Един от въпросите, които ще бъдат обсъдени на срещата на европейските лидери в Париж днес е „незабавното“ присъединяване на Украйна към НАТО, ако Русия наруши потенциалното мирно споразумение между двете страни, пише The Guardian.

Внезапната трансатлантическа пропаст по отношение на Украйна ще бъде разкрита в понеделник, когато американски представители ще започнат предварителни разговори в Рияд с руски колеги за прекратяване на огъня, точно когато Еманюел Макрон ще бъде домакин на срещата на върха на европейските отбранителни сили в Париж, за да поиска САЩ да прекратят блокирането на Европа и Киев от процеса, посочва британското издание.

Разговорите между САЩ и Русия предшестват планираната за тази седмица среща между руския външен министър Сергей Лавров и държавния секретар на САЩ Марко Рубио, която е първата подобна среща между двете страни от повече от две години. В Европа има опасения, че чрез разговорите със САЩ Русия ще възобнови плана си за налагане на украински неутралитет и за съвместна американско-руска подялба с договорени сфери на влияние.

Срещата в Париж ще има за цел да очертае европейски план за действие след дните на хаотични брифинги от страна на администрацията на Тръмп. На срещата на върха ще трябва да се реши и как да се отговори на искането на САЩ да се уточни дали лидерите са готови да ангажират войски за стабилизиращи сили в случай на прекратяване на огъня.

Киър Стармър ще присъства, както и канцлерът на Германия Олаф Шолц и министър-председателят на Полша Доналд Туск. Франция е твърдо решена Обединеното кралство да участва активно във всички бъдещи дискусии относно Украйна.

От Даунинг стрийт заявиха, че смятат, че Стармър може да изиграе централна роля в осигуряването на бъдещето на Украйна, като предаде предупрежденията на Европа срещу потенциалното американско-руско разчленяване на страната директно на Тръмп, когато министър-председателят посети Вашингтон следващата седмица. След това той ще докладва на другите европейски лидери. „Това не е роля, която непременно сме търсили, но премиерът иска да влезе в нея“, каза източникът, пише The Guardian.

В неделя вечерта Стармър заяви пред The Telegraph, че е готов да разположи британски войски на терен в Украйна, за да опази мира.

Украинският президент Володимир Зеленски, говорейки в интервю от Мюнхенската конференция по сигурността, заяви, че се съмнява, че Владимир Путин е готов да направи отстъпки и повтори твърдението си, че Русия планира нападение срещу страните от нато през следващата година. Украйна и много от най-близките ѝ европейски съюзници смятат, че Путин иска преработване на следвоенния ред като предварително условие за прекратяване на огъня.

Потвърждавайки срещата в Париж, външният министър на Франция Жан-Ноел Баро заяви пред радио „Франс Интер“ в неделя: „Утре президентът ще събере основните европейски държави за обсъждане на европейската сигурност.“ Той заяви, че в страната духа вятър на единство.

Европейски дипломатически източници съобщиха, че в срещата на върха в понеделник следобед ще участват също Италия и Дания - представители на балтийските и скандинавските страни, както и генералният секретар на НАТО Марк Рюте и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

На срещата ще бъдат обсъдени отбранителните способности, които Европа би могла да предостави, за да даде на Украйна надеждни гаранции за сигурност, включително план за автоматично членство на Украйна в НАТО в случай на явно нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Русия. САЩ заявиха, че трябва да има опустошителни последици за всяка страна, която наруши споразумението за прекратяване на огъня - елемент, който липсва в предишните споразумения за прекратяване на огъня в Украйна от 2014 г. насам.

„Само украинците могат да решат да спрат да воюват“, каза Баро. Украинците „никога няма да спрат, докато не са сигурни, че предложеният им мир ще бъде дълготраен“.

Предложението за членство в НАТО под условие за нарушаване на прекратяването на огъня от страна на Русия - вероятно изискващо от САЩ да останат гарант за Украйна - беше лансирано от някои американски сенатори и вече има подкрепата на висши европейски лидери, включително Александър Стуб, финландския президент. Той настоя, че не бива да се отваря вратата за руската фантазия за сфери на влияние.

Кийт Келог, специалният пратеник на САЩ за Украйна, запозна европейските лидери в Мюнхен със стратегията на САЩ за водене на преговори, която полският външен министър Радослав Сикорски определи като неортодоксална.

Нито Украйна, нито европейските държави са поканени на преговорите в Рияд. Келог заяви, че техните мнения ще бъдат взети предвид, и заяви, че предишните мирни преговори са се провалили поради голямата маса за преговори.

