Словения критикува, че не са поканени всички от ЕС в Париж. Орбан пък заяви: Там са само фрустрираните противници на Тръмп

Словенската президентка Наташа Пирц Мусар критикува ограничения списък на участниците за европейската извънредна среща в Париж за Украйна. Тя заяви, че поканата, отправена от френския президент Емануел Макрон, само към представители на избрани европейски страни, е доказателство, че членовете на ЕС не са третирани еднакво.

„Това не е Европа, която се ползва с уважение в чужбина. Това не е Европа, която би била сериозен партньор за северноамериканските съюзници“, добави Пирц Мусар.

Макрон се среща в следобедните часове в Елисейския дворец с лидерите на Германия, Великобритания, Италия, Полша, Испания, Нидерландия, Дания и Европейския съюз. Дания представлява групата NB8 – това са всички скандинавски  и балтийски страни. Сред присъстващите ще бъде и генералният секретар на НАТО Марк Рюте. Те ще обсъдят как Европа трябва да реагира на новата позиция на САЩ по този конфликт.

Малко преди да отпътува за Париж, германският канцлер Олаф Шолц заяви, че смята дебатите за мироопазващи войски в Украйна за преждевременни.

„Важно е да разберем, че все още не сме там“, заяви Шолц по време на предизборно събитие в Касел.

Според него сега е важно да се обсъди как мирът може да бъде осигурен, без да се взимат решения през главите на украинците.

„Много ясно е, че в центъра трябва да бъде силната украинска армия, и в мирно време“, каза той.

Шолц най-вероятно обаче ще отстъпи канцлерския пост на своя съперник след изборите тази неделя. Фридрих Мерц е сочен за евентуален победител на вота,  а той е твърдо за пращане на ракети „Таурус“ на Украйна и максимална подкрепа от Германия.

Британският премиер Киър Стармър заяви, че Великобритания може да изпрати войници в Украйна след края на войната. Решението да бъдат изпратени британски войници, които евентуално да се окажат в опасност, не е било лесно взето, пише Стармър в статия за вестник Daily Telegraph днес. Той подчерта, че трайният мир в Украйна е от съществено значение за възпиране на руския президент Владимир Путин от нови агресии. Стармър добавя, че ако конфликтът с Русия в Украйна приключи, това не трябва да бъде само временна пауза преди ново нападение от страна на Путин.

Това е първият път, когато Стармър изрично предлага изпращане на британски мироопазващи войски в Украйна. По-рано той заяви, че Великобритания е готова да се ангажира с усилия за постигане на мирно споразумение.

Швеция също обяви, че е готова да прати мироопазващи войски. За разлика от тях Полша обяви, че няма да праща свои войници там. Причината обаче е в това, че страната е максимално ангажирана в опазването на източната граница на ЕС.

Испанският външен министър Хосе Мануел Албарес подчерта, че на днешната среща в Париж ще бъде обсъдено как да се предотврати възнаграждаването на руската агресия чрез мирни преговори. Европа трябва да се увери, че никоя друга държава няма да бъде насърчавано да води агресивни войни.

Съвсем различен тон се чу от Унгария. Орбан обяви, че в Париж се срещат „фрустрираните противници на Тръмп“. Унгарският министър на външните работи Петер Сияртонарече страните от ЕС „войнствени“. Според него срещата в Париж е на лидери, които не искат мир.

Междувременно на своята пресконференция в Москва външният министър Сергей Лавров постави под въпрос участието на Европа в преговорите за прекратяване на войната в Украйна.

„Не разбирам какъв принос може да има Европа на преговорната маса“, каза Лавров, като добави, че ако Европа иска да продължи войната, не би следвало да бъде поканена на преговори.