълно промени тона си.

„Днес се срещнах с бъдещето на Германия. За мен беше огромна чест да ви посрещна в Будапеща, председател Алис Вайдел!“, написа той в X.

От своя страна Вайдел нарече Унгария пример за Германия, „символ на разума и независимостта“.

„Унгария е бастион срещу нелегалната миграция и ние, Алтернатива за Германия, също не искаме повече нелегална миграция в нашата страна“, подчерта тя.

Според унгарския десен политик Ласло Тороцкай Будапеща осъзнава, че „рано или късно АдГ може да спечели изборите“. Затова управляващата в Унгария партия Фидес, която преди избягваше контакти с крайната десница, „преразгледа стратегията си в съответствие със собствените си интереси“.

Неочаквана подкрепа отвъд океана

Докато Вайдел се бореше да спечели благоволението на десницата в Европа, от другата страна на Атлантическия океан то дойде съвсем неочаквано - в лицето на американския милиардер Илон Мъск.

Бизнесменът и сътрудник на Тръмп, който иска да „възстанови предишната слава на Европа“, започна истинска кампания в подкрепа на Алис Вайдел, което предизвика буря от възмущение сред политическите ѝ опоненти.

Първо собственикът на SpaceX и Tesla публикува в социалната си мрежа X туит под снимката на Вайдел, като написа, че „само AГ може да спаси Германия“.

След това той говори чрез видеовръзка на предизборния митинг на партията, с което предизвика възторг сред нейните привърженици.

По покана на Мъск Вайдел също участва в обширен разговор с него, който беше излъчен на живо в X. Диалогът се оказа доста забележителен, най-вече защото Вайдел получи неочаквана възможност да изкаже мнението си, нещо от което, тя твърди, я лишават основните медии в Германия.

„Илон, това е напълно нова ситуация за мен, в която мога просто да проведа нормален разговор, в който не ме прекъсват и не ме поставят в негативна светлина, както се случва в  основните германски медии през последните 10 години“, каза Вайдел на английски с лек акцент.

„Ние виждаме себе си като консервативна либертарианска партия, но основните медии ни представят като екстремистка партия. А ние просто казваме - трябва да освободим нашите компании и обикновените хора от бюрокрацията“, продължи лидерът на AГ.

В разговора си с Мъск Вайдел е максимално отдалечена не само от образа на крайно десен политик, но и от образа на типичен политик - изглеждаше като разговор между двама познати, които обсъждат последните новини.

Когато става въпрос за Ангела Меркел обаче, Вайдел не пести критиките си.

„Канцлерът Меркел е първият „зелен“ канцлер на Германия. Тя съсипа страната ни, като през 2015 г. отвори границите ни за незаконна имиграция. Тя подкопа икономиката ни с чудовищната си енергийна политика. Целта на Ангела Меркел беше да се премине към слънчева и вятърна енергия. Не е нужно да си експерт, за да разбереш, че една индустриална държава не може да оцелее с вятърна и слънчева енергия, ако слънцето не грее и вятърът не духа“, каза Вайдел.

„Те или са идиоти, или мразят собствената си страна.“ Така отговори лидерът на AГ на въпроса на Мъск за решението на германските власти да затворят последните три атомни електроцентрали през април 2023 г. в разгара на енергийната криза, предизвикана от спирането на доставките на руски газ.

Вайдел се надява, че Тръмп ще сложи край на войната в Украйна и иска Германия отново да купува евтин газ от Русия.

„Трябва да върнем евтините и надеждни енергийни доставки в Германия, в противен случай всички наши компании просто ще фалират или ще преместят производството си в чужбина, както вече направи автомобилната ни индустрия“, каза още лидерът на AГ.

Откровеният разговор на Вайдел с Мъск предизвика вълна от подигравки в германските медии - тя беше критикувана, че е казала, че „Хитлер е бил комунист“, че се е смеела на шегите на милиардера и че не е говорила достатъчно добре английски.

Но тези коментари идват от либерални опоненти, докато Вайдел се обръща към съвсем различна аудитория, за която разговорът ѝ с Мъск е пример за свобода от цензурата, пише историкът Катя Хойер.

Вайдел в никакъв случай не бива да бъде подценявана, казва експертката. В момента шансовете на партията за влизане в правителството са малки, въпреки че се очаква АГ да спечели рекордните 20 процента на изборите.

Проучване на социологическия център INSA от декември обаче показа, че в случай на преки избори за канцлер Алис Вайдел би била най-популярният кандидат. Именно Вайдел, която се превърна в авторитетното лице на германската крайна десница, представлява най-голямата заплаха за своите опоненти.

Б. ред. - Статията на Марина Ромадова препечатваме от Би Би Си. Преводът е на OFFNews.