Този ден ни припомня, че любовта е основата на живота, която го прави сладостен като сока от гроздовите зърна, опияняващ като виното
и утоляващ духа с най-сакралното познание
14 февруари е ден на Св.Трифон Зарезан / по стар стил /, наследник на тракийския бог на виното и плодородието Сабазий (Дионис), също и на католическия мъченик Св. Валентин, който продължавал да бракосъчетава семейни двойки, въпреки забраната на Клавдий Втори, както и на успението на нашия Св. Кирил Славянобългарски.
Затова през него гладната ни за любов, веселие, просвещение и посвещение душа може да засити своята безметежност и с любов, и с вино, и с познание. Чрез тайнствата и свещенодействията, чрез екстазата като път към безсмъртието, да потърси и намери втория план на битието - истинската духовна реалност - изпъстрена с баграта на Любовта, отразила Светлината на Духа, пречупен през еликсира на младостта.
Затова в този ден си припомняме, че любовта е основата на живота, че тя го прави сладостен като сока на едрите, благоуханни гроздови зърна, опияняващ като идващото от тях руйно вино и утоляващ духа с най-сакрално познание. Защото всички ние сме ме издънки от най-мистичната и загадъчна небесна лоза, която расте в Божественото Свръхсъзнание.
Вече идва и времето за осъзнаване силата на нашата азбука. Но и не трябва да забравяме завета на Св. Константин-Кирил Философ: Всеки народ има неотменното свещено право да чува “човешкия глас” на Бога на своя роден език.
Той е знаел, че писмената са реплики от диалога с небето, че са информационен посредник, канал между Духа и материята, между Твореца и творението. Че в дълбоката си същност, те са тясно свързани с космотеогоничното схващане, че са ключът, чрез който се тълкува Вселената, и средство, разкриващо нейните тайни механизми.
Затова 14 февруари е предимно празник в Духа, олицетворяващ нашата взаимна свързаност с всичко и с всеки, с единния Божествен промисъл.
Затова, нека в този ден да си налеем вино в чашата на Трифон, да си вземем на душата и сърцето Валентин и да просветим духа си чрез славяно-българския Първоучител Кирил.
Лияна Фероли