През уикенда стана ясно, че в администрацията на Тръмп има противоположни подходи към бъдещите преговори за Украйна. В неделя Рубио настоя, че всяко мирно споразумение в Украйна ще трябва да бъде трайно, справедливо и да зачита украинския суверенитет. Той също така заяви, че Украйна и Европа ще трябва да участват във всички смислени преговори.

„Президентът изрази желанието си да види край на този конфликт по начин, който е траен и който защитава украинския суверенитет, и който е траен мир, а не че ще имаме нова инвазия след три или четири години“, заяви Рубио в предаването на CBS Face the Nation по време на посещение в Израел.

Миналата седмица Тръмп изненада Украйна и американските съюзници, като обяви, че е обсъдил бъдещето на Украйна в телефонен разговор с Путин в сряда. Президентът не е казал нищо за украинския суверенитет и дори е предположил, че украинците може „някой ден да станат руснаци“.

В неделя вечерта Тръмп заяви пред репортери, че работи усилено за постигане на мир и че вярва, че ще се срещне с Путин „много скоро“.

Макрон заяви, че не е шокиран или изненадан от бързината, с която Тръмп действа, за да прокара сделката за прекратяване на огъня, но европейските официални лица се опасяват, че Русия се стреми не само към неутралитет на Украйна чрез ограничаване на числеността на армията ѝ и отстраняването на Зеленски, но и към споразумение за сфери на влияние, подобно на Ялтенското споразумение, подписано през 1945 г. от САЩ, Великобритания и Съветския съюз над главите на много народи.

Това би поставило някои западни страни в „сфера на принуда, в която народите живеят в страх“, заяви един от служителите.

Европейските лидери са разделени в отговора си на инициативите на Тръмп, като някои от тях предричат отварянето на фундаментален разрив между Вашингтон и Европа, а други твърдят, че ако Европа успее да изпълни искането на САЩ да подобри предложението си за сигурност, тогава трансатлантическите отношения могат да бъдат поправени и Европа ще намери място на масата за преговори относно бъдещето на Украйна.

От „Даунинг стрийт“ заявиха, че срещите на Стармър с европейските лидери и Тръмп в рамките на няколко последователни седмици са отчасти случайност в планирането, но също така отразяват желанието на правителството да бъде мост към САЩ. Тя заяви, че се очаква Стармър да се опита да понижи температурата.

„Целият ни подход е да не се тревожим от нищо, а да се опитаме да бъдем спокоен партньор на САЩ и да играем ролята, която можем, а именно да бъдем мост“, каза източникът от № 10. „Ето защо не можем да се разсейваме от неща като речта на Джей Ди Ванс. Каквото и да е мнението ви за това, има много по-важни неща, върху които трябва да се съсредоточим.“

Очаква се лидерите на ЕС да обсъдят също така очертанията на голямото увеличение на разходите за отбрана, предизвикано от увеличаването на бюджета, и облекчаването на правилата на ЕС за дълга, приложими към инвестициите в отбраната.

„Ще стартираме голям пакет, който никога досега не е бил виждан в такова измерение“, заяви германският външен министър Алналена Баербок. „Подобно на кризата с еврото или с короната, сега има финансов пакет за сигурността в Европа. Това ще стане в близко бъдеще.“

Вероятно той ще бъде стартиран след изборите в Германия през следващия уикенд.

Формулировката на призива за въоръжаване, отправен към Европа от Зеленски в Мюнхен в събота, беше сметната за неподходяща, защото той го формулира в смисъл на единна европейска армия, което е анатема за много избиратели, но Макрон отдавна твърди, че са необходими отличителни европейски сили. Той беше и първият, който преди близо година предложи европейските сили да влязат в Украйна на първоначална тренировъчна мисия.

Сикорски, полският външен министър, заяви: „Ако САЩ искат да засилим отбраната си, тя трябва да има национален компонент, компонент на НАТО, но също така смятам, че трябва да има и европейски компонент на ЕС, субсидии от ЕС за отбранителната индустрия, за да се изгради нашият капацитет за производство, но също така и сили на ЕС, достойни за името си.“

Той повтори, че разполагането на полски войски в Украйна „не е предмет на обсъждане, тъй като задължението на Полша към НАТО е да защитава източния фланг, т.е. собствената си територия“.

Патрик Уинтур, Джон Хенли, Джулиан Боргър, Питър Уокър - The Guardian. Преводът и заглавието е на редакцията на ФрогНюз.