Големите „западни“ супермаркети са удобни гръмоотводи на недоволството. Протестиращите са убедени, че тези вериги манипулират цените и изнудват производители. Но така ли е? И защо един бойкот не решава проблема?

„Вие не бойкотирате ли?", питам мъжа на видима възраст над 70, понесъл букет лилави лалета (7 за 4.49 лева), а той отваря торбичката с логото на търговска верига и показва две бутилки олио - за по 2.59 лева. В ден като днешния има много промоции. На входа на магазина го чака синът му - той е напазарувал предния ден, защото подкрепя бойкота на търговските вериги и защото: „Така повече не може, с тия цени - да им се развалят продуктите, като са такива алчни говеда!". Питам го: „А като свърши това, което сте купили, откъде ще пазарувате - от тук или от квартална бакалия?". Мъжът маха ядосано с ръка, без да отговори. Баща му измърморва нещо като „и да протестираме, и да не протестираме, все тая“.

Притиснати от поскъпването на основни хранителни продукти, българските граждани са гневни, а политически сили умело насочват недоволството им към „западните“ търговски вериги. Националната статистика, която се очаква да обяви инфлацията за януари, е под силен натиск и обвинения в изкривяване на данни от крайните патриоти от „Възраждане“. Но Евростат вече „подсказа“, че вероятно няма да е укротена като декемврийската. Хармонизираният индекс на потребителските цени (HICP) за декември 2024 година показва, че средната стойност на цените на храните в ЕС е била 145.2 пункта, докато за България е обезпокоителните 174.4 пункта, за Румъния - 166.2, а за Хърватия - 148.7, предадоха агенциите.

„За бога, братя, не купувайте!"-2

Обявеният от четири организации бойкот на търговските вериги (не и български) обаче не предизвика особено силен ефект. Въпреки че в някои магазини е отчетено известно намаление на купувачите - за оборотите липсват данни, изглежда, че па́рата отиде в свирката. В условията на инфлация и икономически проблеми, когато социалните неравенства се изострят, големите „западни“ вериги са удобни гръмоотводи на недоволството. Те се възприемат като част от „елитите“, които не изпитват затрудненията на обикновените граждани. Протестиращите са убедени, че веригите използват своето монополно положение на пазара, за да манипулират цените и да изнудват с условията си производители.

Организатори на бойкота са Федерацията на потребителите в България, Сдружение „За достъпна и качествена храна“, „Обединени пенсионерски съюзи“ и „Системата ни убива“, а координатор на кампанията е Велизар Енчев, лидер на партия „Българска пролет“, напуснала обединението с БСП заради коалицията ѝ с ГЕРБ. Но и БСП, нали се води лява партия, подкрепя акцията. Войната с търговските вериги е запазена марка на „Позитано“ 20 - започна я още през 2018 година бившата вече лидерка Корнелия Нинова. Тогава земеделският министър в третия кабинет на ГЕРБ уговаряше големите търговски вериги да продават хляб без надценка.

Подобно на онзи нелеп популистки ход, в парламента вече са внесени два законопроекта със сходни цели - държавата да се намеси в ценообразуването и в частния бизнес на големите вериги. БСП предлага до 10% таван на надценките на 70 основни храни и правителството да може да ограничава печалбите от хранителните стоки от първа необходимост. ДПС-Ново начало и нейният лидер - санкционираният за корупция олигарх Делян Пеевски, иска държавата „да оповестява ценови нива“ и също да ограничава печалбите.

Властта редовно се отчита с палиативни мерки срещу поскъпването на продуктите. През 2023 ръководеното от Богдан Богданов Министерство на икономиката и индустрията обяви инициатива „Достъпно за вас“, публикувайки информация за най-евтини храни на сайта на МИИ. „Идеята е големи и по-малки вериги за хранителни стоки доброволно да намалят цените на 2-3 продукта от 9 хранителни групи“, обяви тогава Богданов, днес депутат от ПП-ДБ.

Популистко прикритие за неработещи регулатори

Тази вълна от популизъм не е антидот срещу инфлацията, но е по-удобно да се шуми около подобни проекти, отколкото да се реформират регулатори като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), чийто състав предстои да се обнови, и Комисията за защита на потребителите (КЗП), както и законодателството. Идеята за таван на цените прикрива неработещи регулатори, заяви депутатът Мартин Димитров (ПП-ДБ). По БНР икономистът Никола Янков посочи, че КЗК е длъжник на българските граждани. „Търговци и производители на храни знаят много добре как стоят нещата и ще ви обяснят, че такова нещо като таван на надценки и на цени ще доведе до обратния ефект - до изтегляне на инвестиции от пазара, до ограничаване на конкуренцията и до дефицити и увеличаване на цените“. Точно това се случи в Сърбия и Унгария при налагане на временни ценови тавани на някои храни и горива през 2022 година.

Социалните мрежи обаче са пълни с цени на колбаси, краве масло и други продукти на една и съща верига в България и европейски страни, където някои от тези храни са по-евтини. (Защо храни са по-скъпи от тези в развити западни държави се гневят и в Хърватия.) Срещу тези доводи се изтъкват различните ставки по ДДС (20% за България), също и фактът, че примерите са за много по-голям пазар, където с малки надценки се реализира по-висока печалба, предлагат и качество на обслужване и нови модели на правене на бизнес. Има и обяснения за по-високите цени на олиото заради поскъпване на суровината. А на тях се противопоставят други контрааргументи - за натиск, оказван от веригите върху българските доставчици, за отстъпки, забавяне на плащания, забрани да продават по-евтино другаде, лоша държавна политика за земеделските производители.

Бойкотът, начин на употреба

В медийния шум отчетливо е мълчанието на българските институции - ако не се броят два анонса за проверки. КЗК ще проверява дали има данни за картелни споразумения, въпреки че наскоро съобщи, че не е открила такива при големите търговци на дребно с храни - след 2-годишна проверка.

В деня на бойкота се регистрира намаление на оборотите, но преди и след това пък има ръст - поне това сочат данните от Хърватия, Северна Македония и Черна гораСнимка: BGNES

КЗП пък ще проверява дали са спекулативно повишени цените на храните. Нейният председател Мария Филипова е толкова дейна, че дори призовава гражданите да ѝ изпращат жалби за телекомите. Тази хиперактивност бе свързана със спекулации, че Филипова е възможна номинация за омбудсман. Впрочем, и бившият омбудсман Мая Манолова, която също озвучи бойкота и чиято формация „Изправи се БГ“ е част от БСП-Обединена левица, ще се кандидатира отново за обществен защитник. Омбудсманът е сред позициите, които дават шанс за служебен премиер.

От Сдружението за модерна търговия (СМТ) се усъмниха в спонтанността на бойкота, защото идва в момент, когато България е съвсем близо да покрие критерия за ценова стабилност за еврозоната. Изтъквайки, че модерната търговия допринася за над 8% от БВП и са „честен, прозрачен и отговорен бизнес“, от СМТ смятат, че се опитват да ги въвлекат в политически битки.

Но и няма от какво особено да се притесняват. Данните показват, че еднократно намаление на оборотите с над 50% е регистрирано в самия ден, обявен за бойкот, в Хърватия, Северна Македония и Черна гора, но пък в дните преди и след него е отбелязан ръст. А в Румъния дори не е отчетен такъв спад.

Така, докато политиците си играят на популизъм, гражданите ще се бият за стекове олио на промоция.