Намирането на мотивация, отказът от постоянното „скролване“, както и търсенето на нови стимули, които да ни накарат да се почувстваме добре има обяснение и то се крие в нивата на допамин. Той играе ролята на невротрансмитер за мозъка, но нивото му е пряко свързано с емоциите ни и настроението.
Когато помислим за хубава храна или някой интересен филм нивото на допамин се вдига в сравнение с базовата му стойност, която е сравнителна константа. Когато, обаче приключим с хубавия обяд, снакс или филм рязко това допаминово ниво спада, след което започваме да търсим нови стимули, с които да го вдигнем. Но важен тук е фактът, че нивото на допамин спада дори под базовото и съответно дори при нов стимул не можем да достигнем нивата от първия път.
Така се получава един вакуум, който ни стимулира да търсим нова доза изживявания, с които да повишим допамина и да се почувстваме добре. Така в крайните фази нивата на допамин са изключително ниски и създават т. нар. усещане за „допаминов махмурлук“.
Търсенето на начини за повишаване на нивото му води до пристрастяване и една от веригите в организма, които водят до зависимости с насищане на рецепторите и по-слабата реакция от тяхна страна, дори и при получаване на нужния стимул.
Макар и така описаната схема да изглежда като един омагьосан кръг на заклетия търсач на удоволствия, възможност за излизане от него има и обяснението се крие в разделянето на допамина на два основни вида – т. нар. бърз и бавен допамин.
За да бъде обяснена по-добре ролята на бързия и бавно набавящ се допамин – пример може да бъде даден с т. нар. бързи и бавни въглехидрати. Когато приемаме бързи въглехидрати – бял хляб, рафинирана захар, то нивото на кръвната захар се покачва изключително бързо, води до прилив на енергия и след това бързо спада (под действието на инсулина), което е свързано с рязко усещане за умора. За разлика от това бавните въглехидрати, като различни пълнозърнести храни, водят до постепенно навлизане на глюкозата в кръвта и съответно това осигурява поддържане на сравнително константно ниво на енергията ни през деня.
Така бързо придобития допамин с телефони, видео игри, похапването на сладкиш или чипс води след себе си до рязък спад на допаминовото ниво. За разлика от това бавният допамин се отключва при дейности, които са свързани с това да ни бъдат от полза в бъдеще. Такива са посещение на курсове, четене на книга. Такива, които представляват дългосрочно гориво за поддържане нивата на допамин.
Други начини за набавяне на бавен допамин са физическите упражнения, но които се прилагат в умерени нива, а не претоварването във фитнеса залите. Сексът е друга възможност за набавяне на допамин, особено ако е с любим човек. Около 48 часа продължава ефектът от допамина след сексуален акт.
Естествено не пречи да се правят комбинации от дейности, които осигуряват бърз и бавен допамин. Но препоръчителните съотношения са 20 на 80% в полза на бавния допамин. Като през почивните дни може да увеличим занятията в полза на бързия допамин, но не повече от съотношение 40 към 60%.
Към момента много повече са стимулите за синтез на бърз допамин, което изисква мотивация и допълнителна енергия, за да се спрем на възможности и дейности като тренировки и четене, когато седеното пред телевизора е много по-лесно, както и да си поръчаме храна вместо да сготвим вкъщи.
Затова е важно да открием т. нар. допаминови крадци и да ги редуцираме в ежедневието си за сметка на други, които ни осигуряват бавен допамин.
В крайните си фази честата нужда от бърз допамин и набавянето му води до депресия, тревожност, промени в настроението.
За мотивация не трябва да си поставяме външни стимули като вкусна храна или скролване в телефона, например. Причината е, че така губим вътрешната си мотивация и отново може да попаднем в омагьосания кръг на допаминовата абстиненция.
Референции:
David JP Phillips, How to Naturally Harness the Power of Six Key Hormones, 2024.
