Вече над 20 години Луковмарш - с факлите, военните униформи и строевата походка - напомня на паравоенните формирования от миналия век. Дали участниците в него са чували какво проповядва генералът? От Еми Барух.

Седмица преди официалната дата за провеждане на ежегодното „възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков“ организаторите направиха репетиция пред къщата на генерала в София. Събралите се държаха запалени факли и слушаха думите на менторите:

„Следвайте примера на легионерите!"

„Бъдещето ни принадлежи."

В сумрака факлите огряваха лицата на тинейджъри - почти деца, които стояха чинно и слушаха. Гледах ги и си спомних миловидната физиономия на онова русокосо, светлооко, типично арийско момче от филма „Кабаре“, което пееше „The morning will come when the world is mine, tomorrow belongs to me!"

Знаят ли какво е проповядвал ген. Луков?

Възможно е не само тези момчета, но и родителите на тези момчета да не са били родени, когато Боб Фоси е създавал гениалния си филм - една история, която се случва в Берлин по време на Ваймарската република преди идването на власт на нацистите. А възможно ли е тези момчета (или родителите им) да не са чували какво проповядва генералът, пред чийто дом стояха със запалени факли онази вечер?

Христо Луков е ръководител на профашистката организация Съюз на българските национални легиони (СБНЛ), определяна като най-мощното фашистко движение в българската история с идеология близка до фашизма - създаване на тоталитарен режим, пълен контрол върху стопанския и обществен живот, антисемитизъм, антикомунизъм, враждебност към чужденците.

Луковмарш от вече над 20 години

Организатор на „възпоменателно факелно шествие в памет на ген. Христо Луков“ е Български национален съюз (БНС), който в своята визитна картичка пише: „Идейно най-близката до нас организация […] е Съюзът на българските национални легиони (СБНЛ)".

„Идейните наследници и продължители на делото на СБНЛ“ изпълняват възпоменателния ритуал вече повече от 20 години и търсят разнообразни форми за привличане на млади последователи. Седмица преди репетицията БНС организира „Разходка из легионерска София“ - така да се каже „по стъпките на героите“…

Луковмарш хем го има - хем го няма

Със запалените факли, военните униформи и строевата походка, шествието напомня на паравоенните формирования от миналия век и всяка година предизвиква негодувание и призиви да бъде забранено. Но всяка година Луковмарш хем го има - хем го няма.

По думите на Момчил Будинов, директор на дирекция Сигурност на Столична община, „те се събират, СДВР на момента ни пише писмо и ние забраняваме“.

Ето какво се случва всъщност: в Столична община постъпва уведомление с искане за провеждане на възпоменателно шествие в памет на ген. Христо Луков. На основание на Закона за събранията, митингите и манифестациите компетентните институции пишат становище. Кметът на София издава заповед за забрана, която се обжалва пред Административен съд София-град (АССГ) и се връща за ново разглеждане и произнасяне. Тогава кметът издава нова заповед, с която забраната се видоизменя - променя се сборният пункт и маршрута. Но не и „мероприятието“.

Шествия, сходни с българския Луковмарш, се провеждат в няколко европейски страни. Те обикновено са организирани от крайнодесни или националистически групи и често са посветени на исторически фигури или събития, свързани с национализма. Такива са „Марша на легионерите“ в Рига, честванията на колаборационистите усташи в австрийското градче Блайбург, „Деня на честта“ в Унгария, възпоменанията в памет на битката при „Сините хълмове“ в Естония и прочее съмишленици на българските легионери.

„Те представа си нямат от история"

„Във всички страни има съхранен антисемитизъм - и шегичките, и вицовете за евреите продължават да се разпространяват“, каза професорът по история Андрей Пантев. „Дали обществото реагира адекватно? Не. Безразличието, по-точно непукизмът, убеждението, че „мен това не ме интересува“ винаги е правило услуга на злодеите. Човекът е добър в библейски смисъл, но в същия библейски смисъл човекът е и лош. Българските легионери са съюзници на Хитлер и на Тристранния пакт. Историята, съвестта, справедливостта вече им е дала присъда. Онези, които тръгват да участват в този марш, представа си нямат от история. Те са решили да станат известни по този начин. Те не знаят какво е нацизъм, те искат да бъдат показани, да се изявят. Те са неудовлетворени. Те са нещастни. Луковмарш е парадът на обречените."