Тази седмица може да се окаже решаваща за изхода от войната

Тази седмица може да се окаже решаваща за войната в Украйна, тъй като в Париж и Рияд ще се проведат два сета набързо организирани преговори.

Европейските лидери се срещат във Франция, където ще се опитат да намерят отговор на плана на Доналд Тръмп за започване на преговори с Владимир Путин за прекратяване на конфликта.

Във вторник руският външен министър Сергей Лавров и държавният секретар на САЩ Марко Рубио трябва да се срещнат в саудитската столица Рияд.

Украйна не участва в нито едните, нито в другите преговори.

Русия започна пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и в момента контролира повече от една пета от територията ѝ, главно в южната и източната част.

Ето и кратък анализ на Би Би Си какво се надяват да постигнат основните играчи в резултат на двудневната интензивна дипломация?

Понеделник: Европейски лидери в Париж

Великобритания

Премиерът сър Киър Стармър се надява да бъде мост между европейските лидери и Белия дом на Тръмп, който ги критикува за ниските им военни разходи.

Предложението на Стармър за разполагане на британски войски на терен в Украйна е част от ролята, която той иска да изиграе.

Британското правителство казваше, че условията на всяко мирно споразумение зависят от Украйна. Това се промени с новата администрация на САЩ, която сигнализира, че връщането към границите от 2014 г. е „нереалистично“.

Вместо това Стармър ще се надява повече европейски държави в Париж да се присъединят към него и да предложат силите си, за да осигурят споразумение - и да предотвратят нова инвазия на Русия.

Но докато министър-председателят е в Париж, в Уестминстър продължава дебатът за това колко трябва да похарчи страната за отбрана. Лейбъристите обещаха да „начертаят път“ за увеличаване на разходите за отбрана от сегашните 2.3 % от БВП на 2.5 %. Източници от отбраната твърдят, че това би бил значителен ръст. Но няма дата, на която да се случи, макар повечето политици да са съгласни, че това е спешно.

Германия

Знак за това колко разтревожени са германските лидери от подхода на Тръмп към Украйна е фактът, че броени дни преди националните избори канцлерът Олаф Шолц също е в Париж.

Всички основни партии осъдиха американските предложения за сключване на мирно споразумение без участието на Украйна или ЕС. Крайнодесни и популистки леви политици в Германия приветстват разговорите с Путин и искат да се спре въоръжаването на Киев. Но те няма да дойдат на власт.

Така че, каквото и да е следващото германско правителство, подкрепата на Берлин за Украйна ще остане силна. Това е така, защото берлинският политически елит осъзнава, че една лоша сделка - такава, която подкопава украинския суверенитет - би била катастрофална за Германия.

Но имайки предвид разкъсания от войни 20-ти век в Германия, избирателите тук са предпазливи по отношение на милитаризацията.

През последните три години страната успешно се отклони от руската енергийна зависимост и увеличи значително разходите си за отбрана. Това обаче нанесе тежък удар върху германската икономика и последвалите бюджетни скандали свалиха от власт управляващата коалиция. правителство.

Затова политиците се опитват да избягват публични дискусии по трудни въпроси, като по-високи цели за разходите на НАТО или германски мироопазващи войски в Украйна - поне до края на изборите.

Полша

Полша е основен поддръжник на Украйна от началото на руската военна инвазия там. Освен това Полша е ключов логистичен център за военна и хуманитарна помощ в Украйна.

Тя също така е силен глас в подкрепа на тезата, че не може да се позволи на Русия да спечели войната, която е започнала - защото сигурността на цяла Европа е заложена на карта. Ето защо Полша е обезпокоена от факта, че САЩ сякаш отстъпват пред основните искания на Москва още преди началото на преговорите, докато Полша много ясно вижда в Русия агресор и опасност.

Русия е причината, поради която Полша харчи много за собствената си армия - до почти 5% от БВП в момента - и е съгласна със САЩ, че останалата част от Европа трябва да направи същото.

На път за преговорите в Париж полският министър-председател Доналд Туск написа на X: „Ако ние, европейците, не похарчим големи средства за отбрана сега, ще бъдем принудени да похарчим 10 пъти повече, ако не предотвратим по-широка война."

По въпроса дали да се изпратят полски войски в Украйна - за да помогнат за налагане на евентуално прекратяване на огъня - правителствените служители са предпазливи и засега изключват това.

Скандинавските и балтийските страни

Дания ще бъде единствената скандинавска страна на срещата в понеделник. Но според европейски дипломати тя ще представлява и интересите на балтийските си съседи на изток - Естония, Латвия и Литва, които граничат с Русия и се чувстват особено уязвими при евентуална бъдеща атака на Путин.

Шоковите вълни, предизвикани от втория мандат на Тръмп, вече се отразяват в Дания.

Подновеното желание на Тръмп да завладее Гренландия - автономна зависима от Дания територия - накара министър-председателя на Дания Мете Фредериксен да предприеме обиколка на европейските съюзници миналия месец, търсейки подкрепа за страната.

