61-вата Мюнхенска конференция по сигурността, която ще се проведе между петък и неделя тази седмица, ще бъде първата голяма среща на върха по въпросите на сигурността в Европа след преизбирането на президента на САЩ Доналд Тръмп, като се очаква Украйна да бъде сред основните теми за обсъждане.
 
Сред участниците ще бъдат високопоставени служители от двете страни на Атлантическия океан, включително президентът на Украйна Володимир Зеленски, държавният секретар на САЩ Марко Рубио, специалният пратеник на Тръмп за Украйна и Русия Кийт Келог и вицепрезидентът Дж.

На конференцията ще се проведе и първата среща на противоречивия, новоназначен директор на Националното разузнаване на САЩ Тулси Габард с нейните европейски колеги.

След последния телефонен разговор между Тръмп и руския лидер Владимир Путин и отхвърлянето на кандидатурата на Украйна за членство в НАТО от министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет по време на срещата във формат „Рамщайн“ в сряда, всички погледи са насочени към Мюнхен, за да се прецени реакцията на Европа на последните събития.

Длъжностни лица от трите държави ще се срещнат лице в лице на Мюнхенската конференция по сигурността, за да обсъдят прекратяването на руската война в Украйна дни след като Зеленски заяви, че е възможен „истински мир“.

Въпреки че не се очаква голям пробив по отношение на Украйна, Мюнхенската конференция по сигурността може да даде известна яснота за това как може да се развие през следващите месеци най-голямата сухопътна война в Европа след Втората световна война, започната от Русия.

Очаква се Зеленски да се срещне с Келог, Рубио и Ванс - най-високопоставените американски служители, с които ще се срещне лично след завръщането на Тръмп на поста.

Келог наскоро заяви, че мирният план на Тръмп няма да бъде представен на конференцията, но въпреки това се очаква той да се срещне със Зеленски. Очакваше се Келог, натоварен от Тръмп със задачата да сложи край на войната, възникнала в резултат на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, да поеме ключова роля в дискусиите, като поддържа връзка с европейски официални лица.

Келог обаче не беше споменат, когато Тръмп посочи екипа си, който да води мирните преговори след телефонния му разговор с Путин. Това породи спекулации, че той е изпаднал в немилост поради може би по-благосклонното си отношение към Украйна от това на колегите си.

Експертът по сигурността и външната политика Марк Тот заяви пред полската телевизия TVP World, че промяната може да означава промяна в подхода към мирните преговори, тъй като Тръмп е посочил вместо него Стив Уиткоф, своя пратеник за Близкия изток с икономическо образование.

Каква роля ще поеме Келог занапред? И какво ще произтече от разговорите му със Зеленски? Тези въпроси очакват своя отговор.

Зеленски заяви, че ще се срещне с Ванс и Рубио в Мюнхен в петък.

Темите за обсъждане не са ясни, но вътрешни източници съобщиха на украинското издание Suspilne, че Зеленски е получил проектопредложение за сделката с редкоземните метали, която според съобщенията е стартирала в сряда в Киев и за която той трябва да се консултира с Ванс в петък.

След последното отхвърляне на кандидатурата на Киев за членство в НАТО от страна на министъра на отбраната на САЩ Пийт Хегсет - условие, което Киев беше предложил да не подлежи на договаряне при бъдещи преговори - ще бъде интересно да се види как страните ще реагират на тази „безизходица“ по време на срещите си.

И Ванс, и Рубио обещаха да сложат край на войната на Русия в Украйна, макар че отношението им по темата леко се различава.

Ванс направо заяви, че „не го интересува какво ще се случи с Украйна по един или друг начин“ през 2022 г. и се обяви против продължаването на подкрепата за Киев. Той също така отказа да нарече Путин враг, а само „противник“ по време на интервю за NBC News през октомври 2024 г.

Междувременно Рубио изглежда по-ястребски настроен към Русия, като заяви, че иска войната в Украйна да приключи, като същевременно призна, че Русия е виновна за нейното предизвикване.

„Смятам, че украинците бяха невероятно смели и силни в противопоставянето си на Русия. Но в края на краищата това, което финансираме тук, е една безизходна война и тя трябва да бъде доведена до край, иначе тази страна ще бъде върната 100 години назад“, каза Рубио в телевизионно изявление през ноември 2024 г.

„Не съм на страната на Русия - но за съжаление реалността е такава, че начинът, по който войната в Украйна ще приключи, е с постигане на споразумение чрез преговори“, каза Рубио и пред NBC през септември.

Габард е известна с това, че папагалства разказите на Кремъл, които противоречат на дългогодишната позиция на САЩ и Европа по отношение на Украйна и европейската сигурност, и предстоящата ѝ среща с европейските ѝ колеги ще бъде меко казано интересна.

Като DNI Габард ще наблюдава 18 разузнавателни агенции на САЩ, включително ЦРУ и ФБР.

Нейната приятелска позиция спрямо традиционни противници на САЩ като Русия предизвика опасения, че трансатлантическото сътрудничество в областта на разузнаването може да бъде възпрепятствано, като Европа ще става все по-неохотна да споделя разузнавателните си данни с Вашингтон.

Ще се случи ли това? Или това е просто неоснователна загриженост? Това ще разберем съвсем скоро.

Отговорът на Европа

ЕС заяви, че ще поеме водещата роля в подкрепа на Украйна, ако Вашингтон оттегли подкрепата си - може би сега е моментът да видим дали европейците ще изпълнят думите си.

След развитието на събитията на срещата във формата „Рамщайн“ външните министри на ключови европейски държави - включително Германия, Франция, Полша и Обединеното кралство - излязоха с изявление, в което се казва: „Украйна и Европа трябва да бъдат част от всички [мирни] преговори“.

„Готови сме да засилим подкрепата си за Украйна. Поемаме ангажимент за нейната независимост, суверенитет и териториална цялост в лицето на агресивната война на Русия“, се казва в изявлението.

„Споделяме целта да продължим да подкрепяме Украйна до постигането на справедлив, всеобхватен и траен мир. Мир, който да гарантира интересите на Украйна и нашите собствени. Очакваме с нетърпение да обсъдим пътя напред заедно с нашите американски съюзници“, се добавя в него.

След като Кремъл намекна, че разговорите между Тръмп и Путин се опитват да изключат Европа от картината, дали Европа най-накрая ще отвърне на удара не само с думи, но и с действия, е въпрос, на който мнозина очакват да получат отговор в Мюнхен.

Лео Чиу, Kyiv Post. Преводът е на редакцията на ФрогНюз.