Наближаващата либерализация на цените на електроенергията за бита поставя на дневен ред все по-остро необходимостта от регламентиране на енергийните общности като начин за собствено производство на енергия от възобновяеми източници и решение на високите за уязвими потребители сметки за ток, но политиците продължават да блокират приемането на необходимите законови поправки.
Това се посочва в становище на екоорганизацията "Грийнпийс" – България относно предложени от енергийното министерство промени в Закона за енергията от възобновяеми източници, които отново не засягат вдигането на вариерите през развитието на енеригйните общности.
По този начин българските граждани продължават да бъдат изолирани и да не разполагат с практическата възможност да се включат активно на енергийния пазар не само като крайни потребители, но и като производители на енергия, смятат от организацията.
Тя отбелязва изключителната важност от създаването на кооперативи между отделни граждани – близки, приятели, съседи, съмишленици – които инвестират заедно в инсталации за собствено производство на възобновяема енергия (най-често соларни панели), която да използват, продават или подаряват излишъка на други потребители.
В момента няма проблем пред изграждането на големи соларни паркове от страна на бизнеса, но обикновените граждани не могат да инсталират малки такива проекти, които да им дадат известна финансова независимост от капризите на енергийния пазар, отбелязва се в становището на "Грийнпийс".
"През октомври 2023 г. енергийните общности за първи път станаха част от българското законодателство. Тогава институциите си поставиха срок от шест месеца да анализират потенциала и проблемите пред развитието на енергийните общности и да въведат нормативни промени, с които да премахнат съществуващите пречки", припомни Кристиян Димитров от "Грийнпийс" – България.
"Анализът е направен и пречките са изяснени. Законът за енергия от възобновяеми източници е отворен за преработка, но по въпросните пречки не се прави нищо. Те си стоят и когато българските граждани решават сами да произвеждат енергията си, продължават да се сблъскват с административни проблеми и недомислици", отбелязва той.
Така продължава да няма ясно дефинирани механизми за насърчаване на енергийните общности, специфични процедури за присъединяване към мрежата и технически изисквания, които да отчитат особеностите на този нов модел за производство и потребление на енергия.
Настоящата правна рамка не отговаря адекватно на практическите нужди на енергийните общности, което създава несигурност както за потенциалните участници, така и за мрежовите оператори при реализацията на подобни проекти, смятат от екоорганизацията.
Тя призовава към решаване на истинските проблеми в съществуващото законодателство и да дадат възможност на българските граждани свободно да произвеждат, потребяват и продават енергия от възобновяеми източници. С наближаващата либерализация на пазара тази стъпка става още по-важна и спешна, смятат експертите на "Грийнпийс".
За проблемите с използването на място на възобновяемата енергия преди дни говориха и от организацията "Хабитат". Според нея, държавата би могла, вместо да дава на енергийно бедните годишни помощи за отопление от около 550 лв., да насочи средствата към изграждане на собствени фотоволтаични инсталации за социално слабите.
Според предоставени на "Грийнпийс" данни от Агенцията за социално подпомагаме за последните пет отоплителни сезона държавата е отпуснала близо 827.5 млн. лв. енергийни помощи. От тях 187.1 млн. лв. са предоставени за сегашния сезон на 339 761 домакинства. над 80 процента от подпомогнатите са получили пари за отопление на твърдо гориво, а за електроенергия – малко над 14 на сто, а за парно – едва малко над 2%.
В същото време стари анализи на Световната банка сочат, че енергийно бедните домакинства у нас са около 500 хиляди и от години не се прилагат адекватни политики както за подпомагането им, така и за осигуряването им с нормален достъп до енергия целогодишно. А именно енергийните общности са част от решаването на този проблем.