Фредериксен се озовава на набързо свиканата среща в Париж на 17 февруари, за да изрази несъгласието на региона с прекрояването на трансатлантическия пейзаж на сигурността от страна на Тръмп.

Фредериксен все още не е обещала да изпрати мироопазващи сили на терен в Украйна.

Датски медии цитират министъра на отбраната Троелс Лунд Поулсен, който казва, че не изключва това - но че е твърде рано да се говори по темата.

Франция

Френският президент Еманюел Макрон свика неофициалната среща в понеделник, а не „среща на върха“, както настояват неговите служители, за да помогне на Европа да координира отговора си спрямо все по-неблагосклонната позиция на Вашингтон спрямо континента, както и по отношение на онова, което ще произтече от бързо развиващи се преговори на Белия дом с Кремъл.

„Европейците не са координирани, но може би това е целият смисъл на (тази) среща на върха в Париж и това е началото на координацията... Готови ли сме? Отговорът е не. Можем ли да се подготвим? Отговорът е да“, заяви Франсоа Хайсбур, френски военен експерт-ветеран, в коментар на необходимостта Европа да работи заедно за подготовката на евентуални мироопазващи сили за Украйна.

„В Европа духа вятър на единство, какъвто не е имало от Ковида насам“, заяви Жан-Ноел Баро, най-високопоставеният френски дипломат.

Настроението във Франция - страна, която винаги се е опасявала от американските геополитически маневри - е особено нервно в момента, като вестникарските заглавия предупреждават за нова „ос Тръмп-Путин“, която ще измести или „изостави“ Европа заради войната в Украйна.

„Трябва да сме в общоевропейско извънредно положение“, предупреди бившият министър-председател Доминик дьо Вилпен на неотдавнашен брифинг, обвинявайки „арогантния“ Тръмп, че се опитва да „управлява света без принципи и уважение“.

Вторник: Русия и САЩ в Саудитска Арабия
Русия

От лятото насам Путин твърди, че основните му условия за започване на преговори за прекратяване на войната са

- признаването на окупираните от Русия украински територии;

- отмяната на санкциите срещу Русия

- отхвърлянето на искането на Украйна да се присъедини към НАТО.

Повечето европейски държави категорично отхвърлят тези искания. САЩ са много предпазливи в обсъждането на въпроса какви отстъпки може да направи Русия, въпреки че и Белият дом, и Пентагонът заявиха, че очакват компромиси и от „двете страни“.

Приоритетът на Москва очевидно е срещата в Саудитска Арабия. Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че „преди всичко би искал да изслуша“ американските предложения за прекратяване на конфликта в Украйна.

Що се отнася до Европа, Москва не вижда смисъл да я кани на масата за преговори.
Не е тайна, че от много години Путин търси диалог именно със САЩ - страната, която едновременно обвинява за започването на войната в Украйна и смята за единствената сила, равна на Русия.

Москва може да обърне внимание на изявленията на Стармър за готовността му да изпрати миротворци в Украйна - за първи път от седмица насам дискусията е за потенциални руски, а не украински отстъпки.

Но дали Русия е готова на каквито и да било компромиси, остава открит въпрос.

САЩ

Държавният секретар Марко Рубио и специалният пратеник за Близкия изток Стив Уиткоф ще бъдат публичното лице на американския екип, преговарящ в Рияд, но може би основният глас на масата е на повече от 7400 мили (11 900 км), в Палм Бийч, Флорида.

Въпреки публичните ангажименти на Тръмп през последните дни е ясно, че преговорите с Русия за съдбата на Украйна са в центъра на вниманието му зад кулисите.

В неделя Тръмп заяви пред репортери, че е бил в течение на последните събития и преговорите „вървят напред“.

Краткосрочната му цел е да спре сраженията в Украйна. В по-дългосрочен план той изглежда иска да ограничи американското участие, като се има предвид, че САЩ са изпратили на Киев оръжия на стойност десетки милиарди долари.

Тръмп също така настоява за достъп до редки минерали в Украйна в замяна на помощ или дори като компенсация за подкрепата, която САЩ вече са предоставили.

Но той все още не е казал как би изглеждала една следвоенна Украйна, което предизвиква тревога в Европа.

Той също така заяви, че очаква украинският президент Володимир Зеленски да участва в „разговора“, но не и в преговорите в Рияд. Рубио заяви, че разговорите в Саудитска Арабия са само началото на един по-дълъг процес, който „очевидно“ ще включва Европа и Украйна.
Тези изказвания вероятно няма да успокоят съюзниците на САЩ, които през последните няколко дни слушаха изказванията на Тръмп.

В отговор на въпрос на Би Би Си в сряда Тръмп заяви, че според него е склонен да се съгласи с оценката на министъра на отбраната Пийт Хегсет, че връщането на границите отпреди 2014 г. е нереалистично за Украйна, макар да очаква, че Украйна може да си върне „част“ от тази земя. Засега изглежда, че това решение не е приемливо за Зеленски и останалата част от ръководството на Украйна.